проф. Христова пред „Таралеж“: Радев трябва да реагира, преди недоволството да прерасне в протести

"Геополитиката е водещата тема на президентската кампания, а несигурността около войната в Украйна, ситуацията в Черно море и цените засилва недоверието към управлението. През февруари и март може да се натрупа енергия за сериозни социални протести".

Такава прогноза направи политическият психолог проф. Антоанета Христова пред ТАРАЛЕЖ. По думите ѝ в последните дни преди вота протичат процеси, които трудно могат да бъдат уловени от социологическите проучвания. Сред тях е постепенното натрупване на неизразено недоволство сред избирателите, които искат да гласуват, но все още не са намерили своя кандидат.

„Има желание за упражняване на вот, но няма за кого. Има желание за създаване на по-голям контрол върху управляващите и избирателят се чуди кой е този, който може да наложи такъв контрол. Чуди се кой отново няма да го заблуди в избора му“.

Според проф. Христова част от хората изпитват вътрешно противоречие – от една страна, искат промяна и по-голяма сигурност, а от друга, не са убедени на кого могат да се доверят.

„Много по-лесно е да кажеш: „Няма да гласувам“, отколкото да направиш сложния избор, за който сам нямаш отговор. Но това не означава, че не искаш да гласуваш“, коментира политическият психолог.

Тя е на мнение, че избирателите усещат несигурността пред страната и разбират, че предстоят трудни месеци и години. Именно затова последната седмица от кампанията ще бъде период на активно преосмисляне на решенията за кого да се гласува.

Според проф. Христова основната тема на президентската кампания е геополитиката, макар че в България тя има различни измерения от тези в Западна Европа.

„Водещата тема на тези избори е геополитиката. В държави като Франция, Белгия и Италия геополитическите процеси често се проявяват през напрежението между местното население и мигрантските общности. В България обаче акцентите са различни – войната в Украйна, отношенията с Русия и сигурността в Черно море".

Христова посочи, че част от общественото недоволство е свързано с усещането, че страната изразходва средства за проблеми, които гражданите не възприемат като пряко засягащи ежедневието им.

„При нас геополитиката е Украйна, Русия, Черно море. Там е заровено кучето – има ли пари, няма ли пари и защо няма пари“.

Според политическия психолог управлението на подобна сложна ситуация изисква висок професионализъм, качествени управленски решения и ясна комуникация с гражданите. Тя подчерта, че когато няма достатъчно информация за даден инцидент, политиците не бива да посочват виновни прибързано. Това обаче не отменя необходимостта да обясняват какво се случва, какви са рисковете и какви действия предприема държавата. 

В анализа си за президентската кампания проф. Христова очерта възможността „Възраждане“ да привлече част от избирателите, които търсят политическо представителство на своите геополитически възгледи. По думите ѝ партията е сред формациите, които най-ясно се позиционират като опозиция по геополитическите въпроси.

„Възраждане“ може да бъде една от изненадите, защото е сред формациите, които отговарят на новата геополитическа вълна, която виждаме и в Европа. Лидерът на партията Костадин Костадинов се опитва да смекчи крайностите в публичното си говорене".

Според нея това може да има значение за начина, по който част от избирателите възприемат формацията.

„За мен той прави относително добра кампания. Не казвам, че може да победи, но сериозно може да се конкурира за втора позиция“.

Тя уточни, че става дума за възможен процес в нагласите на избирателите, който трудно може да бъде измерен непосредствено преди вота.

Проф. Христова коментира и протестите срещу управляващите, като направи разграничение между политическите демонстрации и социалните протести, породени от конкретни проблеми. Според нея протестът на ПП-ДБ е насочен преди всичко към мобилизация на собствените избиратели преди изборите и не може да се разглежда като представителен за цялото общество.

„Този протест не е масов, така както се опитваха да го представят. На практика ПП-ДБ говори на един малък процент от българските избиратели и тези избиратели трябваше да излязат, за да се стегнат редиците за неделя. За разлика от него, протестите на медицинските специалисти имат конкретна социална основа, свързана с възнагражденията и условията на труд. Протестът на медиците е автентичен, защото е социален. Той е свързан със заплащането на медиците. Социалните протести са най-резонните“.

Политическият психолог предупреди, че общественото недоволство може да се засили заради поскъпването на живота, неизвестните около икономическата ситуация и рисковете, свързани със сигурността в Черно море. Според нея особено важни ще бъдат февруари и март, когато домакинствата може да усетят по-силно натрупаните финансови затруднения след зимните месеци и празничните разходи.

„Това е рискът – тогава може да има големи социални протести“.

Тя постави под съмнение ефективността на публичните обяснения за формирането на цените, когато гражданите не виждат конкретни действия за ограничаване на финансовия натиск върху тях.

„Вие осъзнавате ли, че въобще никой не го интересува тази цена как се е формирала? Всеки продавач може да ви обясни защо продуктът се е увеличил и защо си е увеличил цената“.

Според Христова, когато институциите обясняват поскъпването единствено с разходите за суровини, транспорт и други компоненти, без хората да усещат реално подобрение, това засилва недоверието към управляващите и експертите.

„Ти бръкваш в джоба си и знаеш, че имаш повишаване на цените, а оттук нататък другото говорене е говорене напразно. То работи в негатив за политиците“.

Христова смята, че ако се появят допълнителни затруднения с доставките и цените, общественото напрежение може да се увеличи. Към момента обаче тя не смята, че енергията за големи социални протести вече е натрупана в достатъчна степен.

Проф. Христова коментира и очакванията към управлението на Румен Радев, като посочи, че част от подкрепата за него е била свързана с надеждата за промяна. Според нея управлението има възможност да подобри комуникацията си с обществото и да реагира по-бързо на проблемите на конкретни групи. 

"Радев има още период, в който може да реагира така, че да поуспокои хората и да подобри както комуникационната си политика, така и някои реакции по отношение на определени групи от населението, които наистина имат нужда и съвсем справедливо искат внимание“.

Според политическия психолог забавянето на решенията по конкретни обществени проблеми подкопава доверието в управлението. Христова направи паралел с управленския подход на Бойко Борисов, като отбеляза, че той е демонстрирал способност да реагира директно в ситуации, в които гражданите очакват незабавно решение. По думите ѝ обаче впоследствие Борисов е допуснал политически грешки, свързани с голямата политическа ориентация на партията си и сътрудничеството с ПП-ДБ. Христова смята, че и настоящото управление трябва да действа по-гъвкаво и да търси начини за по-ефективно решаване на проблемите.

По отношение на ГЕРБ проф. Христова заяви, че не вижда съществена промяна в развитието на партията и че тя продължава да разчита основно на твърдия си електорат. Според нея отказът от участие в президентските избори е бил погрешно решение, дори при очакването, че кандидатът на партията може да загуби.

„Изключително грешно решение е да не се участва в изборите с категоричното съзнаване, че ще загубиш изборите. Но това беше въпрос на чест – да влезеш в битката, дори с ясния риск, че ще загубиш“.

Проф. Христова посочи, че вече започват да се открояват разлики между отделните министри по отношение на начина, по който изпълняват задълженията си. Тя допусна, че в близко бъдеще може да се стигне до пренареждане на кабинета, ако управляващите решат да подобрят ефективността на управлението.

„Според мен започват да изпъкват силни министри и слаби министри. Имам някакво очакване за близко бъдеще за преподреждане на кабинета, ако се мисли за подобряване на процеса на управление“.

Тя подчерта, че развитието на ситуацията зависи от реакциите на управляващите, способността им да отговорят на обществените очаквания и начина, по който ще се развият икономическите и геополитическите процеси. Според политическия психолог именно натрупването на несигурност, недоволство от цените и усещането за липса на адекватни решения могат да се превърнат в основните предпоставки за бъдещо обществено напрежение.

Повече вижте във видеото!