Добрин Иванов: Нашето поколение няма да върне сегашните заеми, ще ги оставим на децата си
В България има 990 000 инвалидни пенсии на 6,5 млн. души население, каза той
Снимка: Личен архив
Финансовата рамка залага на потреблението, каза той
Не се вижда цел в бюджета. Като увеличаваме разходите, трябва да кажем какво искаме да постигнем. Например - децата ни да са на пето място в международното оценяване на учениците PISA след 5 години или да намалим конкретни заболявания в следващите 10 години. Бюджетът трябва да е изразител на конкретни политики, които държавата залага. В мотивите към бюджета политики не се виждат, вижда се как се отделят разходи за възнаграждения. Ако вървим в тази посока, неминуемо вървим към промяна на данъчната политика, което не се подкрепя нито от гражданите, нито от предприемачите - те плащат приходите в бюджета. Затова искат публична услуга, която отговаря на очакванията им. Бюджетът залага на потреблението, което може да доведе до увеличение на инфлацията. Надяваме се този проектобюджет да бъде променен по време на обсъждането в Народното събрание. За бизнеса е неприемливо увеличение на данъците без ясна цел. Това каза пред ТАРАЛЕЖ заместник-председателят на БСК и главен финансов директор Станислав Попдончев.
Каква е философията на бюджета за 2026 г.?
Бюджетът запазва съществуващото положение в последните две-три години - автоматичните механизми, които са обвързани с минималната и със средната работна заплата, както и увеличаването на заплатите в секторите "Отбрана", "Сигурност", "Образование". Заради тези зависими от средната работна заплата, се получава т.нар. цикличност - минималната повишава средната работна заплата, която повишава всичко останало и отново минималната през следващата година. Разходите в Бюджета за идната година за възнаграждения и издръжка нарастват прогнозно над 100 млрд. лева. За 2026 г. общите разходи за възнаграждение и за издръжка са около 107 млрд. лева. Те се оставят въздух за нищо друго.
Големите увеличения на заплатите бяха миналата година - в някои сектори имаше 25%, другаде - 50% над средната заплата.рекорден ръст във възнагражденията. Тази година в някои сектори има ръст над 12% . Неоправдано е при 3,5% ръст на инфлацията и около 3% ръст на Брутния вътрешен продукт да имаме двуцифрено увеличение на заплатите в бюджетната сфера. В този бюджет няма реформи. В края на март, когато беше приет Бюджета за настоящата година, ние го подкрепихме с много забележки и с много условия, които са валидни и днес. Затова преценихме, че ако има още един подобен бюджет, Румънският сценарий ще бъде доста близко. Тогава ще се намалява и администрация, ще се повишават и данъци за гражданите, не само за бизнеса. В опит да го избегнем, дадохме ясен сигнал. Няма как разходите да растат ежегодно с ръст, много по-голям от производителността на труда, от ръста на икономиката и дори от ръста на инфлацията. Това е необосновано икономически.
Тъй като разходите се увеличават, необходимо е да кажем кои разходи колко да бъдат. Те ще растат и догодина. Ние сме в ситуация, в която трябва да мислим как да покриваме харчовете. Ясно е, че трябва да прекъснем този порочен кръг и да променим законите.
Как бихте описал финансовата рамка, която правителството внесе в парламента?
Не се вижда цел в бюджета, няма ясна политика. Например, увеличението с 2 процентни пункта за фонд "Пенсии" ще покрият за половин година увеличените пенсии по Швейцарското правило догодина. Това означава, че през 2027 г. трябва да ги вдигнем с още 2 на сто, защото и тогава има увеличение на пенсиите. Това не води до доверие в пенсионната система. Когато се влагат средства в нещо, трябва да се вижда ефектът и резултата от тези средства. Сякаш този резултат остава скрит в бюджета.
Какво става със Сребърния фонд?
Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система съществува. Друг е въпросът, че в него при дефицит на пенсионната ни система от 10 млрд. евро, в него има едва 4. Той е крайно недостатъчен. Предвид, че в нашата система за пенсии са навързани множество социални плащания, които нямат връзка с осигурителната система. Връзката принос-права е нарушена. Пенсионната ни система винаги ще е в дефицит, ако продължаваме да работим по този начин.
Наистина ли взимаме заеми, за да изплащаме пенсиите?
Като погледнете повечето заеми и за какво се изразходват, няма значение за какво са взети. Ръста на пенсиите и на разходите за заплати в бюджета е най-голям. Никога не се казва за какво се тегли един заем. Той се тегли, за да покрие дефицита. А от какво се формира дефицита, е друга тема. През 2026 г. се планират разходи за 55 млрд. евро. От тях разходите за персонал са 13 млрд. евро. Разходите за издръжка са още почти 4,8 млрд. Отделно са и пенсиите - 40,3 млрд. са само за заплати, пенсии и издръжка на ведомствата. Може да се каже, че теглените заеми отиват повече за това. Към тях като се добавят и здравноосигурителните вноски, остава една капиталова програма и бюджетът приключва.
Има ли съкращаване на празните щатове?
Нямаше намерение да бъдат закрити трайно незаетите щатове - свободни места в администрацията, които повече от 6 месеца не са заети, са около 5500. За тях се резервира бюджет. Ако не бъдат заети в края на годината, тези средства се раздават като ДМС на останалите служители. Предложените от нас мерки подлежат на дискусия. Може би това е единствено възможния политически бюджет, но това не го прави икономически приемлив.
В предложението на БТПП, БСК и АИКБ от сряда вечерта имаше идея за намаляване на капиталовата програма. Изпълнява ли се програмата за капиталовите разходи или се ползва като буфер за предоставяне на средства за други звена?
Ползва се по предназначение, неизпълнението всяка година е в различен процент. От тези 7,7 млрд. евро повече от половината са за капиталова програма, която е със средства от ЕС. Националните програми са около 3,5 млрд. евро. Ние предлагаме с 3% намаляване хоризонтално за съответните министерства, това не включва инвестиционните проекти на общините.
Би могло да бъде обсъдено откъде колко да се намалят разходите. Въпросът не е да няма ръст на заплатите в публичната сфера, въпросът е какъв да е този ръст. Ако разходите се увеличават с двуцифрено число, значи и приходите трябва да растат, а производителността на труда не предполага подобна събираемост на данъци.
В Бюджета е записано увеличение на облагането на приходите от хазарт. От години има решение част от приходите да отиват за превенция. Какви са числата?
Предложението е да се увеличат таксите по Закона за хазарта, очакват се 32 млн. евро. Всички приходи от данъците отиват в единната сметка. Таксата е за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания, която е двукомпонентна - тя има еднократна такса от 400 000 лева, променливата е 20% от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. За игри, за които се събират такси и комисионни за участие, бюджетът събира 20% от стойността на получените такси и комисионни и се предлага това да стане 25%.
Това означава ли, че няма да има казино във всеки краен квартал, а понякога - и в по-централните части на някои градове на България?
Съмнявам се, че така по някакъв начин ще намалим желанието на хората за бързи печалби, за съжаление.
Колко ни струва туршията тази зима
Есента се подготвяме за късите дни и ниските температури с... домашни рецепти
С мобилните оператори - брак без флирт и проверка до първо мляко
Може ли да избягате от стандартните договори
Защо след Десетилетието на ромското включване хората от махалите са още по-изключени
Къде отидоха милионите и защо не бяха инвестирани в дългосрочни програми за реална интеграция
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)