"Различни интереси спъват реформата в здравеопазването", обясни Петя Георгиева от ИПИ пред ТАРАЛЕЖ
В петък депутатите приеха Бюджета за 2026 г. на първо четене. Срокът за внасяне на предложения за промени е съкратен от 7 на 3 дни, което е с ден по-кратко от този за предложения в ДОО и в НЗОК. В първия ден, в който в пленарна зала се разглеждаха бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Здравната каса, от ИПИ представиха своя алтернативен бюджет. Пред ТАРАЛЕЖ старши икономистът на Института за пазарна икономика Петя Георгиева обясни тенденциите в здравеопазването и образованието, които са залегнали в Бюджета за 2026.
Госпожо Георгиева, как определяте Бюджет 2026?
Това е бюджет на разхищението. Предложихме да се намалят публичните харчове. Планираният бюджетен дефицит е на ръба на допустимото, възможно е той да се увеличи. Няма механизми в проекто-рамката, които ограничават тези разходи. Основният проблем е, че разходите основно идват от увеличените заплати на заетите в бюджетния сектор. Това означава, че те все повече ще тежат и на бюджетите в следващите години. Предложенията на депутатите допълнително влошават нещата, защото всеки мисли, че сега е моментът, в който може да поиска допълнително.
Възможно ли е преди второ четене бюджетът да бъде променен?
Възможно е, но може да бъде и влошен. Надявам се да не се стигне дотам и депутатите да намалят дефицита, чрез ограничаване на механизмите, които автоматично увеличават разходите.
Бюджетът предвижда повече пари за здравеопазване, но това дали ще подобри здравните услуги?
Не вярвам в следващите 5 години нещо да се промени. Нещата са същите - продължаваме да харчим огромна част от този бюджет за болници, за заплати за лекари, в по-малка степен - за медицински сестри. Има голям проблем с недостига на медицински сестри. В същото време няма ясна визия какво искаме да постигнем.
От една страна в бюджета има повече пари за здраве, от друга - почти в центъра на София Втора градска общинска болница се руши и няма пари за нея. В столицата има много болници, но в доста от отдалечените райни няма дори поликлиника.
Това е голям проблем. Има огромни регионални различия. В Несебър от 1 декември остават само с един личен лекар за цялата община. Това е една от най-добре развитите икономически общини, предлагат добри условия за медик, който иска да отиде и да се засели там. Общината има ресурс, но няма желаещи.
Това означава, че някъде в системата се е скъсало и то не само едно звено?
Да, на всички нива има дисбаланси, защото ресурсът не се насочва там, където е нужен. Има много пробойни, през които изтичат финанси. Проблемите са както в болничната, така и в извънболничната помощ. Дисбалансите могат да се коригират, но има интереси, които пречат на системата да се развива.
Чии са тези интереси?
Най-различни - политически, на хората от различните съсловия - лекарски, зъболекарски - всеки дърпа чергата към себе си. Примерно - увеличава се цената на една клинична пътека и тя си стои така във времето. Ние твърдим, че всичко, което се случва в икономиката и в политиката, трябва да се случва на базата на данни, изследвания, доказателства.
От години се обсъжда премахването на клиничните пътеки и замяната им с диагностично-свързани групи. Вероятно те би трябвало да предлагат по-цялостен подход към лечението на пациента, защото всяко заболяване засяга различни органи и системи. Кога би могла да се случи тази реформа в здравеопазването?
Теоретично всичко е възможно. От 1991 г. има опити за прилагане на диагностично-свързани групи. Сега сме 2025 г., нещата не са се случили.
С новите промени през Преходните и заключителни наредби на Закона за Държавно обществено осигуряване НОИ ще може да обжалва решения на ТЕЛК в срок до 5 години след издаването им. Каква е целта на това предложение?
Има болести, които са пожизнени. Идеята на ТЕЛК системата не е в това да оценява колко са болни хората, а да се прецени колко всеки от тези хора може да се труди - в каква степен, къде.
Звучи чудесно, но как на практика хората с увреждания могат да намерят подходящи за тях работни места?
ТЕЛК решенията оценяват възможността на човека да се труди, да стигне до работа...
В системата на образованието в последните години има известно подобрение на заплатите на преподавателите.
От 7-8 години има стабилна тенденция за увеличаване доходите на преподавателите, което дава позитивен ефект за хората, които остават да работят в системата. Качеството на образованието зависи от учителите.
Политиката "парите следват ученика" на моменти се изкривява с препоръката децата до 4-и клас да не повтарят годината. Ако те не знаят азбуката и таблицата за умножение, как могат да продължават напред?
Системата "парите следват ученика" няма връзка с качеството на образованието. Това е като основата, върху която строим къщата. Този принцип се прилага, за да гарантираме качество, това гарантира, че ученикът няма да отиде в чужбина или ще се загуби някъде. Качеството на образованието зависи от много неща.
Децата, в чийто семейства образованието не е ценност, как ще бъдат мотивирани?
Тенденцията на Министерството на образованието е да разширява т.нар. възпитателна функция на училището. Един вид - училището да стане новото семейство на децата, които растат в неблагоприятна среда. Моето мнение е, че това е погрешен ход. Образованието има възпитателна функция, но тя не е основната. Има хора, които не си пускат децата на училище или ги женят на по 12-13-годишна възраст, тези проблеми са огромни. Няма как да бъдат решени в час по религия или по етика. Въпросът е много сериозен и не може да бъде решен само от образователната система. Целта на училището е да осигури знания и умения на децата, за да са готови да излязат на пазара на труда.
