Вотът за избор на нов държавен глава бе насрочен за 25 октомври, заявка за участие се подава до 14 септември
Голяма част от българската политическа класа обича да „мъмри“ своите избиратели, че не гласуват, че не упражняват демократичното си право на глас, че критикуват от дивана с чаша ракия в ръка. Така победата отивала при онези с купените гласове, казват те. Казват го субектите, които претендират, че са проевропейски сили, че се борят със статуквото и моделите, че разграждат и събарят. Че са позиционирани вдясно, а погледът им е отправен на запад.
Но когато мъмриш, трябва да си готов и да дадеш алтернатива. Този гласоподавател трябва да има варианти, между които да избира, и да упражни демократичното си право на глас по подобаващ начин.
Бърза справка в сайта на ЦИК показва, че за последните малко повече от 5 години сме отишли до урните десет пъти – осем пъти за парламентарни избори, веднъж за президентските през 2021 г. и веднъж за европейските през 2024 г. На 25 октомври отново ще можем да упражним правото си на глас. Изборът е за президент и вицепрезидент, които ще встъпят в длъжност в началото на 2027 г. До 14 септември пък желаещите да се включат в надпреварата ще могат да се регистрират.
Точно два месеца остават до поредните избори. Но мъмрещите сега тайнствено са притихнали. Дали е тактика, дали е победоносна стратегия, дали е липса на готовност, дали е некадърност – не знаем. Но знаем, че тишината е пронизваща.
Най-болезнена е тя за десния избирател. Към момента на писането на тази статия – 25 август – той е лишен от избор. Ясен десен кандидат още няма. В битката вече ясно и категорично влезе Илияна Йотова, подкрепяна от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“. Влезе и бившият служебен министър на земеделието Иван Христанов, който бе част от служебния кабинет на Андрей Гюров. Андрей Гюров, който мълчи и за когото упорито се твърди, че ще се бори за поста на „Дондуков“ 2.
Някак иронично Христанов обяви своята кандидатура, преди това да направи Гюров – ако изобщо го направи. Социолози вече прогнозират, че участието на Христанов ще разпилее гласовете за Гюров. Самият Иван Христанов беше част от редиците на ПП-ДБ, откъдето именно се очаква стабилният гръб за тандема Гюров – Кандев. Въпросителни много, отговори засега няма.
Друга голяма въпросителна виси като облак и над щаба на ГЕРБ. Определящите се като дясноцентристи хора на Бойко Борисов също мълчат. Самият лидер на партията даде неколкократно сигнали за носталгично протегната ръка към партньорите от т.нар. „сглобка“. Тя не бе приета, а той после я оттегли с охота. Още една чуденка – ако ГЕРБ издигне собствен кандидат, кой ще е той? Борисов стъпва по тънък лед, опарен от спомена за президентския вот през 2016 г., когато Цецка Цачева, с кандидат за вицепрезидент Пламен Манушев, беше нокаутирана от двойката Радев – Йотова. Тук идва и „тънкият“ момент при изборите за президент – харизмата и персоналният авторитет са именно онези характеристики, които попадат под прожекторите на медиите и съответно в полезрението на гласоподавателите.
Макар експерти често да подчертават в общественото пространство, че ролята на президента не е тясно свързана с правенето на политики, избирателят има право да се запознае с визията на кандидатите. Да се запознае достатъчно рано, за да направи информиран избор. Два месеца остават до вота, а десният избирател не знае почти нищо. За сравнение – в САЩ кандидатите са ясни месеци предварително, а във Франция основните претенденти обикновено влизат в публичната надпревара значително преди датата на вота. У нас обаче срокът по традиция е далеч по-кратък.
Някои анализатори обясняват обявяването на кандидатури в последния момент като опит да се избегнат атаки от опонентите. Макар и да звучи някак логично, тази теза само добавя лек щрих към вече описаната картина на объркания, неинформиран десен избирател, от когото се очаква да отиде до урните на 25 октомври и да даде своя глас. За да не бъде смъмрен.
