Проф. Милко Палангурски: Съединението показа, че българите могат сами да определят съдбата си

Историята се прави от хора, които са готови да поемат личен риск, а не от абстрактни процеси, заяви историкът проф. Милко Палангурски по време на среща разговор в Търговище. Дискусията "Съединението - уроците на историята" е организирана от Община Търговище и Регионалния исторически музей по повод 6 септември - Деня на Съединението на България.

Пред публика в двора на Славейковото училище проф. Палангурски анализира държавното изграждане на България и разгледа акта на Съединението от историческа перспектива.

"Историята си я правят хората, които имат тази възможност, които имат целта и които могат да сложат, както се казва, главата си в торбата", посочи историкът.

Палангурски обърна внимание и на рисковете от външно влияние върху националната памет. Според него промяната на празничната система след 1989 г. е имала ключово значение за възстановяването на автентичните български опори.

Той припомни, че премахването на идеологическите дати от тоталитарния период и връщането на празници като 6 септември, 22 септември и 1 ноември е насочило отново вниманието към самостоятелните държавнически актове и духовната приемственост.

По отношение на Съединението историкът отхвърли представата, че зад него е имало пълно обществено единодушие.

"Повярвайте ми, въобще не сме единни. Такава битка е за общественото пространство", добави той.

По думите му през 1885 г. е имало остра политическа борба между управляващите и свалените политически фактори в Източна Румелия, както и сериозно недоверие между отделните институции.

"Българското правителство не вярваше на княза, князът не вярваше кой знае колко на правителството, армията не вярваше нито на правителството, нито на княза, революционерите не вярваха на никого."

Въпреки политическото напрежение и страховете от нов военен конфликт държавността е била съхранена, тъй като институциите са действали в рамките на Търновската конституция, отбеляза проф. Палангурски.

Според него сред ключовите фактори за успеха на Съединението е участието на организаторите на Априлското въстание.

"Това са живите апостоли от 1876-а. Целият списък на комитета в Пловдив, като изключим по-младите, всичко това е кълнано в революцията от Левски. Всичко това е било около Бенковски, което е достатъчно да ни покаже, че с идеята се занимават онези, които знаят как се прави освобождението", заяви той.

Историкът допълни, че подобна връзка е съществувала и северно от Балкана, където около Стефан Стамболов са се обединили участници от революционните комитети в Търново, Севлиево, Враца и Видин.

На въпросите на уплашените жители на Пловдив и Търново какво трябва да бъде направено, Захари Стоянов и Стефан Стамболов са дали един и същ отговор: "Ами какво правихме на Първото въстание?"

По думите на проф. Палангурски този отговор означава: "Поемаме си съдбата в своите ръце".

Историкът подчерта, че осъществяването на подобно държавно преобразуване в епоха без съвременни комуникации е било възможно благодарение на ясната организация и пълната отдаденост на тогавашния политически и революционен елит.

Проф. Милко Палангурски определи Съединението като "краят на Освобождението". След него България вече разполага с единен държавен глава, парламент, признат от народа, единна армия, администрация и валута.

По думите му Съединението поставя началото на единно териториално пространство на българите, започнали революционната борба през 1876 г.

Той посочи, че за седем години България е преминала от липса на собствена държава до най-голямата териториално християнска държава на Балканския полуостров.

"Това, което се освободи тогава - вече можем да кажем, че е заприличало на държава. А отгоре на това тази държава стана най-голямата на Балканския полуостров. За седем години от липса на държава, да станеш териториално най-голямата християнска държава на полуострова, показва, че априлци са си свършили работата", отбеляза историкът.

По време на дискусията присъстващите са имали възможност да закупят книгата "Три погледа към Съединението от 1885", чиито автори са Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович.

Събитието е завършило с изпълнения на патриотични произведения от Духовия оркестър "Васил Абрашев" към Общинския културен институт с диригент Росица Бояджиева.