Ротердам събира дъжда, Копенхаген превръща улиците в канали – а готова ли е София за следващия порой?

Мощната буря с градушка, която премина през София в понеделник следобед, отново постави въпроса доколко градската инфраструктура е подготвена за интензивни валежи, при които за кратко време огромни количества вода попадат върху улици, площади и сгради. Клипчета с наводнения "наводниха" социалните мрежи, а възмутени потребители си задаваха въпроса "докога"?

Само за около половин час над части от столицата паднаха близо 20 литра дъжд на квадратен метър. Падналите след бурята листа допълнително затрудниха оттичането, а редица улици се оказаха под вода. Най-засегната беше централната градска част и кв."Младост". 

Подобни проблеми обаче далеч не са само български. Все повече европейски градове се сблъскват с краткотрайни, но изключително интензивни валежи, които могат да претоварят дори добре поддържана канализационна система като тези в Нидерландия и Великобритания - държави, които от векове са свикнали с лошото време.

Неотдавна Ники Кънчев зададе въпрос за "градовете гъби" в предаването "Стани богат". Идеята е повече от релевантна, а ето и каква е тя. Ротердам, Копенхаген, Берлин и редица британски градове постепенно се отказват от схващането, че решението е единствено в по-големи тръби и повече шахти. Вместо това те проектират градската среда така, че улици, паркове, площади, покриви и зелени пространства да станат част от системата за управление на дъждовната вода. Това е философията на т.нар. „град гъба“ – водата да бъде забавена, поета и временно съхранена там, където пада, вместо цялото количество незабавно да бъде насочено към канализацията. 

Ротердам: площадът се превръща в резервоар

Нидерландия има векове опит в управлението на водите, но Ротердам предлага един от най-интересните модели за справяне с проливните дъждове в гъсто населена градска среда. Ротердам е и един от най-иновативните архитектурно градове в Европа, така че визионерският подход не учудва никого. 

Принципът е прост – водата не трябва непременно да бъде отведена възможно най-бързо в канализацията. Част от нея може да бъде задържана там, където пада, а след това постепенно да бъде отведена или оставена да попие в почвата.

Един от най-известните примери са т.нар. водни площади. При нормално време те функционират като обикновени обществени пространства – места за спорт, срещи и отдих. При проливен дъжд обаче определени части от тях се превръщат във временни водни басейни.

Известният площад Benthemplein например разполага с три басейна, способни да задържат общо около 1700 куб. метра, или 1,7 млн. литра вода. Така огромното количество валеж не попада наведнъж в канализацията, а временно се съхранява на повърхността. 

Така че колкото повече вода бъде задържана на мястото, където е паднала, толкова по-малко количество трябва да поеме канализацията едновременно.

Копенхаген: след бедствието градът променя философията си

Особено показателен е примерът на Копенхаген.

През юли 2011 г. датската столица преживява изключително силен порой. За по-малко от два часа падат около 135 литра на квадратен метър. Наводнени са мазета и улици, транспортът е сериозно засегнат, канализацията връща вода към повърхността, а щетите достигат близо 1 млрд. евро. 

Отговорът на Копенхаген не е просто разширяване на канализацията. След бедствието градът разработва специален Cloudburst Management Plan – мащабна система за защита при екстремни валежи. Една от основните идеи е вместо градът да се опитва на всяка цена да предотврати появата на вода по повърхността, той предварително определя къде тази вода може безопасно да отиде.

При екстремен порой определени улици могат да се превърнат в контролирани водни коридори, които отвеждат водата далеч от сградите. Паркове, зелени пространства и понижени терени служат като временни резервоари, а подземни тунели и басейни поемат част от излишните количества. Копенхаген вече е превърнал повече от 20 зелени пространства в т.нар. „sponge parks“. Един от примерите е Karens Minde Park, който може да поеме до 15 000 куб. метра дъждовна вода. 

Така градската среда получава второ предназначение. Паркът остава парк през по-голямата част от времето, но при екстремна буря може да се превърне в част от защитната инфраструктура.

Великобритания: канализацията е последната, а не първата възможност

Великобритания, също известна с любовта си към лошото време, също е на "ти" с модерните технологии.

Англия използва т.нар. Sustainable Drainage Systems – устойчиви системи за управление на повърхностните води. Основният принцип отново е да се имитира естественият воден цикъл, вместо дъждът просто да бъде отведен възможно най-бързо по тръби.

При този модел се използват дъждовни градини, зелени покриви, водопропускливи настилки, растителни канали, езера и временни водни площи. Целта е част от водата да попие, друга да бъде временно задържана, а едва остатъкът да достигне традиционната канализационна инфраструктура.

Това означава важна промяна във философията на градското планиране: една нова сграда или квартал не трябва просто да се предпази от водата, а да не прехвърля проблема към съседните територии.

Берлин и идеята за „град гъба“

Германската столица развива сходна концепция под името Schwammstadt – „град гъба“.

Идеята е градът да се държи подобно на естествен терен – да приема водата, да я задържа и постепенно да я освобождава чрез проникване в почвата, изпарение или повторно използване.

Практическите решения включват зелени покриви, дъждовни градини, водопропускливи настилки, премахване на излишно запечатани с бетон и асфалт площи и изграждане на пространства, способни временно да съхраняват големи количества вода.

Примерът на Берлин показва и друг важен ефект – подобни системи не служат единствено срещу наводнения. Задържаната вода подпомага растителността, а зелените площи и изпарението могат да намаляват ефекта от високите температури през лятото. Подобни проекти съчетават управлението на водите с подобряване на градския микроклимат. 

Опитът на тези европейски градове показва нещо важно – при екстремни валежи дори добре проектираната канализация има предел.

Затова модерният подход не се опитва непременно да изпрати цялата вода под земята. Напротив – част от нея остава на повърхността, но на предварително определени и проектирани за целта места.

Площадът може да стане резервоар. Паркът – временен басейн. Улицата – безопасен маршрут за отвеждане на водата. Покривът – място за нейното задържане. Зелената площ – естествена система за попиване.

Европейският опит показва и че няма едно универсално решение. Най-ефективният модел е комбинация между традиционна „сива“ инфраструктура – канализация, тръби, тунели и помпи – и зелена и синя инфраструктура, която позволява водата да попива, да бъде задържана или контролирано отвеждана. 

А какво може да направи София?

След поредната силна буря въпросът за София следователно не трябва да бъде единствено дали шахтите са били почистени.

Разбира се, поддръжката на канализацията е основна част от защитата. Но европейският опит поставя и втори, по-дългосрочен въпрос:

Какво се случва с водата, когато количеството ѝ стане толкова голямо, че канализацията вече физически не може да го поеме?

Именно тук Ротердам, Копенхаген, Берлин и британските градове търсят различно решение.

За София подобен подход би означавал анализ на естествените маршрути, по които водата се движи при екстремни валежи, повече водопропускливи настилки и зелени площи, изграждане на подземни резервоари и дъждовни градини, използване на паркове и площади за временно задържане на вода и въвеждане на изисквания към новото строителство да задържа част от валежите на място.

Защото европейският опит показва, че градът на бъдещето няма как винаги да победи водата. Но може да бъде проектиран така, че да има къде да я поеме, когато тя дойде.

Тази статия е написана с помощта на ИИ