Любомир Дацов пред ТАРАЛЕЖ: Нужен ни е Бюджет, който предоставя услуги за хората
Според него е добре да се заложи 2% дефицит във финансовата рамка
Снимка: Личен архив
Възможно е през 2027 да започне бюджетна процедура, прогнозира той пред ТАРАЛЕЖ
Проектобюджетът за 2026 г. е внесен в Народното събрание. Това е основният документ, който показва нагласите на политиците за промени, за подкрепа, за растеж или за застой. Пред ТАРАЛЕЖ макроикономистът Юлиан Войнов представи финансовата картина на България в пъзела на световните тенденции.
Как ситуацията с Лукойл би се отразила на бюджета на България за 2026 г.?
Имаше опасност от спиране на рафинерията, което щеше да се отрази сериозно на цялата бизнес среда в страната. С назначаването на особения управител (Румен Спецов), кризата се размина. Може би най-добрият вариант е закупуване на чуждестранните активи на рафинерията от голяма международна компания. Вероятно ще има такава сделка в рамките на удължения срок на дерогация. Не мисля, че ще има отражение върху икономиката на страната и върху бюджета. Това, което би повлияло на финансовата рамка, са глобалните икономически процеси - основно ситуацията в САЩ. Там се очакват сериозни турбуленции, които ще се отразят на целия свят. Затова е добре да сме по-предпазливи в прогнозите си за 2026 г.
Как можем да сме по-предпазливи?
Да сме по-реалистични за приходите и разходите. Нереалистично е да очакваме увеличение на плануваните приходи на ДДС от над 35%. Тези оптимистични приходи са записани единствено, за да излезе математиката с разходите, които са непропорционално увеличени за следващата година. Целта е дефицитът да се вмести в 3%-та рамка. Не бива да се допуска такова увеличение на харчовете. Разходите се увеличават драстично, най-вече в държавния сектор, където и тази година нарастнаха драстично с увеличение на заплатите за сектор "Сигурност" и повишението на минималната работна заплата. Може да бъдат направени реформи, които да доведат Бюджета до по-реалистична рамка, за да няма прекомерен дефицит и да не се допусне още в първата година в еврозоната България да наруши Маастрихтските критерии. Това няма да е добре за държавата.
Възможно ли е да започне процедура по свръхдефицит срещу страната ни поради неизпълнение на критериите?
Абсолютно реалистично е това да се случи. Ако тази година успеем да се задържим в рамките на 3-процентния дефицит, почти сигурно е надхвърляне на 3%-ия праг през 2027 г., когато няма да изпълним критерия за дефицит.
Какво означава това за всеки от нас? Глобите ще се плащат от нашия джоб, какъв друг "бонус" може да има тази процедура?
Тя засяга държавния сектор, управлението на бюджета. Рано е да се говори за това. Преди да се стигне до глоби има препоръки, които следва да се спазват. Една от тях е свиване на бюджетния дефицит. Особено, когато той е прекомерен, а за България има вероятност това да се случи. След което има една нелека процедура. Тя не може да бъде извършена в рамките на година. Виждаме Франция, Румъния - доста държави след COVID кризата имат висок дефицит. Във Франция няколко правителства се опитват да намалят бюджетния дефицит, който е между 5 и 6%, стремежът им е да го намалят и да променят тенденцията му, за да стане 3% след няколко години. Три правителства бяха бламирани от френския парламент и паднаха заради подобна политика за свиване на доходите. Ако България влезе в процедура по свръхдефицит, ще започнат да се прилагат мерки за ограничаване на бюджетните разходи. Това е тежък процес, Гърция премина през него преди години, но сега все още реалните доходи там са по-ниски, отколкото преди дълговата криза.
Още преди приемането на Бюджета някои компании свиха своите рекламни пера. Как политиките, заложени в Бюджет 2026 г. се отразяват на икономиката и на хората?
Когато бизнес средата изпитва трудности, а тя изпитва, не е добра политика да се вдигат данъци. Това допълнително затруднява икономическото развитие на държавата. Трета поредна година производството намалява на годишна база. Спадът на производството в България за трите последни години е 10%. Единствената движеща сила в икономиката, която води и до нарастване на БВП, са потребителските разходи. Те се увеличават на базата на прекалено разпуснатата фискална политика - с увеличаване на доходите през бюджета. Тези разходи увеличават икономическата активност. Когато икономиката расте само на базата на преразпределение на доходи за сметка на бизнеса, който реално плаща тези допълнителни приходи, това води до бъдеща неустойчивост. Свиването на генераторите на данъчни постъпления в бюджета води до фалит на фирми, изнасяне на фирми в чужбина, забавяне на цялата икономика… Това са взаимовръзките. Не може да гледаме бюджета като метеорит, който няма връзка с останалите фактори - приходи и разходи.
Когато някои разходи се увеличават по формула...
С увеличаване на преразпределението на приходите за заплати ние убиваме кокошката, която снася златни яйца. Структурно финансовата рамка на държавата вече е нарушена. Досега получавахме приходи около 40% от БВП и разходите са сравнително толкова. В момента отиваме на планирани разходи от 45-47%. Приходите, които да покрият тези разходи, няма как да дойдат от данъчната система в страната.
Въпреки запазването философията на Корпоративния и подоходния данък, заложените в Бюджета приходи са нереалистични. Те няма да стигнат за покриване на текущите разходи. Това означава, че трябва да се прибегне към нови източници на приходите. Най-вероятно ще има увеличение на данъците. Това е много непопулярна мярка, още повече - да бъде приложена от партии, които носят етикета на десни. Преди това, обаче, най-вероятно ще стигнем до увеличаване на дълга. Рано или късно, този процес на ежегодно влошаваща се икономическа и финансова ситуация, ще се пречупи и под течението на влошаваща се конюнктура в целия свят. Ако тази тенденция продължи, рано или късно ще се изправим пред гръцкия вариант на криза. Икономистите съветват, че България не бива да се развива в тази посока. Скептичен съм към обещанията на политиците, че през 2027 г. векторът на разходите ще се промени.
Хората са движещата сила. Как икономическата ситуация, която очертахте, се отразява на демографската картина в страната? Има общности, в които трето поколение родители и роднини не работят, същевременно голям дял млади хора, които не учат и не работят, както и все по-бързо променящия се свят, който налага нови умения за работещите?
Това е големият проблем. Демографската криза се акумулира от занемарените политики на управление на всички системи, за които държавата е отговорна - от образованието до пенсионната. Няма как при такива икономически условия да очакваме, че българи ще останат да работят в страната. На второ място недобре функциониращата бизнес среда, с недоброто заплащане, с огромна част сива икономика, която не се показва и в статистиката. Това не предполага добре квалифицирани кадри. Българската икономика от началото на прехода се съсредоточи в два основни сектора - на услугите, на туризма, където няма кадри и другия - ниско заплащане в страната. Това ниско заплащане изигра лоша шега - то отказа мнозина да повишават образованието си, защото те не виждат смисъл да отделят 5-10 години от живота си, влагайки много ресурси и накрая да работят за заплата, която е далеч от нормалното равнище на възнагражденията. Това се отрази на образователната система.
Същевременно принуди и мнозина да работят в сивата икономика, което доведе до проблеми в пенсионната система. Виждаме, че една сериозна част от пенсионерите получават минимални пенсии. Около 30 на сто е сивата икономика.
Най-лесното е да се повиши данъчната тежест на светлия бизнес, който плаща заплати. Тези средства няма да бъдат насочени към капиталовия стълб на пенсионната система, за да могат бъдещите пенсионери да разполагат с целия капитал, натрупан през годините. Не е ясно тези, които сега внасят по-високите вноски, дали след 10-20-30 години ще получават смислени пенсии. Тогава демографската криза ще се задълбочи още повече - по-малко хора ще работят и ще се налага да има още по-големи вноски. Не виждаме никакви предложения за решаване на тези проблеми.
Цялата мисъл на управляващите е насочена как да се покрие 3%-ия дефицит в бюджета. Добре, за следващата година ще успеем, но след това? След 5 години? Или тогавашните управляващи ще трябва да вадят картофите от огъня?
Начинът на управление на Бюджета води към катаклизми. Реално се изземват доходи от бизнеса, който произвежда и се дават на синекурни длъжности, които са нереформирани, с разточителни щатове. Да не говорим за легалните бонуси, за 13-а, 14-а заплата. Бизнесът има право да протестира. Ситуацията не изглежда никак светла.
Румен Гълъбинов пред ТАРАЛЕЖ: Цените може да се повишават до края на годината
"Всички страни в ЕС имат 2 пъти по-ниско ДДС за храните и лекарствата", каза той
Станислав Попдончев: Не се вижда цел в Бюджет 2026
Финансовата рамка залага на потреблението, каза той
Добрин Иванов: Нашето поколение няма да върне сегашните заеми, ще ги оставим на децата си
В България има 990 000 инвалидни пенсии на 6,5 млн. души население, каза той
С мобилните оператори - брак без флирт и проверка до първо мляко
Може ли да избягате от стандартните договори
Боян Балев, БСП: Бюджетът не е идеален, но е възможен
"Дали ще има скоро данъчна реформа не мога да кажа", заяви той пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)