Българският и словашкият премиер демонстрираха в София сходни позиции за войната в Украйна, санкциите срещу Русия и защитата на националните интереси в рамките на ЕС
Двама премиери, две държави и едно почти идентично послание от София - войната в Украйна не може да бъде спечелена на бойното поле. Румен Радев и Роберт Фицо поискаха повече дипломация, спиране на огъня и връщане към масата за преговори.
Позиция, която неизбежно напомня за линията, отстоявана години наред от Виктор Орбан - един от най-категоричните противници на подхода "оръжие до победа" в рамките на Европейския съюз.
Днес Орбан вече не е на масата на Европейския съвет, но част от тезите му продължават да звучат - този път едновременно от София и Братислава. На пръв поглед основното послание трудно може да бъде оспорено - кой би предпочел войната пред мира? По-трудният въпрос обаче започва там, където свършва призивът за мир: при какви условия и на каква цена?
Радев и Фицо в един глас: Войната няма военно решение
Сходството в позициите на двамата премиери пролича най-силно именно по темата за Украйна. И Радев, и Фицо отхвърлиха тезата, че конфликтът може да намери устойчив край чрез продължаване на бойните действия, и поставиха дипломацията като основна алтернатива.
"Споделяме отново нашето общо виждане, че тази война няма военно решение, че опитите за военно решение водят към повишаване на риска и опасна ескалация", заяви Румен Радев.
Българският премиер призова за разум, диалог и прекратяване на огъня, което да отвори пътя към преговори.
"Призоваваме за спиране на огъня и сядане на масата на преговори, защото дипломацията е единственото устойчиво и надеждно решение на този конфликт."
Само минути по-късно Роберт Фицо защити практически същата теза. Словашкият премиер определи войната като нарушение на международното право от страна на Русия, но едновременно с това отправи критика към начина, по който Европейският съюз реагира на конфликта.
"Войната в Украйна няма военно решение. Винаги съм казвал, че войната в Украйна е международно нарушение, но не се радвам на начина, по който ЕС подкрепя войната. Тя има нужда от повече дипломация, а не от оръжие", заяви Фицо.
Разликите в нюансите остават, но основното послание от София беше общо - повече оръжия не означават непременно по-близък мир, а продължаването на конфликта носи риск от още по-голяма ескалация.
И ако тази позиция звучи познато в рамките на Европейския съюз, причината има име - Виктор Орбан.
Орбан вече не е на масата, но тезите му останаха
Години наред именно Виктор Орбан беше най-разпознаваемият европейски лидер, който се противопоставяше на основната линия на ЕС спрямо войната в Украйна. Той поставяше под съмнение ефективността на санкциите срещу Москва, критикуваше изпращането на оръжия за Киев и настояваше, че конфликтът трябва да бъде прекратен чрез преговори.
Роберт Фицо често заемаше сходни позиции. След завръщането си начело на словашкото правителство той прекрати предоставянето на военна помощ за Украйна от държавните запаси и многократно поставя под въпрос ефекта от европейските санкции.
Така Орбан и Фицо постепенно се превърнаха в едни от най-силните гласове на несъгласие с начина, по който ЕС води политиката си спрямо войната.
Днес обаче политическата картина е различна. Орбан вече не ръководи Унгария, но спорът, който олицетворяваше в продължение на години, не е изчезнал. А срещата в София поставя въпроса дали част от този политически вакуум не започва да се запълва от Фицо и Радев.
Не става дума за поставяне на знак за равенство между тримата. Позициите им не са идентични. Но по един от най-големите въпроси пред Европа - как трябва да приключи войната в Украйна - сходството трудно може да бъде пренебрегнато.
От Орбан и Фицо към Радев и Фицо?
Самият Радев даде още по-ясна представа за виждането си часове преди срещата със словашкия премиер.
"Европа може да съществува без Русия, но трудно ще съществува дълго срещу Русия", заяви той.
Тази фраза поставя разговора далеч отвъд въпроса дали на Украйна трябва да бъдат изпращани още оръжия. Тя засяга бъдещето на отношенията между Европа и Русия след края на войната - тема, по която Орбан също години наред настояваше, че пълното политическо и икономическо скъсване с Москва не е устойчиво решение.
Сега сходна логика се чува и от София.
Радев и Фицо говорят за Европа, която трябва да бъде по-предпазлива към ескалацията, по-активна дипломатически и по-внимателна към собствените си икономически и национални интереси. Именно тук срещата между двамата премиери започва да изглежда като нещо повече от обичайно двустранно посещение.
Особено показателна беше и формулировката на Радев в края на разговорите:
"Скъпи Роберт, радвам се, че ние имаме обща визия за бъдещето на Европа. Европа на мира, просперитета и единството."
Зад дипломатичния език стои съществено политическо послание. София и Братислава демонстрираха не просто общо желание войната да приключи, а сходно разбиране за начина, по който Европа трябва да търси този край.
Мирът звучи добре. Условията за него - далеч по-сложно
Тук обаче започва и слабата точка в общата теза на Радев и Фицо. Двамата говорят ясно за това какво трябва да спре, но значително по-малко за това какво трябва да последва.
Прекратяването на огъня само по себе си не отговаря на въпроса какво се случва с украинските територии под руски контрол. Не дава отговор и какви гаранции за сигурност трябва да получи Киев, какви условия трябва да изпълни Москва и как да бъде предотвратена нова война след няколко години. Именно тук призивът "дипломация вместо оръжие" се сблъсква с най-трудната част от реалността.
Защото дипломатическото решение предполага компромис. А когато става дума за война, започнала с нахлуването на една държава на територията на друга, въпросът е кой ще направи този компромис и каква ще бъде цената му.
Радев и Фицо не представиха конкретна формула, която едновременно да прекрати бойните действия и да даде отговор на тези въпроси.
Това не прави призива им за дипломация безсмислен. Напротив - след години война и хиляди жертви въпросът как тя може да приключи става все по-неизбежен. Но превръщането на желанието за мир в реален политически план изисква много повече от призив за сядане на масата за преговори.
Един глас от София - и старият спор на Европа
Именно затова срещата между Радев и Фицо има значение и отвъд двустранните отношения между България и Словакия.
Орбан години наред беше лицето на европейското несъгласие по Украйна. Фицо беше най-близкият му съюзник по редица от тези въпроси. Днес от София до Фицо прозвуча още един глас със сходна теза - този на Румен Радев.
Дали това означава оформяне на нов политически лагер в ЕС, би било рано да се твърди. Но срещата показа ясно, че изчезването на Орбан от масата на европейските лидери не означава изчезване на въпросите, които той поставяше.
Колко дълго може да продължи войната? Имат ли санкциите желания ефект? Може ли Русия да бъде трайно изолирана от Европа? И най-вече - кога натискът трябва да отстъпи място на преговорите?
Радев и Фицо дадоха почти еднакъв отговор на последния въпрос - времето за дипломация е дошло.
Но остава въпросът, с който започва и целият разговор: ако мирът е целта, кой ще определи неговите условия и кой ще плати цената му?
И може би точно тук се намира истинският залог на общата позиция, прозвучала от София. Орбан вече не е човекът, който я защитава от масата на Европейския съвет. Но спорът, който той превърна в една от разделителните линии на Европа, очевидно далеч не е приключил.
Автор: Виктория Арсенова
