Стойчо Кацаров за ДОО: Искат да уплашат лекарите да не издават ТЕЛК
Около 250 000 души годишно получават ТЕЛК, каза бившият здравен министър пред ТАРАЛЕЖ
Снимка: БТА
Болниците да станат частни, така ще се регулира системата на здравеопазването, смята бившият здравен министър
Бюджетът за 2026 г. и общественото недоволство бяха основните причини за оставката на кабинета „Желязков“, която беше подадена минути преди гласуване на шестия вот на недоверие. Тя беше в отговор на мащабни протести в цяла България. Докато очакваме поредните предсрочни избори и при множество спорове за бюджета, всеки от нас се надява, че при нужда, ще може да разчита на адекватна медицинска помощ. В същото време и официално се говори за високите нива на доплащане, което пациентът прави – дали за избор на екип, упойка, операция или заради липсващи медикаменти. Пред ТАРАЛЕЖ бившият здравен министър Стойчо Кацаров обясни своето виждане как може системата на здравеопазване да бъде по-ефективна.
Възможно ли е ограничаване на парите, които пациентите в България доплащат?
Възможно е. В повечето европейски държави има доплащане, това е нашата отговорност към собственото ни здраве. Това регулира ненужният достъп до медицински услуги, но трябва да е в допустими граници – във възможностите на хората. 15-20% средно е доплащането. Има немалък обем плащания, които не се декларират. Предполага се, че са 37-38 до 40% - близо половината от разходите за здраве се доплащат от джоба на пациента. Това е много висок процент на доплащане. Изразено в пари – ако 10 млрд. лева са разходите на Здравната каса, около 4 млрд. лева излизат от джоба на хората, в момента на получаване на медицинската помощ.
В същото време мнозина отиват на операция в Турция или има т.нар. лекарствен туризъм.
Да, ходят в Турция, защото не са доволни от качеството на медицинската помощ тук. Лекарствената ни политика има бюджетни цели, а не достъпност до болните. Първият приоритет на лекарствената политика е бюджетът, не пациентите. Затова липсват много лекарства. Мнозина нямат представа, че биха могли да получат по-добро лечение.
Коя е първата стъпка, с която може да имаме нормално здравеопазване, лекарите и медицинските сестри да останат на работа в България и да се чувстват добре?
Според мен, ако се поставят в конкурентна среда – лечебните заведения, лекарите и сестрите и се надпреварват за парите на гражданите, това ще регулира всички взаимоотношения в системата, включително и цените на услугите. Недъзите на системата са от прекомерна държавна намеса. Почти не променихме здравното осигуряване и се водим от социалистическия модел на здравеопазване, когато държавата определя всичко.
И в момента имаме частни болници, които се надпреварват с общинските. Възможно ли е да създадем модел, който да не бъде изкривен, да запази първоначалната цел – лечение и помощ на пациента?
Възможно е. Аз не смятам, че трябва да има държавни болници. Смятам, че държавата няма място в този процес. Държавата трябва да се занимава със здравните дейности, които човек не може да свърши – да се грижи за опазване чистотата на въздуха, да се грижи за качеството на храните, да се грижи за чистотата на водите, да се бори срещу тютюнопушенето, срещу храните – това са отговорностите на държавата, а не да управлява лечебни заведения и да краде от комисионните за купуване на апарати, защото резултатите сега са заради това.
Има непрекъснато подпомагане – даваме 30 млн. лева на Правителствена болница, даваме 30 млн. лв. на Александровска болница – това са 60 млн., предоставени през 2024-а и 2023-а. Това ли е най-ефективния начин да се похарчат 60 млн. лева за здравето на хората? Трябва ли да строим още една детска болница за 1 млрд. лева, при положение, че имаме Правителствена болница, която още утре може да стане Национална детска болница? Този 1 млрд. лева не може ли да ги похарчим още по-добре – например, за лекарства за болните, които в момента нямат? Още много неща може да се направят. Генералната идея е – да се създадат условия за честна конкуренция. Пациентът да избира къде да се лекува, тогава отношението към него ще стане съвсем друго. Ще се регулират и цените, и взаимоотношенията, защото всичко зависи от търсенето и предлагането – ако имаш пациенти, ще имаш и пари. Ако нямаш пациенти, нямаш пари и се сърди само на себе си – не може да чакаш държавата да те субсидира. Щом нямаш пари, значи работиш лошо. Само така пациентът ще бъде в центъра на системата – когато плащанията и системата зависят от неговия избор – на лекар, на лечебно заведение, на осигурителен фонд.
Колко от българите в такъв случай биха имали достъп до лечение?
Всички. В момента болните в България доплащат почти половината. При подобен модел на частни болници със сигурност ще доплащат по-малко. Държавните разходи ще са по-малко. Холандия направи този ход 2005-2008-а година. Тогава Нидерландия премина от модел с един Здравноосигурителен фонд към модел с конкуриращи се Здравноосигурителни фондове. Тогавашният здравен министър обясни, че публичните разходи са намалели от 13 на 10%.
Как бихте отговорил на скептиците? Народопсихологията слага печат върху всяка идея – в София частните болници са доста, а в страната закриват отделения поради липса на лекари.
Народопсихологията има значение, но политиката също влияе на народопсихологията, това е двустранен процес. Никога няма да се подобрим, ако не действаме. След време хората ще променят начина си на мислене. Не знаехме, че може да имаме частен магазин, а сега имаме.
Как би се процедирало в малките отдалечени населени места?
Защо трябва да се процедира? Това е нещо, което се определя от потребностите. Най-известната болница в света е в едно малко градче в САЩ, което за мащабите на нашата държава е с размерите на Луковит или Троян.
Броят на личните лекари също намалява.
Когато има потребност, се намират хора, които да задоволят, защото имат интерес от това. Няма нужда от регулация. Регулира го търсенето и предлагането.
Как променената политическа обстановка ще се отрази на хронично болните на хората с ТЕЛК
Няма да се отрази. Здравната система ще продължи да функционира, както досега. Бюджетът е като миналогодишния - с малка добавка отгоре. Дали ще се приеме новият бюджет или ще се изпълнява старият - системата няма да катастрофира от това, че не са приели новата финансова рамка.
Когато една система от дълго време не е в добро състояние, какво следва?
Продължава да се влошава. Стигнахме дъното и започваме да копаем. Надявам се, че има парламентарна и политическа обстановка, видяхме младите хора, които желаят да живеят нормално в демократична правова държава и може да се извършват важни, належащи промени. Ако това е залогът, си заслужава да почакаме още малко.
Възможно ли е преизчисляване на стойността на клиничните пътеки, каквато идея е била предложена от Бившия финансов и здравен министър Кирил Ананиев?
Много неща са възможни. Кирил Ананиев управлява здравната система от 15 години и първият въпрос към него е - защо не го направи досега. Лекарите и сестрите бяха излъгани. Още лятото на 2025 г. им бяха дадени обещания, които не са изпълнени. Във втория проектозакон за Бюджет 2026 г. нямаше пари за тях. При удължителен бюджет - лекарите и медицинските сестри пак няма да получат увеличение на заплатите си.
Как се стигна до тази лъжа към лекарите и медицинските сестри?
Като страничен наблюдател ми напомня на една хубава приказка - "Алина в страната на чудесата": "Когато не знаеш къде отиваш, пристигаш точно там". Когато нямаш идея за здравна политика, можеш да стигнеш само до тук – да казваш нещо, да се отмяташ.
Вторият вариант на Бюджета има ли нещо притеснително за лекарите и за пациентите, има ли тези текстове, които бяха за медиците, които издават ТЕЛК?
Променен е текстът и то за добро. Решенията на ТЕЛК могат да се разглеждат само в контекста на разследване на прокуратурата – ако са установени документи с невярно съдържание. Това е нещо нормално, то не е необходимо да се записва, защото го има в НК. Сега текстът е много по-добър.
Павлина Григорова: Имам 100% инвалидност. Не мога да си позволя нови дрехи
"Наложи ми се да платя изследване и потърсих заем от лекуващия си лекар", разказа тя пред ТАРАЛЕЖ
Боряна Ботева: Парите по ТЕЛК не стигат и за нужните медикаменти
Ако Селена Гомес беше в България, трябваше да легне на легло, за да получи помощ, разказа тя пред ТАРАЛЕЖ
Цветан Симеонов: Българският бизнес свикна да работи в извънредни ситуации
Влизането ни в Еврозоната от 1 януари 2026 г. ще даде възможност за по-ниски лихви върху кредитите, смята той
Огнян Минчев: Нямаме изход от кризата - и на статуквото, и на елита
Присъединяването ми към Манифеста на републиката беше грешка, каза политологът пред ТАРАЛЕЖ
Калоян Методиев: Задкулисието се прегрупира, рискът е огромен
Убеден съм, че всичко е предварително договорено в дните между двата варианта на бюджета, заяви той пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)