Залегналите в тях мерки целят пълното блокиране на държавните приходи и финансирането на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (Пасдаран)
Поредният епизод от конфликта между САЩ и Иран вече е факт. Става дума за американската операция „Икономически парий” – набор от икономически санкции, които бяха определени от администрацията във Вашингтон като „ „икономически Ден D“ за режима в Техеран. Залегналите в тях мерки целят пълното блокиране на държавните приходи и финансирането на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (Пасдаран). Идеята им е по този начин да бъде засилен натискът върху режима, включително отваряйки нов фронт срещу него, но този път вътрешен, предвид кървавите протести в страната от началото на годината.
Операция „Икономически парий” – в какво се изразяват новите санкции на САЩ?
Те имат три ключови направления.
Първото е безпрецедентният натиск чрез вторични санкции, насочени директно към чужди държави и компании, които продължават да поддържат търговски връзки с Иран. САЩ поставиха ултиматум на глобални субекти и големи икономически партньори на Техеран – включително Китай, Турция и Обединените арабски емирства – като ги заплашиха с пълно изключване от финансовата система, базирана на щатския долар, ако продължат да улесняват прането на пари или иранската търговия след изтичането на краткия гратисен период. Пекин вече реагира, казвайки, че ще защити интересите си, свързани със закупуването на ирански петрол.
Второто е насочено към дигиталните активи, технологиите, златото, авиацията и корабоплаването, като Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) изрично блокира трансакциите с криптовалути, използвани от режима за заобикаляне на досегашните ограничения. Последното идва в отговор на информациите, че Техеран използва изключително много разплащания в криптовалута, за да избягва вече наложените му санкции.
Третото направление обхваща индивидуални измерения, изразяващи се в добавянето на около 60 физически и юридически лица, заедно с конкретни петролни танкери от „сенчестия флот“, в американския черен списък. Тези персонални наказателни мерки директно засягат киберактьори, отговорни за кражби на цифрови активи, както и мрежи, участващи в контрабандата на петрол и доставката на чувствителни ядрени и ракетни технологии.
Реакцията на Иран: „икономически терористичен удар”
Реакцията на Техеран спрямо новата рамка от американски санкции бе двояка.
От една страна, представителите на дипломатическото и икономическото крило в Техеран се опитаха да омаловажат публично поредните санкции на САЩ. Министърът на икономиката Али Маданизаде побърза да прогнозира пореден провал за Вашингтон и обяви, че страната е напълно подготвена да устои чрез готов двугодишен план за действие, разчитащ на дългогодишния ирански опит в заобикалянето на ограничения чрез кухи компании-параван. Той определи въпросните санкции като „икономически терористичен удар” и предупреди, че „ние имаме свои инструменти и знаем как да играем тази игра”. В същия дипломатически тон външният министър Абас Арагчи определи действията на Вашингтон като признак на безсилие и отчаяние, опитвайки се да внуши, че икономическата война няма да постигне целите си.
От друга страна, секторът за сигурност и военното ръководство на страната реагираха с изключително агресивни заплахи, насочени към глобалните енергийни доставки и съседните държави. Новият ръководител на Върховния съвет за национална сигурност Мохсен Резаи изпрати ясен ултиматум, че всяка страна от Персийския залив, която съдейства на американската блокада, ще бъде третирана като враг. Той предупреди за бумерангов ефект върху световния пазар, заявявайки изрично, че ако икономическата офанзива спре иранския износ, „нито капка петрол няма да бъде изнесена – нито през Ормузкия проток, нито откъдето и да е другаде в Персийския залив“.
Тези думи бяха подкрепени от армията (Артеш) с предупреждението, че при пълна изолация Техеран тя ще разшири обхвата на военните си действия извън традиционните бази и ще започне да напада американски търговски и петролни компании в региона.
Какъв е шансът за успех на американските санкции?
Анализаторите от Atlantic Council посочват, че най-големият въпрос пред успеха на санкциите е реакцията на Китай, чиито рафинерии изкупуват близо 90% от иранския петрол. Експертите отбелязват важен детайл: в настоящия черен списък от 60 субекта финансовият министър Скот Бесент изрично е избегнал включването на големи китайски банки. Според наблюдателите това е умишлен тактически ход — САЩ дават кратък гратисен период за дипломатически маневри преди предстоящата среща на върха между Доналд Тръмп и Си Дзинпин. Основният риск пред Вашингтон е конфликтът му с Иран да не въвлече Китай, така че близкоизточното напрежение да се отрази отрицателно на двустранните отношения между Вашингтон и Пекин.
Други ресорни наблюдатели изразяват скептичност, че мерките ще променят фундаментално поведението на Техеран. Дейвид Оксли, главен икономист по климата и суровините в Capital Economics, коментира пред BBC, че директният ефект върху енергийните приходи на Иран може да се окаже „не особено впечатляващ“ . Тъй като Иран вече е подложен на тежки ограничения във всички сектори, новите мерки по-скоро разширяват контрола върху съществуващи мрежи, отколкото да създават изцяло нови лостове за икономически натиск. Експертът по политическа икономия Алиреза Салавати допълва пред DW, че основният ефект ще бъде психологически — засилване на инфлационните очаквания в Иран, но това няма да доведе до бърза политическа промяна.
От друга страна обаче, реакцията на държавите от Персийския залив спрямо новите американски санкции се оценяват като голям успех за САЩ. Изпреварващото решение на ОАЕ да прекрати финансовите трансакции с Техеран се разглежда от Института за изследване на войната (ISW) като тежък удар по сивата икономика на Иран. Дубай дълги години служеше като основна финансова артерия, чрез която Революционната гвардия препираше петролни приходи и купуваше критични суровини.
С или без санкции, инфлационният натиск в Иран се увеличава
Текущата икономическа ситуация на страната е особено усложнена. Според последния официален доклад на Статистическия център на Иран средната годишна базова инфлация в страната възлиза на 66%, докато Международният валутен фонд прогнозира средногодишен темп за годината от 68,9%. Този силен натиск върху икономиката се вижда още по-ясно в официалния индекс на потребителските цени, който отчита средно поскъпване от 87,9% спрямо същия месец на миналата година. Инфлацията на ключови и основни стоки като хранителните е дори по-голяма и гони 128% на годишна база. Но това са официални данни.
Експерти твърдят, че страната вече е преминала границата на хиперинфлацията. Само за последната седмица щатският долар на черния пазар е поскъпнал с още 7%, преминавайки историческата и психологическа граница от 2 000 000 ирански риала за един долар, което е довело до реално увеличение на цените на жизненоважни вносни стоки, като месото, с над 150%.
Оттук новите американски санкции по операция „Икономически парий“, които администрацията във Вашингтон обяви, удрят Иран в момент, в който страната няма абсолютно никакъв финансов буфер, което неминуемо ще засили още повече държавата в инфлационната спирала.
Основният разрушителен ефект ще дойде от пълната парализа на валутния приток, след като Централната банка на Иран чрез своя управител Абдолнасер Хемати официално призна, че поради засиления американски натиск и наложената морската блокада, приходите на държавата от износ на петрол буквално са паднали до нула. Подобно изказване направи и президента Масуд Пезешкиан.
Има ли световъртеж по стълбата на ескалацията?
Дали обаче поредните икономически санкции, наложени на Иран, ще успеят да променят поведението му? Отговорът на този въпрос е утвърдителен – да, режимът ще реагира. Но последващото питане е – в каква посока ще бъде отговорът на Техеран? Ако критерий е поведението на властимащите в страната от последните месеци, може да заключим, че те ще предпочетат да изскачат още едно стъпало по стълбата на ескалацията, вместо да слязат по нея. Колко високо обаче вече се намират аятоласите по стълбата на ескалацията и имат ли световъртеж?
