Снимка: Фискален съвет на България
Според него е добре да се заложи 2% дефицит във финансовата рамка
Любомир Дацов е бивш зам. финансов министър. Той е отговарял за бюджета, структурните реформи и координацията на еврофондовете. Той е инициатор и координатор на въвеждането на програмното бюджетиране в България. Завършил е УНСС- София и има редица специализации по макроикономика и бюджетен мениджмънт . Първият му 6-годишен мандат за член на Фискалния съвет започна на 25 ноември 2015 г. На 27 март 2025 г. той е преизбран за втори мандат като член на Фискалния съвет.
- Господин Дацов, предстои да бъде съставен Бюджет 2026-та на България, който е първият, прогнозиран в евро. Какви приоритетия трябва да има той?
- От гледна точка на политически приоритети, няма връзка дали Бюджетът е в лева или в евро. Ако има нужда от техническа сума за обслужване процеса на преминаване към еврото, те могат да бъдат измерени като директни разходи в рамките на няколко милиона. Това, че бюджетът ще бъде в евро, засяга само счетоводните му системи и техническите въпроси за плащане и деклариране на данъци, които вероятно вече са изчистени.
Друг е въпросът, че бюджетът е политическо упражнение, а случващото се е решение на хората, които управляват. За мен е важно да видя в следващия бюджет поне два знака. Единият - Бюджетът трябва да бъде съставен с максимален дефицит от 2%, което е важно за макроикономическото ниво. Вторият знак е свързан с начина на правене на Бюджет - няма как да правим финансова рамка както преди 30 г. Ние правим бюджет по икономически елементи, а не Бюджет, който предоставя услуги за хората. Сега е една екселска таблица, която включва приходи и разходи, които се индексират с коефициент. - Това означава ли промяна на философията, по която се съставя финансовата рамка?
- Едното е въпрос на макроикономика - въздействие на инфлацията, стратегия как се поддържа устойчивост, прегравянето на икономиката, въпроса с дефицита. Другото е въпрос на ефективност и на ефикасност - количество и качество за това как се изразходват парите и за какво. Първото е въпросът как парите се разпределят между секторите, защо в един сектор сме на първо място по разходи в ЕС, а в друг сектор, като образованието, който е по-приоритетен, сме на различна позиция. На първо място сме в Европа по процент от БВП, който отделяме за полицията, а по процент за образование сме на средно ниво. Даването на повече пари не води автоматично до по-добри резултати. Ако няма осмисляне за какво отиват тези пари, какъв е резултата?
- Необходимо ли е увеличаване на парите за образование, за здравеопазване и как те да бъдат ефективно използвани? Какви промени може да очакваме в Бюджет 2026 г.
- Към момента големите политически приоритети още не са поставени на масата. Гадаенето едва ли е най-добрият начин. Мога да Ви дам пример със Сингапур. Спрямо европейските системи Сингапур харчи два пъти по-малко за здравеопазване, защото има умна политика. Там има превенция, контрол върху това как се хранят в училище, от малки децата да спортуват - всичко това в една система. От друга страна е здравната система на САЩ. Техните разходи за здравеопазване са два пъти по-високи от европейските. Друг е въпросът, че около 40% от тях са за разкрасителни процедури. Там има медицина на супер високо ниво, но около 40 млн. души в САЩ нямат достъп до здравеопазване.
Във Великобритания разходите за здраве нарастнаха неимоверно, но там има невъзможност за достъп до лекари, невъзможност да си платиш, да получиш що-годе нормална здравна грижа. - Каква е тенденцията в България?
- Доста противоречива. Здравната реформа застина някъде през 2007-2008-ма година. В страната ни проблемът е реформа на първо ниво. Това е когато трябва да променяш физическите параметри на една система - как функционира тя, какви са връзките в нея. Второ и трето ниво са ефективност и ефикасност - количество, качество... В момента самата структура на здравеопазването ни е затворен кръг. Кръгът става за колело, но е затворена система и означава, че няма развитие. Образно - системата на здравеопазване трябва да бъде разкъсана, за да има развитие.
- Как си го представяте? Имаме недостиг на медицински сестри, на лекари, на здравна помощ в отдалечените райони на България? Всички болници са в големите градове.
- Всяка държава има подобни проблеми, но тук има и отказ от оптимизация. Няма как да поддържате болница в район, където няма население. Ясно е, че там трябва да има медицински пункт, не болница. Възможно е да се осигурява здравно обслужване, базирано на по-голяма мобилност. Проф. Чирков беше предложил подобна система, която минаваше през вертолетната система, която сега се използва само за спешни случаи. Недостигът на кадри във всяка една система означава, че е нарушен балансът на интересите или има вътрешна неефективност.
Дори ако погледнем - когато плащаш на някого образованието, очакваш той да не избяга с парите ти. Има много въпроси - и големи, и сложни. Те са част от проблемите в системата, но те не отговарят на изискването как българският гражданин да получава най-доброто здравеопазване.
Видимо е, че когато някои болници са много ефективни и заплащането в тях е добро и други, където ефективността не е добра и заплащането не е добро, ясно е, че не е проблем на системата, а на хората там. Има нужда от секторен анализ, за да бъдат вземани управленски решения. Ако ми кажете кое българско министерство прави секторен доклад и го публикува редовно, за да има систематичност на проблемите... - Не съм срещала подобни данни. На срещата на върха в Хага през юни страните от НАТО се задължиха след 2035 г. да дават по 5% от БВП за отбрана и сигурност. Как да приемаме искането за увеличаване на тези разходи?
- Този въпрос има много измерения. Основното е - има ли нужда. Не мисля, че нещо налага увеличаването на тези разходи. Това че някой размахва като плашило една държава, която има капацитет да се справи с по-малка държава, е смешно. Това че някой има финансов, икономически, политически интерес, е друго. От военна гледна тази държава нито има ресурса, нито капацитета да представлява заплаха. И сега без САЩ европейската армия има повече войници и въоръжение. Ако има проблем, то е в управлението на тези сили. Във времената на най-голямо противостоене - по времето на Варшавския договор, страната ни е харчила между 4,1 до 4,6% от БВП за отбрана. Това е в условията на междублоково противостоене, с армия около 130-150 хил. души, наборници, казарми и т.н. В момента откъде ще се намерят толкова войници, които да поддържат цялата тази система. Каква е тази ефективност да харчиш за железа без да можеш да ги управляваш? Абсолютно фиаско е за какво се предлагат такива разходи от времето на Студената война.
В Бюджета на САЩ се вижда, че те имат балансиран подход.
Редактор
Коментари (0)