Според бившия зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев опитите да се задържат ниски цени за топлофикациите могат да задълбочат финансовите проблеми на „Булгаргаз“
"Българският пазар на природен газ е разделен на регулиран и свободен. На регулирания пазар „Булгаргаз“ доставя газ на топлофикационните дружества и газоразпределителните компании, които снабдяват битовите потребители. Всички останали клиенти купуват природен газ на свободния пазар, където цените се определят от борсовите условия".
Това обясни бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев пред NOVA NEWS. По думите му най-големият потребител на природен газ в страната е „Топлофикация София“. Заедно с останалите топлофикационни дружества те потребяват около 60% от природния газ в България.
Според Куюмджиев Комисията за енергийно и водно регулиране насочва количествата природен газ, доставяни от Азербайджан по дългосрочен договор, към регулирания пазар. Целта е да се поддържат по-ниски цени за топлофикациите и битовите потребители. По думите му азербайджанският газ в момента е приблизително с 30% по-евтин от пазарните цени
„Азербайджанският газ не стига да се поддържа количеството на тези цени. Затова „Булгаргаз“ допълва това, което не му стига, с газ отнякъде другаде, обикновено на пазарни цени или от „Чирен“.
Така общественият доставчик е изправен пред необходимостта да осигурява допълнителни количества на по-високи цени, докато продава на регулирания пазар при условия, които не винаги позволяват покриването на разходите му.
Бившият заместник-министър посочи, че количествата в газохранилището в Чирен не са достатъчни, за да компенсират недостига на по-евтин газ. Освен това част от съхраняваните количества са нагнетени през 2022 г., когато цените на европейските газови пазари достигнаха изключително високи нива.
„Там все още има газ, който беше нагнетен през 2022 година на цени не от 100 евро за мегаватчас, както е в момента, а на 300“.
Той визира периода на енергийната криза след началото на войната в Украйна, когато европейските държави предприеха мерки за запълване на газохранилищата си, за да гарантират сигурността на доставките през зимата.
Според Куюмджиев сега „Булгаргаз“ е изправен пред труден избор: да се опита да задържи цената за клиентите си, но да натрупа нови загуби, или да прехвърли по-високите разходи в крайната цена. Той предупреди, че продължаването на тази политика може допълнително да влоши финансовото състояние на дружеството и да го приближи към фалит.
Според енергийния експерт Цветомир Николов евентуалното увеличение на цената на природния газ няма да доведе автоматично до поскъпване на парното за домакинствата. Причината е, че цените на топлинната енергия се определят от КЕВР за конкретен регулаторен период.
„Промяната в цената на „Булгаргаз“ не означава автоматично промяна в цената на топлофикациите и на отоплителните услуги, по простата причина, че те вече са определени за целия регулаторен период“.
По думите му евентуална промяна би могла да настъпи на по-късен етап, ако се установи съществено разминаване между прогнозните цени и действителните разходи на дружествата. Това означава, че непосредственият ефект от поскъпването на природния газ може да се прояви първо във финансовото състояние на доставчиците, преди да се отрази върху сметките на потребителите.
Куюмджиев обърна внимание и на разликата между механизмите за подпомагане на потребителите на природен газ и тези на електроенергия. По думите му държавата няма изрично разписан механизъм за компенсации на битовите потребители на газ, аналогичен на прилаганите мерки в електроенергетиката. При електричеството съществуват механизми, чрез които определени разходи на енергийните дружества се компенсират, за да се ограничи отражението на пазарните цени върху крайните клиенти. При природния газ подобна защита за домакинствата не е предвидена в същия вид. Цветомир Николов посочи, че потребителите, които се отопляват с газ, имат различни възможности за реакция – включително оптимизиране на потреблението или преминаване към алтернативни горива, когато това е технически възможно.
Според двамата експерти в настоящата ситуация основното притеснение на държавата е свързано с финансовата стабилност на „Булгаргаз“ и „Топлофикация София“. Натрупаните задължения на столичната топлофикация към газовия доставчик допълнително усложняват ситуацията.
Ако плащанията продължат да изостават, това може да ограничи възможностите на „Булгаргаз“ да осигурява необходимите количества природен газ и да покрива текущите си разходи. От друга страна, рязкото повишаване на цените би създало допълнителен натиск върху клиентите на свободния пазар и върху предприятията, които използват природен газ в производството си.
Така енергийният сектор е изправен пред сложен баланс: да се запазят достъпни цени за потребителите, без да се задълбочава финансовата криза на дружествата, които осигуряват доставките.
