Д-р Илко Семерджиев е учредител на Българския лекарски съюз (БЛС) през 1989 г. и три мандата член на УС на браншовата организация, два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница. През 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и
министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е
ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване „ДОМ-Здраве“ АД.
През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните
въпроси и министър на здравеопазването. Бил е председател на Съвета на
настоятелите на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а
към момента е почетен председател на Международен институт по
здравеопазване и здравно осигуряване.

Д-р Семерджиев, дали исканото увеличение на здравните вноски ще подобри качеството на здравеопазването в България?

Цената и качеството винаги са неразривно свързани величини, така че по-доброто финансиране винаги подобрява качеството. Нека навлезем в малко по-голяма дълбочина на темата. Ще си послужа с един пример за илюстрация – ако имате автомобил, който разходва 10 литра бензин на 100 км, но му налеете само 5 литра - естествено целта от 100 км няма как да бъде постигната и на половината път ще спрете на място. Парите, с които финансираме  здравеопазването са като бензин за автомобила и при нашият солидарен и
универсален тип здравно покритие (което е най-добрия модел в развития свят) е ясно, че с наполовина от необходимите средства няма да има нито добър достъп, нито достатъчност на услугите, нито добро качество.
Реалността винаги се познава в сравнение и затова нека да дам малко данни – ние разходваме около 5,1% от БВП за здравеопазване или в абсолютни числа – около $1 400 на човек годишно, а средния процент в страните от ЕС е 9.3% като в различните страни има разлики. Например в Германия заделят 12,3% от БВП или по около $6 500 на човек годишно, във Франция – 11,5% от БВП или около $5 000 на човек, в Белгия – 11% от БВП или около $5 500 на човек, в Португалия – 10.2% от БВП или около $3 000 на човек т.е. видно е, че ние имаме около 2 пъти по-нисък процент от БВП от структурно необходимия и
около 2 до 5 пъти по-ниска абсолютна стойност на разходите на човек годишно. И понеже обичаме да говорим за качество на здравната услуга нека направя още едно сравнение – най-високо медицинско качество на услугата се постига в САЩ, но там разходите за здравеопазване вече надхвърлят 17.4% от БВП и над $14 000 на човек годишно, въпреки че достъпът до медицинска помощ е лош понеже нямат солидарно здравно осигуряване и
универсално покритие, а средно годишно над 280 000 човека изпадат в личен банкрут поради невъзможност да си заплатят здравните сметки. С това надявам се ще разберете защо отговорът на вашият въпрос е положителен – да, по-доброто финансиране подобрява всичко – от достъпа до качеството на медицинското обслужване.

Как може да се ограничат кражбите в здравната система - кое гарантира, че постъпването на повече пари в системата ще означава, че те се изразходват ефективно?

Този въпрос с кражбите е криминален, а не здравен и трябва да уточним, че по размер е най-голям при лекарствата. През тази седмица например, МЗ изнесе информация от одит на 7 държавни болници, при който е установено, че НЗОК заплаща за напълно идентични лекарства като търговско наименование, вид на опаковката и концентрация в една болница цена от 46 000 лв., а друга – 424,70 лв. За друго лекарство примера е още по-драстичен – в една болница струва 23 000 лв., в друга – 125 000 лв. или 5.4 пъти по-скъпо. Причината за този проблем е нормативна и е заложена в Наредба №2 от 27 март 2019 г. на МЗ изработена и въведена в действие от министър Кирил Ананиев (ГЕРБ), с което вече 7 години някои конкретни хора богатеят на гърба на здравноосигурените, здравната система и пациентите.
Лошото е, че сега само ни информират за злоупотребата, но никой не се заема да поправи Наредбата, така че да се съхранят публичните средства за целите на лечението на болни хора. Ерго, констатация има – решения и действия няма, няма и санкции за злоупотребилите, а в случая злоупотребата е „узаконена“ с Наредба, така че и НЗОК няма механизъм за корекция.
Друг пример е с т.н. доплащания, които във времето също бяха „узаконени“ с нормативни актове – илюстрация е „изборът на екип“, който обрасна със злоупотреби защото в много болници вече изискват такъв избор, дори когато екипът е само един. Ако погледнем структурата на доплащанията (които за 2024 г. са 35.5% от общите разходи) ще видим един много интересен феномен – за дентална помощ те са 7%, за болнична помощ – 8%, за амбулаторна помощ – 11%, а за лекарства – 67%, което още веднъж показва къде трябва да
се съсредоточат спешните мерки за саниране на злоупотребите по три основни пътя – нормативен, финансов и наказателен.

Възможна ли е промяна на системата на клиничните пътеки?

Клиничните пътеки са най-модерния начин за управление на лечебното качество в съчетание с финасирането му, но от години при нас има неразбиране как този инструмент трябва да се използва и развива, което е знак за некомпетентност. Всякакви смени са възможни, въпросът е дали ще подобрят статуквото. У нас се говори за въвеждане на Диагностично-свързани групи (ДСГ) от повече от 20 години, но досега никой нищо не е направил като изключим празните приказки. Ние се нуждаем от сериозно увеличение на общия брой клинични пътеки, за да постигнем здравните си цели.
ДСГ е модел за намаляване на здравните разходи ползван в САЩ, за да ограничат разходите на държавните програми "Медикейт" и "Медикеър", но при тях това е нормално, защото имат огромни свръхразходи докато при нас имаме точно обратното – силно недофинансиране, както вече видяхте в отговора ми на първия ви въпрос.

Как повишените нови медицински стандарти ще се отразят на болниците и клиниките в отдалечените райони в страната?

Медицинските стандарти са друг инструмент за управление на качеството, така че всяка болница независимо къде се намира ще подобри здравната си услуга за пациентите. Трябва да се знае, обаче, че стандартите се покриват само при условие, че има достатъчно финансиране за инвестиции в модерно медицинско оборудване и специализации на кадрите, което ни връща към основния въпрос, на който трябва да отговорим като общество – ще
вървим ли към средния европейски стандарт за финансиране или ще изискваме висок стандарт за качество при 2 до 5 пъти по-ниско финансиране. Последното означава амортизация на здравната инфраструктура, бърнаут за кадрите и бягство на млади лекари и сестри в чужбина.

Как хората в замиращите региони ще имат достъп до здравни грижи?

На първо място с повишаване на броя лекари специализиращи Обща медицина. През 2000 година стартирахме здравната реформа с над 5 000 общопрактикуващи лекари, а сега са около 3 100, което показва какво оголване на региони е настъпило 25 години по-късно, съответно намаляване на достъпа до здравеопазване. Трябва да се предвидят и допълнителни мотиви за лекарите и другите медицински специалисти като подобряване на
възнагражденията, предоставяне на битови предимства, създаване на мобилни кабинети и пр.

Възможно ли е Правителствена болница да стане Национална детска болница?

Всичко е възможно, но се пита защо? Проектът за Национална детска болница (НДБ) вече години е локиран в Горна Баня, похарчени са средства, взети са кредити, ангажирани са международни консултанти и пр., макар че ако аз
трябваше да избирам локацията не бих се фиксирал точно там. Нека припомня нещо, което се случи не толкова отдавна – през 2017 г. в качеството си на служебен вицепремиер и министър на здравеопазването предложих за безвъзмездно финансиране по Норвежкия финансов механизъм двуфазов проект за изграждане на Национална детска болница. Българското участие се изразяваше в предоставянето на т.н. „етажерка“ в карето на Медицинския университет, която е била планирана за детска болница още през 70-те години на 20-ти век. С пълното съзнание, че сградата е вече негодна за целта, настоях това да е локацията на болницата защото е в непосредствена близост до „Майчин дом“ без чиято неонатология и родилен дом такава болница за деца би била непълноценна. Нещо повече – в карето има още 9 университетски болници, които биха били полезни с неоценима като капацитет консултантска помощ, която поради пространствената близост може да бъде светкавична когато се налага. Друго предимство беше, че НДБ с такава локация в центъра на София обградена с булеварди, всякакъв градски транспорт, включително метро и хотели на
разположение за родители, е неповторима като достъп и улесняващи възможности в сравнение с което и да е друго място.
Първата фаза на проекта беше за предпроектно проучване на стойност 500 000 евро, а втората фаза – за директна реализация на стойност 93 млн. евро. Бях наясно, че „етажерката“ няма да издържи на проверката за адекватност и ще се наложи да я съборим, но след това, във втората фаза щяхме да направим съвсем нов тип проектиране, след което щяхме да изградим истински модерна детска болница на уникално за целта място в сърцето на Медицинския университет – ковачницата на кадри за здравеопазването в София и не само.
Проектът беше светкавично одобрен и транша за предпроектното проучване в размер на 500 000 евро постъпи по специална сметка на МЗ – подчертавам – безвъзмездни средства.
Моят мандат свърши, редовният мандат с правителство на ГЕРБ пое щафетата, похарчи въпросните 500 000 евро и каза, че "етажерката" не става, но не потвърди втората фаза на проекта. Вместо това направиха здравна инвестиционна компания със 100 млн. лв. капитал от българския бюджет и започнаха авансови харчове (около 10 млн. лв.) без да постигнат никакъв резултат. Не е ясно защо бяха отказани 93 млн. евро безвъзмездни средства (може би заради стриктния финансов контрол, който НФМ упражнява върху разходването на дарените средства), след което бяха замразени частично 100 млн. лв. от българския държавен бюджет, а изведнъж и локацията се премести в гората на Горна баня. В крайна сметка бяха пропилени не само пари и време, но не беше постигнат и никакъв резултат, а днес почти 10 години по-късно сме отново на ниво „дупка в гората“.
Най-необяснимо е защо Борисов, чието правителство провали този национален проект днес обвинява столичния кмет. Всъщност, обяснимо е, но обясненията не трябва да ги давам аз, а Борисов и неговите здравни министри.