Добрин Иванов: Нашето поколение няма да върне сегашните заеми, ще ги оставим на децата си
В България има 990 000 инвалидни пенсии на 6,5 млн. души население, каза той
Снимка: FB
"Дали ще има скоро данъчна реформа не мога да кажа", заяви той пред ТАРАЛЕЖ
Боян Балев е завършил политология и макроикономика в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, член на Националния съвет на БСП. Като представител на политическата сила, която харесва проектобюджета, той отговори на въпроси на ТАРАЛЕЖ за балансиране на финансовата рамка за догодина.
Как ще бъде осигурен балансът в Бюджет 2026 с повишението с 2 процентни пункта на осигуровките и увеличението на заплатите в бюджетния сектор?
Дори и с тази промяна планираният дефицит в бюджета е 3 % от БВП. Нямаме илюзии, че събраните допълнително средства ще бъдат достатъчни, примерно за постигане на бюджетен излишък. Промяната на осигуровките е компромисно решение, балансиращо интересите между труда и капитала. Като социалисти не сме много щастливи от това решение. Но отчитаме факта, че не само в управляващата коалиция, а и в целия парламент имаме 19 леви депутати и 221 десни. Логично е при такова съотношение в парламента интересите на капитала или на „бизнеса“ да бъдат по-добре защитени.
Разбира се, не може да не отчетем, че нашето предложение за промяна при данъка върху дивидента беше прието.
Това решение е част от баланса на интересите между партиите с различни идеологии, принудени да управляват заедно в тази коалиция, която можем да наречем „коалиция на нежелаещите“. Не искаме да сме заедно в тази коалиция, но осъзнаваме, че този бюджет, който не се харесва на никого, е резултат от политическата криза почти дузина предсрочни избори и три или четири предизборни бюджета. Политическата криза не е разрешена, но трябва държавата, гражданите, а и политиците да получат „почивка“ от острото политическо противопоставяне през последните години. Това е и причината да съществува настоящото правителство.
Със сигурност решението за осигуровките е непопулярно. Взимаме го сега. Другата опция е да отидем пак на избори и сигурно още няколко пъти и да трябва след година или две да се вземат още по-непопулярни решения.
Искам да кажа няколко думи и за заплатите в бюджетния сектор. Обективни са критиките, че има високи заплати в публичния сектор. Но масово те не са такива. Няма, примерно, друга администрация толкова добре платена, както е съдебната власт. Има отделни високи заплати. Но това не е масово.
В България обаче имаме друг проблем. Значителна част от заплатите, които се дават в частния сектор са изключително ниски. Затова мисля, че работодателите трябва да погледнат малко по-обективно на състоянието на нашата икономика.
В последните години безработицата достигна много ниски нива. Това означава по-голямо търсене на работна ръка и е обективен фактор за повишаване на заплатите. В т. нар. силови ведомства и особено в армията има доста незаети места. Логично е там да се повишават заплати, за да има повече кандидати за тези позиции.
В никакъв случай не отричам, че в публичната администрация на високи позиции има високи заплати, но те са такива и в частния сектор. Големият проблем е ножицата, която се отваря между ниските и високите заплати. Нелепо е да се обяснява, че заплатите са ниски заради ниската производителност. Това е грозна лъжа. Същите работници със същите знания и умения, когато отидат да работят в Германия или дори в Испания, получават много по-високи заплати, очевидно са с висока производителност.
Възможно ли е страната ни да овладее инфлацията, която на годишна база за октомври е 5,3 %?
Не бива да се лъжем и да отричаме очевидното. Инфлацията в последните месеци е висока. Единствената обективна причина за тази инфлация е това, което вече споменах за ниската безработица, при която под естественото влияние на пазарните сили се увеличават заплатите и това стимулира ръста на цените. Естествено, не можем да отречем, че бюджетният дефицит също влияе на инфлацията и това е още един мотив за правителството да положи всички усилия и да свие т. нар. „дупка в бюджета“. Мисля, че още от началото на следващата година ще започне и дебатът за нужните реформи за ограничаване на публичните разходи. Вече се чуват различни предложения в тази посока. Други основания за увеличаване на цените няма. Всичко друго е спекула.
Вдигат се цените, защото така е най-лесно. Разбира се, за да се вдигат, трябва да има и платежоспособно търсене. Но е факт, че за много търговци влизането в еврозоната е просто повод да закръглят цените нагоре.
Успокояване на инфлацията ще има. Сериозни икономисти вече го прогнозират. Основната характеристика на еврозоната и основен успех в работата на Европейската централна банка още от 2000 година насам е поддържането на ниска инфлация. Разбира се, не бива да даваме празни обещания. Инфлацията няма да изчезне утре. Но в първите години след влизането ни в еврозоната ефектите от тази общоевропейска политика ще започнат да се усещат. Инфлацията в еврозоната е една от най-ниските в света, за добро или лошо.
Очаквате ли промени между първо и второ четене на финансовата рамка за 2026 година и в кои параметри и посока?
На този етап ми е трудно да прогнозирам промени между първо и второ четене, тъй като от страна на работодателите не виждам желание за разумен диалог. По-скоро наблюдаваме демонстративен отказ за диалог. Факт е, че цялата бюджетна процедура се забави. Причината за това е, че още не е наваксано изоставането от късното приемане на предходния бюджет. Затова са и многото позитивни очаквания, че след приемането на този бюджет ще влезем в нормален бюджетен ритъм и ще стане възможно реализирането на реформи, които да задържат увеличението на държавните разходи и да стабилизират държавните финанси.
Отново ще подчертая, че бюджетът е резултат на сериозен компромис между управляващите партии.
Това също би затруднило промени между двете четения. Все пак съм оптимист, че е възможно да се промени тона и подхода на обсъждане на бюджета. Но очевидно и от изказванията на представители на всички управляващи партии, че този бюджет не е идеален, но ще даде нужното време за по-спокоен и задълбочен разговор около възможностите за дългосрочно стабилизиране на финансите.
След като БСП въведе преди десетилетие плоския данък, а сега настоява за неговото отпадане, смятате ли, че скоро може да има и данъчна реформа? В каква посока?
БСП въведе плоският данък преди повече от 15 години. Тогава основната цел беше „изсветляване“ на икономиката. Можем много да дебатираме по темата, но още през 2013 година като управляваща партия в правителството на Пламен Орешарски БСП даде заявка за първи промени, свързани с облагането на физическите лица. Тогава опитахме да въведем необлагаем минимум и го въведохме, но правителството не просъществува по други причини.
Вътрешнопартийният дебат за нуждата от прогресивно данъчно облагане реално започна да тече още в мандата на Тройната коалиция.
Тогава нямаше голяма чуваемост, защото въвеждането на плоския данък беше твърде скоро и трябваше да се даде време на тази данъчна реформа да заработи. В икономически план управлението на правителството на Станишев беше изключително успешно. Три години подред имахме над 6 процента икономически ръст, увеличения на заетостта, двойно увеличение на пенсиите. Много сериозно финансиране имаше на социалната сфера. Въпреки това правителството изкара целия мандат на излишъци. Държавният дълг падна между 9 и 13 % от БВП. Може още много да говоря по тази тема. Но този период отмина. Доминираните от десницата правителства след това не успяха да повторят тези успехи. И до днес трите години 2006, 2007 и 2008 са най-успешните за българската икономика от всичките 36 години преход.
Въпреки тези резултати БСП загуби тежко изборите през 2009 година и това донесе сериозни вътрешнопартийни дебати, повечето концентрирани около промяна на данъчното облагане и най-вече на данъците върху доходите, с акцент върху печалбите и свръхпечалбите.
Дали ще има скоро данъчна реформа не мога да кажа. Но ние на последното заседание на Националния съвет на БСП приехме решение за данъчните промени, към които се стремим. Да, в това решение се предлагат увеличения особено на данъка върху печалбите над 1 милион евро. Бързам да кажа, че дори да се приемат нашите предложения България ще остане с най-ниските данъци в Европа.
В това Народно събрание, в което десницата доминира в съотношение 11 към 1 не мисля, че много от предложенията ни ще бъдат възприети. Но ние ще стоим на тези позиции и ще се борим за нашите предложения. Засега имаме успех с данъка върху дивидента.
Станислав Попдончев: Не се вижда цел в Бюджет 2026
Финансовата рамка залага на потреблението, каза той
Ваня Григорова: Улиците са за шофиране и преминаване на пешеходци, а не за паркиране
"Проблемът с паркирането може да се реши с добър градски транспорт и насърчаване на гражданите да го ползват", заяви общинският съветник пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)