"Андрей Гюров вероятно ще спечели на балотажа, разликата ще е 20-30 хиляди гласа", каза още политологът
"Шансовете на двамата кандидати са почти изравнени, а следващият президент ще има ниска демократична легитимност заради очакваната слаба избирателна активност. Протестите около бюджета за 2027 г. могат да започнат още през ноември или декември, ако Андрей Гюров загуби изборите. Андрей Гюров вероятно ще спечели президентския балотаж, но с минимална разлика от около 20–30 хиляди гласа".
Това прогнозира политологът доц. Стойчо Стойчев пред ТАРАЛЕЖ. По думите му шансовете на двамата кандидати остават почти изравнени, а крайният резултат няма да бъде определен от телевизионния дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров, а от по-дълбоките политически разделения в обществото.
Според Стойчев дебатът не е променил съществено нагласите на избирателите. Той обаче е показал разликите в публичното представяне на двамата кандидати.
„От гледна точка на публичното представяне смятам, че Илияна Йотова се справи много по-добре“.
По думите му тя има значително по-голям опит в публичните комуникации, докато Гюров е в по-неизгодна позиция в това отношение. Стойчев подчерта, че доброто представяне в телевизионен дебат не е достатъчно, за да бъде оценен един кандидат като подходящ за президент. Според него държавният глава трябва да притежава не само комуникативни умения, но и опит, институционална култура и способност да реагира адекватно в сложни ситуации.
Според политолога тазгодишната президентска кампания не е предложила достатъчно убедителни кандидати за най-високия държавен пост.
„Не избираме между по-малкото зло, а между еднакво компромисни кандидати“.
По думите на Стойчев в двата политически лагера е имало потенциални кандидати с по-подходящ профил за президентската институция. Той даде за пример професор Даниел Вълчев, чието име беше спрягано за подобна позиция.
Политологът постави и въпроса за обществените нагласи към жена президент. По думите му в българското общество може да съществува бариера пред избора на жена за държавен глава, свързана с традиционните представи за силата и авторитета на президентската институция. Той обаче отбеляза, че Илияна Йотова е демонстрирала компетентност, подготвеност и класа по време на кампанията.
"Ниската избирателна активност на първия тур се дължи на няколко фактора", смята Стойчев.
Според него парламентарните избори през април са били от типа на т.нар. критични избори, които водят до съществена промяна в партийната система и мобилизират хора, които обичайно не гласуват. Тези избиратели обаче често участват еднократно, след което отново се оттеглят от политическия процес за години. Допълнителен фактор е решението на ГЕРБ и ДПС да не издигнат кандидати за президент.
По думите на политолога двете формации са получили общо близо 700 хиляди гласа на парламентарните избори през април, но голяма част от техните избиратели вероятно са последвали поведението на лидерите си и не са участвали в президентския вот.
Стойчев не очаква съществен скок на активността на балотажа.
Според него тя вероятно ще бъде малко по-висока спрямо първия тур, но няма да достигне нивата, прогнозирани от социологическите агенции. Независимо кой спечели балотажа, следващият президент ще се сблъска с проблем с обществената легитимност заради ниската избирателна активност.
„Той ще бъде легално избран, но демократичната му легитимност ще бъде изключително ниска“.
По негови оценки нито един от двамата кандидати няма да събере повече от един милион гласа на втория тур. Допълнително влияние ще има и вотът „Не подкрепям никого“, който традиционно се запазва в определени граници и на балотаж. Така новият държавен глава може да встъпи в длъжност с ограничена подкрепа от общия брой избиратели.
Според Стойчев това ще отслаби политическата тежест на бъдещия президент и ще даде възможност на неговите опоненти да поставят под съмнение представителността му при по-категорични политически позиции.
Политологът допуска, че избирателите на ДПС могат да бъдат по-активни на балотажа заради действията на МВР срещу ключови фигури на движението непосредствено преди изборите. Според него подобно развитие може да доведе до мобилизация в общините, където партията има силни позиции. По отношение на ГЕРБ Стойчев смята, че без изричен призив от Бойко Борисов голяма част от избирателите на партията отново може да не отидат до урните.
Ако все пак гласуват, част от тях биха могли да подкрепят Андрей Гюров заради позициите му по теми като европейската интеграция и войната в Украйна. Според политолога именно гласовете на ГЕРБ могат да се окажат решаващи за крайния резултат. Това би било парадоксално на фона на политическите конфликти между формациите, които подкрепят двамата кандидати.
Стойчев определи като сериозна комуникационна грешка отсъствието на Румен Радев от ключови събития в кампанията на Илияна Йотова. Според него Радев е фигурата, която носи най-голяма легитимност и авторитет сред симпатизантите на „Прогресивна България“, и личното му участие би могло да мобилизира повече избиратели.
„Трябваше постоянно да бъде до нея и да демонстрира, че именно тя е човекът, на когото има доверие. Така се прелива авторитет“.
По думите му стратегията Йотова да се представя като самостоятелна фигура може да е имала за цел да я разграничи от Радев, но вероятно не е била най-ефективният подход към неговите избиратели. Стойчев припомни и президентските избори през 2011 г., когато Росен Плевнелиев беше ясно разпознаван като кандидат на Бойко Борисов и ГЕРБ. Според политолога българските избиратели често се мобилизират не толкова в подкрепа на определена кандидатура, колкото срещу политическата сила, която възприемат като противник.
Той даде за пример изборите през 2016 и 2021 г., когато отрицателният вот срещу ГЕРБ и тогавашното статукво изигра съществена роля. Стойчев допуска, че подобен процес може да се развие и спрямо Румен Радев и неговите политически съюзници, ако част от избирателите се почувстват разочаровани от неизпълнени обещания.
Политологът прогнозира, че предстоящото приемане на бюджета за 2027 г. може да предизвика нова вълна от протести.
Според него същите политически сили и обществени групи, които организираха недоволството срещу предишния бюджет, вероятно отново ще излязат на улицата
„Резултатът в неделя ще катализира тази готовност“.
По думите му, ако Андрей Гюров спечели президентските избори, протестите може да бъдат отложени до януари, когато той встъпи в длъжност. Тогава би могъл да се позиционира като президент, който подкрепя опозиционните искания. Ако загуби, политическите сили зад него може да използват резултата му като аргумент за нова мобилизация още през ноември или декември, като го представят като потенциален кандидат за министър-председател при евентуална смяна на управлението.
Въпреки прогнозата си за победа на Андрей Гюров, доц. Стойчо Стойчев подчертава, че двамата кандидати имат почти равни шансове. Според него решаващи ще бъдат мобилизацията на избирателите и политическите нагласи, а не представянето им в последния телевизионен дебат.
