Новини
Търси

Д-р Благородна Макева: Общественият интерес не оправдава нарушаването на достойнството на деца, жертви на сексуално насилие

Д-р Благородна Макева: Общественият интерес не оправдава нарушаването на достойнството на деца, жертви на сексуално насилие

Експертът предупреждава, че сензационните публикации и разкриването на лични подробности могат да доведат до повторно травмиране на пострадалите деца.

Общественият интерес не може да бъде оправдание за разкриване на самоличността, интимни подробности или друга чувствителна информация за деца, пострадали от сексуално насилие. Начинът, по който медиите и институциите представят подобни случаи, може да причини допълнителна травма и да постави под риск достойнството и сигурността на жертвите. За това предупреждава д-р Благородна Макева, дългогодишен експерт и преподавател в Академията на МВР.

Повод за позицията ѝ е Европейският ден за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, отбелязан на 18 ноември. По този повод Съветът на Европа представи в Страсбург ново практическо ръководство за журналисти, посветено на отговорното отразяване на сексуалното насилие над деца.

Генералният секретар на организацията Ален Берсе призова медиите да избягват сензационността, обвиняването на пострадалите и практиките, които могат да накърнят техните права, безопасност и достойнство.

Според д-р Макева основният въпрос е къде преминава границата между правото на обществото да бъде информирано и любопитството към личната трагедия на пострадалите.

„Общественият интерес не е равнозначен на интереса на публиката към сензацията“, подчертава тя.

По думите ѝ обществото има право да знае какво престъпление е извършено, как реагират институциите, има ли пропуски в системата за закрила и какви мерки се предприемат за предотвратяване на подобни случаи. Това обаче не означава, че всяка подробност от живота на пострадалото дете трябва да става публично достояние.

Дори без име самоличността на детето може да бъде разкрита

Един от най-сериозните проблеми, на които д-р Макева обръща внимание, е погрешното убеждение, че самоличността на пострадалото дете е защитена, ако медиите не публикуват името му или замъглят лицето му.

Според нея понякога е достатъчно да бъдат съобщени възрастта, училището, населеното място, семейните отношения или друга характерна подробност, за да може детето да бъде разпознато.

Рискът е особено голям в малките населени места, където дори ограничена информация може да бъде достатъчна за идентифициране на пострадалия.

Допълнителна опасност създават социалните мрежи, в които към първоначалната публикация често се добавят снимки, коментари, предположения и непроверени твърдения.

Така отделни детайли, които сами по себе си не разкриват самоличността, могат заедно да доведат до идентифициране на детето от негови съученици, съседи или близки.

Д-р Макева припомня и изискванията на член 11а от Закона за закрила на детето, който предвижда специални правила за разгласяването на сведения и данни за деца.

„Най-добрият интерес на детето трябва да бъде водещ при преценката дали дадена информация изобщо следва да бъде публикувана“, посочва експертът.

Вторична виктимизация: Когато публичността причинява нова травма

Особено внимание в анализа е отделено на вторичната виктимизация – ситуация, при която пострадалото дете преживява допълнително страдание вследствие на институционалните процедури или публичното разгласяване на случилото се.

Според д-р Макева сензационните заглавия, публикуването на интимни подробности и коментарите, поставящи под съмнение поведението на жертвата, могат да задълбочат травмата и да породят чувство за вина, срам, страх или недоверие към възрастните.

Тя обръща внимание на въпроси, които често се появяват в публичното пространство след случаи на сексуално насилие – защо детето не е избягало, защо не е разказало веднага или защо е поддържало контакт с извършителя.

Подобни въпроси, поставени без разбиране за психологическите последици от насилието, могат да създадат внушение, че пострадалото дете носи част от отговорността за случилото се.

Новото ръководство на Съвета на Европа също поставя акцент върху необходимостта от подход, съобразен с преживяната травма. Забавеният или непоследователен разказ на пострадалия не трябва автоматично да се приема като признак, че твърденията му са недостоверни.

„Журналистите не са разследващи органи. Медийното интервю не е процесуално-следствено действие. А правото на обществото да получи информация не оправдава принуждаването на едно дете многократно да преживява травматични събития“, подчертава д-р Макева.

Особено опасни според нея са внушения като „тя го е провокирала“, „сама е изпратила снимките“ или „доброволно е отишла при него“.

Подобни изрази могат да прехвърлят част от отговорността върху пострадалото лице и да омаловажат действията на извършителя.

„Думите имат значение. Те не само описват действителността, но и формират общественото отношение към престъпленията, към пострадалите лица и към отговорността на извършителите“, посочва тя.

Социалните мрежи могат да продължат насилието

Според д-р Макева отговорността за защитата на пострадалите деца не се изчерпва с действията на журналистите.

В дигиталната среда публикациите могат да бъдат копирани, споделяни и разпространявани многократно, включително години след първоначалното им публикуване.

Дори когато даден материал бъде премахнат, негови копия могат да продължат да съществуват в интернет.

Това означава, че потребителите на социалните мрежи също могат да допринесат за вторичната виктимизация чрез разпространяване на снимки, лична информация, непроверени твърдения или съдържание, свързано с извършеното насилие.

„Не всяко споделяне е форма на подкрепа. Понякога то е продължение на причинената вреда“, предупреждава д-р Макева.

Тя поставя въпроса дали публичното възмущение от дадено престъпление може да оправдае разпространяването на съдържание, чрез което вече е причинена вреда на пострадалото дете.

Какви правила трябва да спазват журналистите?

В анализа си д-р Макева припомня принципите на УНИЦЕФ за етично отразяване на теми, свързани с деца.

Сред тях са зачитането на достойнството и правата на детето, защитата на личния му живот, съобразяването с неговото мнение и поставянето на най-добрия му интерес над стремежа към публичност.

Особено важно е да не се публикуват изображения или информация, които могат да изложат на риск детето, неговите братя, сестри или връстници, дори когато самоличността му е прикрита.

Д-р Макева припомня и пътеводителя „Децата и медиите“, разработен от УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти – България, който съдържа практически насоки за журналистическата работа по подобни теми.

Според нея редакциите трябва да избягват въпроси, които могат да доведат до повторна травматизация, да не използват стигматизиращи описания, да проверяват фактите и да спазват презумпцията за невиновност.

Тя предлага и допълнителен принцип, който според нея трябва да залегне във всяка редакционна политика.

„Какво би се случило, ако това дете прочете публикацията след пет или десет години?“, пита експертът.

Позицията идва на фона на поредния ужасяващ случай, провокирал обществен дебат, на 15-годишно момиче, с което са блудствали група млади момчета, а след това са пуснали кадри от престъплението в социалните мрежи.

Водещи