С малко късмет, „сините" могат да елиминират АЕК, обяви авторът на гола срещу Челси в Шампионската лига
Преди 20 години едно момче от Лом записа името си в историята на българския футбол. Мариян Огнянов вкара единствения гол за Левски при загубата от Челси с 1:3 и стана първият голмайстор за български отбор в Шампионската лига. Две десетилетия по-късно „сините" отново стоят на прага на същия този турнир. Делят ги само 90 или 120 минути след нулевото равенство срещу АЕК в първия мач от плейофната фаза. Ето защо „Таралеж" потърси Мариян Огнянов, който знае какво е усещането да играеш срещу едни от най-добрите футболисти.
Авторът на гола срещу Челси сложи край на кариерата си
-Марияне, преди няколко седмици обяви, че прекратяваш кариерата си. Защо взе това решение и какви са плановете ти за бъдещето?
-Така се завъртяха при мен нещата, че последните години играх в Трета лига - първо в родния ми Лом, после в Спартак Плевен и сега последно в Ком Берковица, където играе големият ми син Даниел. Моята идея беше да помогна с каквото мога на младите момчета от моя регион и това е. Не е спонтанно решение да спра с футбола. Спадна ми и мотивацията през последните години. Сега си почивам и обмислям следващите си цели. Още не знам дали ще останем със семейството ми в България.
-Имаш зад гърба си над 20-годишна кариера. Направи ли си равносметка на пътя във футбола и има ли нещо, което би искал да промениш?
-При мен така се стекоха нещата, че през цялата ми кариера е било една борба - със себе си, а и с обстоятелствата. Не искам да звучи като оплакване, но е много трудно за едно момче от дълбоката провинция и от ромски произход да пробие в големия футбол. Аз имах късмета да отида в Левски още на 13-годишна възраст. Там вече нещата са много по-различни. Попаднах на треньори и футболисти, които ми помогнаха страшно много и се учех от тях. Със сигурност имаше неща, които можех да направя по-добре, но явно така е трябвало да стане.
-Доволен ли си от кариерата си, когато погледнеш назад?
-Разбира се, случиха ми се много неща, за които даже не съм си мечтал. Играх с Левски в Шампионската лига, сезон преди това четвъртфинал за Купата на УЕФА. Бяхме много силен отбор с големи футболисти. За мен Левски беше едно училище, след това изкарах четири години в Ботев Пловдив, което не е малко. Клуб с традиции и изключителна история. Тогава за малко да победим Щутгарт в европейските турнири, отпаднахме заради правилото за повече голове на чужд терен.
-Има ли удовлетворение, след като знаеш, че си първият и засега единствен голмайстор на Левски в групите на Шампионската лига? Какво си спомняш от онзи мач с Челси?
-Надявам още този сезон това да се промени и още българи да вкарат за Левски в Шампионската лига. Колкото до спомена, губехме с 0:3 и Станимир Стоилов реши да даде шанс на някой млад футболист и се спря на мен. Бях много притеснен и през цялото време си мислех как да не допусна грешка. Изобщо не съм си представял, че ще вкарам гол и толкова дълго време ще остана единствения голмайстор на клуба в Шампионската лига.
-Какво ти е мнението за настоящия отбор на Левски? Какви са шансовете да елиминира АЕК Атина?
-За мен Левски направи добър мач на предела на възможностите си, но има своите шансове да продължи. Видяхме един тактически сблъсък и не се съмнявам, че и в реванша победител ще бъде този, който допусне по-малко грешки. Ще бъде много тежко в Атина, но смятам, че Левски има силите да победи и го пожелавам на клуба. Трябва и малко късмет, разбира се. В спорта винаги трябва малко шанс. Досега в европейските си гостувания Левски игра страхотно, със самочувствие и излизаше да се надиграва. Надявам се да видим същото и в Атина, а дано това донесе победа. Вижда се, че Левски в момента е на друго ниво - работи се професионално, наливат се средства, има класни чужденци и клубът е на прав път.
-Връщам те отново на твоята кариера, кой е най-добрият футболист, с който си играл?
-Много труден въпрос. Играл съм със страхотни футболисти: Христо Йовов, Димитър Телкийски, Даниел Боримиров, Георги Иванив - Гонзо. Учил съм се от всички. В Ботев Пловдив също съм играл със страхотни футболисти - Иван Цветков, Александър Александров - Кривия и така нататък. Научил съм много и от Станимир Стоилов, който като треньор ми отвори очите за много неща.
-На няколко пъти в разговора говориш за младите футболисти. Какъв съвет би им дал от гледната точка на твоя опит?
-Да се учат и да попиват от по-големите. Според мен трябва да имаме повече търпение с младите български играчи. Мисля, че твърде сурово ги критикуваме и ги отписваме бързо. Сещам се за Асен Митков, който през миналия сезон получи много удари под кръста. Аз много го харесвам като футболист и виждаме, че и треньорът Веласкес разчита на него. Младите български футболисти трябва да имат повече самочувствие.
-Ако трябва да опишеш кариерата си с три думи, кои биха те?
-Сещам се само за една дума и тя е борба. Успях да се преборя за себе си с някои неща, с други не можах. Предпоставките да не успея с футбола бяха много, но съм се борил. Мога да направя и паралел със съвременните млади футболисти. Някои от тях имат талант, само че лесно се отказват и ми се струват презадоволени. Има много изкушения, които им пречат, а спортът учи на дисциплина.
-За финал, с какво би искал да те запомнят след време?
-Вероятно винаги ще ме помнят с гола срещу Челси. Може би просто като добър футболист и човек.
-А прякорът ти Мацата откъде идва?
-Покойният треньор от школата на Левски Бисер Хаздай ми го измисли. Мисля, че от него тръгна и след това навсякъде си останах с този прякор.
