Израел пред решаващ вот: Нетаняху срещу Айзенкот и битката за бъдещето на страната

Предстоящите парламентарни избори в Израел не са просто поредният вот в една от най-политически динамичните демокрации в света. Те ще бъдат първите избори след 7 октомври 2023 г. — датата, която промени не само израелската политика, но и стратегическия баланс в целия Близък изток.

На 27 октомври израелците ще избират нов Кнесет в момент, когато страната продължава да се намира в изключително сложна среда на сигурност, а отношенията със Съединените щати, Европа и регионалните сили остават от ключово значение. Затова резултатът няма да има значение единствено за Израел. Той ще се отрази върху бъдещето на Близкия изток, отношенията между Израел и арабския свят, политиката спрямо Иран и дори върху глобалната геополитика.

Вотът постепенно се очертава като състезание между две различни представи за израелското лидерство. От едната страна е Бенямин Нетаняху — най-опитният политик в съвременната израелска история и човек, който вече десетилетия е централна фигура в отношенията на Израел със Съединените щати, Иран и палестинския въпрос. От другата е Гади Айзенкот — бивш началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили, който се превърна в най-сериозния нов претендент за премиерския пост.

Айзенкот — генералът, който влезе в политиката

За международната публика Гади Айзенкот е значително по-малко познат от Нетаняху, но в Израел неговото име е свързано с военна компетентност, дисциплина и сигурност.

Айзенкот е роден през 1960 г. в Тверия в семейство на евреи от марокански произход и израства в Ейлат. Постъпва в армията през 1978 г. и постепенно преминава през почти всички ключови нива на военното командване. Служи в бригадата „Голани“, командва Северното командване, ръководи Оперативното управление и в крайна сметка става 21-вият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили — пост, който заема от 2015 до 2019 г.

Това е важно, защото Айзенкот не е типичният политик, който се опитва да изглежда като човек на сигурността. Той действително е прекарал целия си професионален живот в израелската армия. След 7 октомври 2023 г. той влезе в правителството на националното единство и във военния кабинет, но през 2024 г. напусна, като отправи сериозни критики към начина, по който правителството на Нетаняху управлява войната и формулира политическите си цели.

Най-тежката лична част от неговата биография също е свързана с войната. Синът му Гал, военнослужещ, е убит в Газа. Тази лична трагедия придава на посланието му за сигурността особен авторитет сред израелското общество. 

През 2026 г. Айзенкот създаде партията „Яшар“ и постепенно се превърна в основния конкурент на Нетаняху. Политическият му образ е този на човек от центъра — достатъчно твърд по въпросите на националната сигурност, но по-малко конфронтационен във вътрешнополитически план. Именно това му позволява да привлича избиратели, които не са готови да преминат към левицата, но са уморени от продължителната политическа конфронтация около Нетаняху.

 И тук обаче се намира едно от основните му ограничения: Айзенкот има огромен военен опит, но почти никакъв опит като ръководител на правителство. Между командването на армията и управлението на сложна парламентарна коалиция има огромна разлика.

Нетаняху: опитът, който трудно може да бъде заменен

Срещу Айзенкот стои политик, който на практика няма нужда от представяне. Бенямин Нетаняху е най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Израел и човек, превърнал се в международно разпознаваемо лице на израелската държава.

Основното му предимство в тази кампания е именно опитът. Израел се намира в период, в който решенията за Иран, Газа, Ливан, отношенията със Съединените щати и регионалните съюзи са въпрос не просто на политически предпочитания, а на национална сигурност.

Нетаняху може да бъде критикуван за множество аспекти от управлението си, но е трудно да се оспори, че той познава международната система и израелската държавна машина по-добре от практически всеки негов конкурент. Неговите контакти с американските президенти, включително с Доналд Тръмп, както и десетилетията му опит в международната дипломация са политически капитал, който Айзенкот тепърва трябва да изгражда.

Затова изборите не трябва да бъдат разглеждани просто като „генерал срещу политик“. Те са сблъсък между военната компетентност на Айзенкот и политическата, дипломатическата и коалиционната компетентност на Нетаняху.

Истинската битка няма да бъде само между двама души

Израелската избирателна система прави подобно състезание още по-сложно. Израелците не избират пряко министър-председател. Те гласуват за партийни листи за 120-местния Кнесет, а след това започват коалиционни преговори. За да влезе една партия в парламента, тя трябва да премине изборния праг от 3,25%.

Следователно въпросът не е само дали „Яшар“ ще бъде първа или „Ликуд“ ще бъде първи. Много по-важен е въпросът кой лагер ще успее да събере 61 депутати.

Тук се появява голямата неизвестна на изборите — малките партии.

На десния фланг особено внимание заслужават Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир. Техният резултат може да се окаже много по-важен от номиналния брой мандати, които получават. Ако една от техните формации не премине прага, огромно количество гласове може да остане извън разпределението на мандатите и това драматично да промени баланса между двата блока.

Същевременно силното представяне на десните партии може да даде на Нетаняху допълнителна тежест в коалиционните преговори, но може и да създаде проблем. Колкото по-силни са Смотрич и Бен Гвир, толкова повече влияние ще могат да упражняват върху бъдещото правителство.

Особено интересен е именно резултатът на Бен Гвир. „Оцма Йехудит“ в някои актуални проучвания е около 7 мандата, докато „Религиозният ционизъм“ на Смотрич се движи около 6. Това са приблизителни стойности, а не прогноза за крайния резултат. Самите социолози предупреждават, че разликите между отделните проучвания са значителни.

Проучванията: предимство за Айзенкот, но никаква гаранция

Едно от последните проучвания поставя „Яшар“ на първо място с 24 мандата срещу 23 за „Ликуд“. В друго актуално проучване „Яшар“ има 23 срещу 21 за „Ликуд“.

Но именно тук трябва да се направи важната уговорка: израелските избори многократно са показвали колко опасно е да се приемат ранните социологически резултати като окончателна присъда.

Нетаняху е политик, който е оцелявал в ситуации, в които мнозина са го смятали за политически приключил. Той разполага с огромен опит в кампаниите, отлично познава израелския електорат и има способност да превръща въпросите на сигурността в основна тема на изборите.

Това е особено важно през 2026 г. Израелското общество може да бъде силно разделено по въпроси като правосъдната система, религията и политическата структура на държавата. Но по фундаменталния въпрос за сигурността съществува значително по-голям консенсус.

Именно затова преднината на Айзенкот в проучванията не означава автоматично победа.

Голямата неизвестна: какво ще стане вдясно?

Най-трудната за прогнозиране част от изборите са резултатите на малките десни и религиозни формации.

При Смотрич и Бен Гвир разликата между например 3 и 6 мандата може да бъде политически огромна. Още по-важно е дали някоя формация ще остане под изборния праг.

Това е особеността на израелската система: партия, която получи 3,2%, може да промени баланса между блоковете, докато партия, която получи 3,1%, на практика не участва в разпределението на 120-те места.

Затова математиката на изборите може да се окаже по-важна от самото първо място.

Има и още един фактор. Част от десния електорат не е непременно доволен от всички партии в настоящата коалиция. Последни проучвания показват например значително разделение сред избирателите на десните формации относно бъдеща коалиция с ултраортодоксалните партии. 

Това означава, че след изборите може да се окажем в ситуация, в която победителят на първо място не е човекът, който най-лесно може да формира правителство.

Ще има ли промяна във външната политика?

Тук очакванията трябва да бъдат по-умерени.

Дори победа на Айзенкот вероятно няма да означава радикален завой в израелската политика на сигурност. Причината е проста: след 7 октомври голяма част от израелското общество възприема борбата срещу „Хамас“, „Хизбула“, иранската заплаха и други въоръжени ислямистки организации като фундаментален въпрос за оцеляването на държавата.

Това е една от най-важните характеристики на сегашната кампания. Опозицията може да критикува начина, по който Нетаняху води войните, но това не означава, че предлага отказ от твърда политика на сигурност.

Самият Айзенкот е бивш началник на Генералния щаб. Неговата политическа биография не предполага пацифистки завой. Напротив — той идва от институцията, която е в центъра на израелската концепция за национална сигурност.

Затова най-вероятната разлика между двамата би била по-скоро в начина на управление, коалиционната политика, отношенията с институциите и дипломатическия стил, отколкото в основния принцип, че Израел трябва да разполага с убедителна военна способност за възпиране.

Защо Нетаняху все още има реален шанс

На пръв поглед моментът изглежда по-благоприятен за Айзенкот. Новата му партия набира скорост, а няколко проучвания поставят „Яшар“ пред „Ликуд“. Освен това Айзенкот успява да привлече част от традиционния десен електорат, без да изглежда като класически представител на левицата.

Но Нетаняху има три много сериозни предимства.

Първото е опитът. Той е участвал и печелил толкова много изборни битки, че трудно може да бъде изненадан от стандартните политически тактики.

Второто е темата за сигурността. Докато Айзенкот също има силен профил в тази област, Нетаняху може да представи себе си като човек, който вече е доказал способността си да взема решения в международни кризи.

Третото е коалиционната математика. Дори „Ликуд“ да не бъде първа партия, Нетаняху може да се окаже в по-добра позиция да събере 61 депутати.

И точно това е най-важното уточнение към всички заглавия, че Айзенкот „води“. В Израел да си първа партия не е достатъчно. Трябва да можеш да съставиш правителство.

Към края на август 2026 г. Айзенкот има видимо предимство в част от социологическите проучвания, но преднината му не е достатъчно голяма, за да бъде приемана като сигурен знак за смяна на властта. Различните агенции дават сериозно различни резултати, а някои проучвания продължават да показват практически равенство между „Яшар“ и „Ликуд“. 

Това оставя изборите напълно отворени.

Гади Айзенкот е най-сериозният нов конкурент, с който Бенямин Нетаняху се е сблъсквал през този изборен цикъл. Той притежава нещо, което много от предишните му противници нямаха — реален авторитет в сферата на националната сигурност и способност да привлича умерени десни избиратели.

Но срещу него стои Бенямин Нетаняху — политик с огромен опит, международни контакти, дълбоко познаване на израелския електорат и доказана способност да оцелява в политически битки, които изглеждат почти загубени.

Следователно най-разумната прогноза в този момент не е категорична победа за единия или другия. По-вероятно е изборите да бъдат решени от комбинация между резултата на „Ликуд“ и „Яшар“, представянето на Бен Гвир и Смотрич, съдбата на малките партии около изборния праг и способността на двата лагера да съберат необходимите 61 мандата.

Израел отива към избори в общество, което е уморено от войните, но едновременно с това остава дълбоко чувствително към въпроса за националната сигурност. Именно тази двойственост прави кампанията толкова непредсказуема.

И ако последните години са показали нещо за израелската политика, то е, че Бенямин Нетаняху никога не трябва да бъде отписван, докато последният глас не бъде преброен.