Илко Семерджиев за Таралеж: „Рокадите“ в Здравното министерство са фарс

Д-р Илко Семерджиев е съучредител на възстановения Българския лекарски съюз (БЛС) през 1989 г. и три мандата член на Управителния му съвет, два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница.
Той е пръв директор на създадената през 1999 г. Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г.
След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване „ДОМ-Здраве“ АД. През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните въпроси и министър на здравеопазването. Бил е председател на Съвета на настоятелите на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а към момента е почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

Господин Семерджиев, Парламентът избра д-р Владимир Даскалов за управител на НЗОК, който обяви, че ще работи за смяна на модела на здравните услуги. Кои са тръните по пътя на тази и на подобни реформи в здравната система?

Не смея да тълкувам казаното от д-р Даскалов – той самият трябва да разясни изявлението си. Здравните услуги са подчинени на медицинската наука. Тя е базирана на доказателства и на практиката, доказала най-голяма ефективност, така че са зависими най-вече от тях, а не от модели. Ще видим какво точно е имал предвид новият управител във времето. В момента се водят преговори за подписване на нов тригодишен Национален рамков договор, така че сега е времето да се покаже концепцията и да се имплементира в текстовете. Оставам и аз в очакване за повече информация.

Заговори се за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП). Какво би станало, ако подобна идея се реализира?

Учудвам се, че в рамките на административната „оптимизация“ на МЗ въобще е влязъл за обсъждане НСЦРЛП – той е със статут на държавна комисия като председателят и членовете на съвета се избират и освобождават с решение на Министерския съвет, макар и по предложение на министъра на здравеопазването. Самата дейност на съвета се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет, а не от МЗ. Странно е, че без наличие на законов регламент министърът на здравеопазването посяга на тази структура. Това би било възможно чак когато се променят съответните текстове на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – преди това прилича на бракониерски опит за интервенция без правомощия и при липса на съответната законова делегация. Не бих коментирал детайли преди да видя, че МС е проявил законодателна инициатива, с която се отказва от досегашните си правомощия и ги делегира на министъра на здравеопазването. На този етап за мен това е повече шум, отколкото реална възможност за действие.

Обсъжда се идея за споделена администрация на Спешните центрове – какви ще са последиците за пациентите и за медиците, които работят там?

Това не е невъзможно, може да бъде и полезно - особено, ако се въведат в експлоатация възможностите на изкуствения интелект, но засега това не е факт. Не мога да прогнозирам какъв ще е резултатът като знам, че МЗ не се справя с основни свои функции и правомощия в сферата на спешната медицинска помощ. Само за илюстрация ще ви кажа, че към момента недокомплектът на екипи в спешната помощ е много тежък. Например и сега стоят 378 незаети лекарски щатове, а лекарите, които притежават специалност „Спешна медицина“ в цялата система са само 129 т.е. малко над 10% от заетите, което показва не само, че няма създадена мотивация, но и че ръководството на тези процеси от страна на МЗ е доста неефективно.
Нещо повече, дори безвъзмездните средства от ЕС остават неоползотворени – общата стойност на проектите, които би трябвало да бъдат изпълнявани от министерството през последните 7-8 години, възлиза на близо 579 млн. евро (106 млн. евро за СМП).
Към днешна дата от тях реално са усвоени едва 256 млн. евро – под 50% от целия ресурс, а най-тежко е положението със спешната медицинска помощ.
От близо 10 години досега е трябвало да се изградят и ремонтират 235 обекта, а са реализирани едва 135 от тях. Изрично бе обявено от МЗ, че 60 обекта окончателно няма да бъдат завършени, а по други 40 все още се работи, но сроковете изтичат в края на октомври 2026 г. и е странно при тази демонстрация на липса на административен капацитет защо министърът смята, че едновременно може да направи и административна оптимизация, което идва като свръхангажимент върху дейността им. Докато не видя ясен дизайн на промените и план за действие със срокове и ресурси (които вече са загубени) оставам скептичен относно реализационния потенциал за такава инициатива.

В Здравното министерство виждаме доста рокади, в цялата страна – недостиг на медици. Откъде ще се намерят достатъчно подготвени кадри, които да приемат освободените длъжности?

„Рокадите“ в Здравното министерство са фарс – някои от уволнените включително зам.-министър и директори на дирекции, бяха върнати обратно на по-ниски позиции дни след уволнението. Кадри в здравната система не се намират лесно защото се изисква висока образователна степен и нива на специализация и квалификация, които отнемат от 10 до 15 години обучение, така че волунтаристичните уволнения и чистките не вършат добра работа. Напротив, създават проблеми, а ревизията на взетите решения дни след като са взети показва липса на стратегия по най-важните въпроси – кадровите.

Каква е разликата между заемане на пост и пълноценно изпълнение на длъжност?

Огромна – образно казано мястото на хирург не може да бъде заето от касапин. Ако простото попълване на щата беше възможно, в здравеопазването нямаше да има нужда от медицински колежи и университети. Здравната професия е силно регулирана, а здравната система е най-мащабната и сложна измежду всички останали – в нея бързи и лесни решения няма, а експериментите се заплащат с човешки живот и здраве.

От години в България има насилие над лекарите от буйстващи пациенти и техни роднини. Какви мерки биха прекратили тази тенденция?

Сложна тема повдигате. Манталитет се променя/сменя трудно и както виждаме досегашните мерки не са особено ефективни. Най-малкото, което трябва да се направи, е да се смени категорията труд на работещите в спешната медицинска помощ и посегателствата към тях да се приравнят с тези към полицаите. Ако не можем да се държим възпитано към тези, които идват да ни помогнат, тогава се налага законът да наложи ясен и тежък ред на санкции към тези, които посягат.

Оптимист ли сте за реална реформа в здравеопазването, наблюдавайки първите стъпки на сегашната власт?

Не съм оптимист. Заявки за реални реформи няма, а предложените оптимизации изглеждат необмислени, те не са и реформи по своето съдържание. Освен това при демонстрирания подход вече не съм сигурен в опита и съответния реализационния капацитет на тези, които смятат да ги провеждат, ако въобще се стигне до това.