Според международния анализатор Техеран се стреми да задържи цената на горивата над 110 долара за барел, а руските атаки в Черно море създават все по-големи рискове за международното корабоплаване
Иран се опитва да поддържа цените на петрола над 110 долара за барел, за да повлияе върху нагласите на американските избиратели преди междинните избори в САЩ. Това заяви международният анализатор проф. Владимир Чуков в предаването "Денят на живо".
По думите му Техеран вече използва енергийния пазар като средство за политически натиск върху администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
"Те искат по този начин да накарат американския избирател да гласува против Тръмп. Това е много сериозен инструмент, който според мен вече материализираха. Иранците директно го заявиха. Секретарят на комисията по енергетика в иранския парламент каза, че целта им е цените да надхвърлят 110 долара за барел. И те го постигнаха", коментира проф. Чуков.
Анализаторът отбеляза, че демократите и републиканците традиционно имат различни подходи към Иран. Той припомни, че администрацията на Барак Обама сключи ядреното споразумение с Техеран през 2015 г.
"Републиканците винаги са били по-близо до арабските държави, най-вече до Саудитска Арабия, докато демократите са по-близо до Иран. Ако погледнете целия преговорен екип на Обама, ще видите, че хората в него бяха свързани в някаква степен с Иран", посочи Чуков.
Според него демократите се стремят да поддържат балансирани отношения с Техеран, докато позицията на Тръмп е по-предвидима заради многократните му предупреждения, че е готов да нанесе военен удар.
Проф. Чуков определи резултатите от парламентарните избори в Израел като изненадващи, особено заради увеличеното представителство на арабските партии. По думите му броят на депутатите им е нараснал от 10 на 19, което е променило политическите разчети на премиера Бенямин Нетаняху.
Анализаторът направи паралел с политическите процеси в Турция през 2014 г., когато кюрдските политически сили консолидираха подкрепата си и постигнаха значителен пробив.
"Ситуацията в Израел в момента малко ми напомня на случилото се в Турция през 2014 г., когато кюрдите се консолидираха и направиха сериозен пробив във вътрешната политика. Ердоган осъзна, че ако продължат по този начин, те могат да блокират политическите му планове. Нещо подобно се получава сега и с арабите в Израел", обясни той.
Според Чуков лидерите на арабските партии трябва да решат дали да се присъединят към управлението на Нетаняху, или да останат в опозиция, запазвайки възможностите си за дългосрочно политическо влияние.
В подкрепа на тезата си той посочи примера с Бени Ганц, чието влияние според него е намаляло след компромиса с Нетаняху.
"Видяхме какво се случи с Бени Ганц. Преди година и половина той беше основният опозиционен лидер, но след компромиса с Нетаняху политическото му влияние се срина. Политиците, които сега са в опозиционния блок, трябва да отчетат този пример", каза проф. Чуков.
Той коментира и участието на израелски граждани, живеещи в чужбина, във вота. По думите му около 100 000 души са се завърнали в страната, за да гласуват, като голяма част от тях са подкрепили опозицията.
Във втората част от коментара си проф. Чуков обърна внимание на нарастващите опасности за корабоплаването в Черно море. Според него Русия вече не подбира толкова внимателно целите си и се стреми да прекъсне морския коридор между Украйна и Босфора.
"Много ясно и категорично Русия иска да ликвидира този воден коридор между Украйна и Босфора. Това е повече от очевидно. Нещо повече - в един момент те вече не подбират целите си. Ако в началото потопените кораби бяха най-вече с арабски и турски екипажи, сега има и плавателни съдове с гръцки собственици, както и такива, чиито собственици са руснаци, но извършват курсове в подкрепа на Украйна", посочи анализаторът.
По оценката на Чуков Черно море може да се превърне в аналог на Ормузкия проток по отношение на рисковете за международното корабоплаване. Той подчерта, че България трябва ясно да посочва отговорността за нападенията, но същевременно не може да действа извън рамките на Европейския съюз и НАТО.
"Ние не можем да излезем от европейския контекст и от контекста на НАТО. Каквото и да се прави, ние сме част от тези две големи семейства. Нямаме средства сами да се защитим и това е повече от очевидно", каза той.
Според анализатора корабните компании трябва да преценят дали да използват маршрути, които преминават през териториалните води на държави от НАТО, дори ако те са по-дълги. Така плавателните съдове биха могли да разчитат на защитата на съюзниците, смята той.
"За мен е голяма грешка на компаниите, които са оператори на корабите. Очевидно те трябва да търсят онази линия, която може би е малко по-дълга, но преминава през териториалните води на натовските държави, включително България и Румъния. Тогава те имат чадъра на съюзниците. Когато излизат в международни води, макар и в изключителните икономически зони на България и Румъния, те стават много лесна мишена", обясни Чуков.
По думите му при навлизане на плавателни съдове в териториалните води на България страната ни и съюзниците ѝ трябва да реагират.
