Стойчо Кацаров за ДОО: Искат да уплашат лекарите да не издават ТЕЛК
Около 250 000 души годишно получават ТЕЛК, каза бившият здравен министър пред ТАРАЛЕЖ
Забързаният начин на живот, имитиращите храни, стресът - всичко това влияе върху нашето здраве. Все повече заболявания понижават възрастовите си граници, ако преди са били срещани сред хора на средна възраст, сега се откриват сред по-млади хора. Увеличават се и случаите на деца със специални потребности. На фона на това в проекта на ДОО (в преходни и заключителни разпоредби) са включени текстове, според които решенията на Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) могат да бъдат обжалвани 5 години след като са взети. До какво може да доведе това разказа Боряна Ботева пред ТАРАЛЕЖ. Тя е член на Сдружение за развитие на българското здравеопазване и председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България
Какво означават решенията на ТЕЛК?
Те показват какъв процент намалена работоспособност има даден човек - ако е над 50% има определени правни последици - получаване на социални придобивки като талони за паркиране в синя и зелена зона, за пътуване в жп транспорта, пари за лекарства. На базата на това решение се получава пенсия - тя е осигурителен риск, която е на база на осигуровките от техните заплати.
Подобен текст за пръв път се появява в Закона за ДОО.
Този текст е абсурд - как един административен акт ще има срок на обжалване от 5 години. Обжалването означава, че той не е влязал в сила. Как хората ще получават пенсии и правни придобивки, ако този акт не поражда правни последици? Най-дългото решение на ТЕЛК е 3-годишно. С приемането на тези текстове ще може да се обжалват и решения, които вече са изтекли. Прекият резултат от тези текстове ще бъде - комисиите, които издават решенията, ще намаляват процентите неработоспособност на хората, за да се минимизира възможността за обжалване. Второ - много лекари ще откажат да работят в ТЕЛК комисии, те и без това рядко се намират, повечето от тях са на пределна възраст. Аз съм с болест на Бехтерев, но ревматолози в тези комисии няма. За останалите лекари това е предимно мъжка болест, така е било преди 30-40 години, а сега броят на мъжете и на жените с това заболяване е изравнен. Медиците няма да искат да работят в комисиите, защото ако се обжалва решението и то бъде отменено, лекарите ще трябва да плащат парите, предоставени от държавата.
Каква може да е целта на подобни текстове?
Това е нехуманен начин да се намали броят на хората с ТЕЛК решения. В моето обкръжение има трима души, които са със сериозни заболявания и не желаят да се разправят с административните пречки и ТЕЛК - единият е с лупус и с имунологична активност, трябва да е поне с 50% неработоспособност, другият е с болестта на Бехтерев, третият е със сериозен артрит, с две сменени стави. Те не получават пенсия, не получават ТЕЛК, защото не искат да минават през унижението на цялата процедура.
Дали целта не е пациентските организации да се опитват да се борят с фалшиви ТЕЛК-ове?
Ние не сме прокуратура. Нямаме правомощия да отидем и да проверяваме кой е фалшив и кой не - това, че по неволя имаме медицински познания, не ни прави лекари.
В София имаше случай на човек, починал от мизерия докато чака пенсия на ТЕЛК. Какъв е пътя да се получи грижа от държавата?
Като започнете - всяка година или на три години трябва да доказвате, че още сте болен. Това не включва хората с пожизнен ТЕЛК. Хората в крайните фази на болестта на Бехтерев, на лупус, имат подобно решение на Трудово-експертна лекарска комисия. Аз съм със 71%, следващата възможност за такова решение е 95% неработоспособност. Хората с 95% имат право на пожизнено решение. След 95% - накъде повече? Това означава абсолютно вкостяване на гръбнака - не можеш да се въртиш наляво-надясно, ти си като вдървен, гръбнакът е сраснал се.
Хората с пожизнен ТЕЛК могат ли да оцеляват - и финансово, и социално?
Никак. Парите стигат колкото да си купиш хляб. При болестта на Бехтерев има нужда от ежедневна рехабилитация. Скъпо струващите лекарства се покриват от Касата, но съпътстващите болести, за които също са нужни и лекарства и прегледи, си ги плащаш сам. При моята болест, парите от пенсия не ми стигат за рехабилитация, не стигат за скъпоструващи лекарства. На мен ми е нужна ежедневна рехабилитация, но дори веднъж седмично си позволявам, това са около 300 лева. При такива хора има коморбидност - съпътсващи заболявания. При Бехтерев, например, често има и увреждане на окото - иридоциклит. Остеопорозата също върви с болестта на Бехтерев, тя също се нуждае от лекарства. Заради кортикостероидите често се отключва диабет. Това заболяване често върви с болест на Крон или други заболявания, за които от Касата не му покриват лекарствата. Отпусканите от държавата пари до къде му стигат - за храна, за режиини разходи или за прегледи и медикаменти? Често си плащаме и прегледите. За болните от лупус може да се наложи и трансплатнация на бъбрек, защото това засяга всички органи и системи.
Какви са разходите за лекарства, прегледи, медицински процедури, рехабилитация?
Повечето прегледи са ми платени, независимо, че работя и съм осигурена. Имам и ТЕЛК-решение и получавам пенсия. Понякога, когато работя и на граждански договор, също се осигурявам. Аз имам и астма, за която въобще не съм предявявала искане към тези комисии. Когато трябваше да предява искане, белодробният ТЕЛК беше във Велико Търново, а аз съм от Ловеч, в моя град нямаше белодробна комисия. Трябваше да чакам едно решение за ревматичното заболяване, друго - за белодробното и аз се отказах. В системата изследванията ми показват, че имам и астма, но не ми се разправяше да доказвам и това заболяване.
Аз си плащам прегледите при алерголога. Рехабилитацията е поне 300 лева месечно, отделно са допълнителните лекарства, които не ги покрива Здравната каса - те са около 50-60 лева, но понякога не се намират в аптечната мрежа. Освен това са и капките за очи - около 500 лева месечно отиват без прегледите, единият от които е поне 100 лева. Ако не работя, как ще живея само с тази пенсия?
Как се справят хората, които са трудно подвижни и им се налага да отидат на лекар?
Ако могат да си осигурят общински транспорт, ако не - с такси. Това че в момента мога да ходя, не означава, че не съм имала моменти, в които лечението не ми е действало и не съм могла да се придвижвам. Помагали са ми приятели. Ако нямате близки, трябва да викате такси. Ако нямате пари - няма как. Болестта на Бехтерев е такава, че на моменти не можеш да си обуеш чорапите, не можеш да отидеш до тоалетна, не можеш да си вземеш нещо от горния шкаф, не можеш да се наведеш да си вземеш нещо от земята, ако не ти действат медикаментите. Ако не си на лечение или са настъпили трайни увреждания, и да искаш пак не можеш да се наведеш. Около 30 000 българи са с това заболяване в България. Това са млади хора, болестта се отключва между 18 и 35-годишна възраст. Моята се отключи, когато бях на 23. Диагностицираха ме на 31 години. Диагнозата се бави, защото достъпът до по-специфични заболявания е затруднен, освен ако не влезеш в болница и там да ти направят ядрено-магнитен резонанс. Ако човек е някое малко село, трябва да отиде в голям град, където има един специалист. Повечето от тях не работят и със Здравната каса. Един преглед е между 100-120 души, професорите взимат повече. Дори да имате диагноза, трябва редовно да се изследвате. Има хора, на които им се налага всяка седмица да посещават лекар. Разходите са доста, но това никой не го вижда.
Какво бихте искала да се промени?
В България отношението към хората с увреждания е на първобитно ниво, всички смятат, че те са в инвалидна количка, с бастун или нещо видно. Има заболявания, при които първоначално няма видими белези - лупус, Бехтерев. Един човек с онкологично заболяване не му личи отдалеч, че е болен. Селена Гомес е с лупус и със сменен бъбрек. Ако тя беше в България, тя трябваше да легне на легло и да умира, никой нямаше да ѝ повярва, че е болна.
Около 250 000 души годишно получават ТЕЛК, каза бившият здравен министър пред ТАРАЛЕЖ
Отчитаме фалшив ръст на БВП, заяви председателят на УС на АИКБ пред ТАРАЛЕЖ
"Различни интереси спъват реформата в здравеопазването", обясни Петя Георгиева от ИПИ пред ТАРАЛЕЖ
Дори професионалисти, хората със зрителни проблеми трудно намират работа, каза той
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.

Коментари (0)