„Имаше едно измамно спокойствие – че ако не правим по-резки движения, бурята ще ни подмине. Оказа се, че не е така", коментира пред ТАРАЛЕЖ социологът
"Атаките в Черно море могат да повлияят върху избирателната активност и оценката на кандидатите за президент. Йотова запазва водещите си позиции, а балотажът изглежда почти сигурен".
Това коментира социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова пред ТАРАЛЕЖ.
„Имаше едно измамно спокойствие – че ако не правим по-резки движения, бурята ще ни подмине. Оказа се, че не е така".
Според нея е трудно непосредствено след поредицата от инциденти да се оцени как точно ще се променят нагласите на избирателите и кои кандидати ще спечелят или загубят подкрепа. По думите ѝ обаче усещането за несигурност и неизвестност е сред основните фактори, които могат да повлияят както върху решението на хората дали да гласуват, така и върху избора им за кого да дадат своя вот.
„Когато се разклаща общественото усещане за сигурност и предвидимост, това във всички случаи влияе на обществените нагласи. В подобна обстановка избирателите ще търсят отговор на въпроса кой от кандидатите може да гарантира по-голяма сигурност".
Според нея общите призиви за мир и спокойствие не са достатъчни – хората ще очакват конкретни и адекватни действия. Социологът подчерта, че ситуацията е безпрецедентна и остава непредвидима, тъй като не е ясно дали предстоят нови подобни атаки. Това поставя президентската кампания в съвсем различна ситуация спрямо началото ѝ.
По отношение на действащия президент Илияна Йотова Боряна Димитрова отбеляза, че тя влиза в кампанията със сериозно предимство, включително заради високата разпознаваемост, натрупана през деветте години като вицепрезидент и последвалото ѝ встъпване в президентската институция. Според социолога действията на Йотова около свикването на Консултативния съвет по национална сигурност могат да бъдат прочетени по два различни начина.
"От една страна, решението съветът да бъде свикан е донесло политически дивидент на президента, тъй като опозиционни партии са настоявали за подобна стъпка. От друга страна, по-широкото обществено мнение се интересува не толкова от институционалните спорове, колкото от реалните резултати.
Според нея - декларацията след заседанието на Консултативния съвет е могла да създаде известно успокоение, но последвалите атаки в Черно море поставят под въпрос доколко подобни политически действия са достатъчни за справяне със ситуацията.
„Ако първият прочит е по-скоро спечелена точка за госпожа Йотова, на страната на общественото мнение проблемът е по-дълготраен и по-дългосрочен“.
Към момента наблюденията на „Алфа Рисърч“ не дават основание да се смята, че има съществена промяна в подреждането на кандидатите спрямо началото на кампанията. Боряна Димитрова посочи, че двойката Илияна Йотова – Вълчев запазва водещите си позиции. Социологът уточни, че „Алфа Рисърч“ ще проведе блиц проучване в последните дни на кампанията, за да проследи дали събитията в Черно море и останалите фактори са довели до промени в обществените нагласи.
"Подобни изследвания са важни не само заради прогнозите преди изборите, но и заради възможността да се разбере как хората реагират в условия на несигурност, какво ги притеснява и какво им дава увереност".
Според Боряна Димитрова президентските избори вероятно ще се решат на втори тур. Тя посочи няколко фактора, които предполагат по-ниска избирателна активност.
"За разлика от парламентарните избори на 19 април, когато се усещаше засилен интерес към участие във вота, сега липсва същата мобилизация около нова политическа сила или нова политическа конфигурация. Допълнителен фактор е несигурността – както по отношение на националната сигурност, така и в икономически план. В списъците на Централната избирателна комисия има над 6 милиона и 600 хиляди избиратели. Това са изкуствено големи, разширени списъци, но реалната официална избирателна активност се отчита по тях“.
По думите ѝ това прави достигането на необходимата подкрепа за победа още на първия тур малко вероятно. Тя оцени шансовете за провеждане на балотаж като над 90%.
Един от големите въпроси преди изборите остава поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС, чиито ръководства не са дали ясни централни указания за подкрепа на конкретна кандидат-президентска двойка. Според данните на „Алфа Рисърч“ от началото на кампанията близо половината от избирателите на двете партии заявяват, че по-скоро няма да гласуват, тъй като нямат свой кандидат. Сред останалите избиратели на ГЕРБ се наблюдава по-голямо предпочитание към двойката Андрей Гюров – Георги Кандев, следвана от Илияна Йотова – Кирил Вълчев.
"Подкрепата за Костадин Костадинов е значително по-ниска. При избирателите на ДПС се наблюдава по-силно предпочитание към двойката Йотова – Вълчев".
Димитрова смята, че преди първия тур едва ли ще има единна и категорична позиция от двете партии. Възможно е местните структури да проявят различни предпочитания и да отправят различни послания към избирателите. Според нея ситуацията може да се промени преди балотажа, когато ще стане по-ясно каква е дистанцията между кандидатите. Тогава позицията на ГЕРБ и ДПС може да се превърне във важен фактор не само за резултата от президентските избори, но и за бъдещото им политическо позициониране.
Въпреки че в момента вниманието е насочено към президентския вот, партиите вече мислят и за местните избори през 2027 г., които ще бъдат от ключово значение за политическото им влияние. По думите на Димитрова местната власт разполага със значителни ресурси и възможности за влияние, включително чрез европейски и национални програми. Затова предстоящите президентски избори ще бъдат и тест за структурите на „Прогресивна България“, създадена непосредствено преди парламентарните избори през април.
"Резултатите ще покажат доколко тези структури могат да мобилизират избиратели и какво е реалното им влияние по места. Вече се наблюдават случаи на местни кметове и структури, които се преориентират към „Прогресивна България“. Особено важни ще бъдат сигналите от големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, където местните избори често придобиват значението на национални политически битки".
Пред ТАРАЛЕЖ Димитрова коментира и възможността „Прогресивна България“ да концентрира значително влияние в парламента, изпълнителната власт и президентската институция, ако Илияна Йотова спечели изборите. Според нея подобна концентрация на власт може да създаде рискове за обществото независимо от това коя партия е на власт.
„Съсредоточаването на всички видове власти в една партия е потенциален риск за обществото, независимо коя е партията“.
По думите ѝ прекомерната концентрация на власт може да ограничи възможностите за коректив, за предлагане на алтернативни политики и за сравнение между различни решения. Затова, според социолога, предстоящите местни избори ще бъдат важни и от гледна точка на баланса между политическите сили.
Боряна Димитрова коментира и състоянието на ГЕРБ, като открои две паралелни тенденции – напускане или преориентиране на знакови фигури към други политически сили и демонстриране на по-високо самочувствие от страна на лидера Бойко Борисов.
Според нея едно от възможните обяснения за решението на ГЕРБ да не участва със собствен кандидат в президентската надпревара е желанието да се избегне прякото измерване на реалната електорална подкрепа за партията.
„Във всички случаи има отслабване на ГЕРБ. Реалното влияние на партията по места ще може да бъде оценено по-ясно на местните избори".
По отношение на политическата есен и зима социологът очаква напрежение по няколко основни теми – бюджета, избора на Висшия съдебен съвет, решенията за горивата и развитието на ситуацията в Черно море.
Повече вижте във видеото!
