"Малките водосбори са сред най-опасните зони за внезапни наводнения", предупреждават експерти
"Интензивните валежи за кратък период, особеностите на терена и малкият водосбор са сред основните причини за наводнението в Струмяни".
Това обясни проф. Стелиан Димитров от Института по геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет пред НОВА ТВ. По думите му в случая става въпрос за сравнително малък водосбор – около 30 кв. км, с тесен и планински характер и голям наклон.
"В резултат на интензивните валежи се е концентрирал сериозен повърхностен отток, който е бил примесен с различни отломки, изкоренени и мъртви дървета. Имало е и голям пожар преди една година, тоест доста мъртва дървесина на място. Това всичко е довело до това бедствие“.
Според него именно малките водосбори са сред най-опасните от гледна точка на внезапните наводнения. При тях за много кратко време огромно количество вода се концентрира и навлиза в населените места.
"Самото природно явление не може да бъде предотвратено, тъй като човек не може да контролира къде и колко ще вали. Възможно е обаче да бъдат предприети мерки за ограничаване на последствията. За тази цел е необходимо цялостно картографиране на рисковите малки водосбори, проверка на състоянието на хидротехническите съоръжения и разработване на конкретни мерки за всеки рисков район".
Проф. Димитров акцентира и върху т.нар. природосъобразни решения, които могат да ограничат силата на повърхностния отток, преди той да достигне до населените места.
"Едва 7 от общо 265 общини в България, или около 2,6%, имат реални планове за адаптация към климатичните промени. Такива планове не трябва да съдържат единствено прогнози за бъдещите климатични условия. Те трябва ясно да посочват рисковите зони и конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети там. Самото изваляване не е бедствие. То е аномално явление. Но когато се срещне с нас – хората, инфраструктурата и зелените места, които изграждаме, тогава то се превръща в бедствие“.
Според него през последните години България се намира в различна климатична обстановка.
"Наблюдава се зачестяване на екстремните явления – внезапни наводнения, високи температури, продължителни топлинни вълни, пожари и поройни валежи. Особено трудни за прогнозиране са интензивните локални валежи. Метеоролозите могат да проследят развитието на атмосферните процеси, но не могат с достатъчна точност да определят в кой конкретен малък водосбор ще се излее най-голямото количество дъжд".
Според експерта е необходимо рисковите зони да бъдат предварително идентифицирани и за всяка от тях да има готови мерки за реакция.
„Не просто да се харчат пари, а наистина те да отидат точно там, където са нужни. Превенцията е много по-евтина“.
Проф. Димитров призова за мащабно картографиране на рисковите малки водосбори, включително извън зоните, които в момента се наблюдават от държавата, както и за прилагане на конкретни природосъобразни мерки. Експертът предупреди и че самото почистване на деретата не може автоматично да се приема за ефективна превантивна мярка.
„То може да бъде такава, ако е направено в съответствие с това, което казва науката“.
По думите му една от големите слабости е недостатъчното използване на научния потенциал при планирането на мерките срещу климатичните рискове.
