Петя Георгиева, ИПИ: Това е бюджет на разхищението
"Различни интереси спъват реформата в здравеопазването", обясни Петя Георгиева от ИПИ пред ТАРАЛЕЖ
Снимка: Личен архив
Около 250 000 души годишно получават ТЕЛК, каза бившият здравен министър пред ТАРАЛЕЖ
Законът за Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. е приет на първо четене в Народното събрание. В преходните и заключителни разпоредби е записано, че комисия в НОИ може да отменя решение на ТЕЛК дори 5 години след като е издадено. Депутатите съкратиха срока за внасяне на предложения преди второ четене от 7 на 4 дни. Пред ТАРАЛЕЖ бившият служебен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров разказа какво означава това предожение.
Господин Кацаров, какви промени се предлагат в ДОО по отношение на временната или постоянна нетрудоспособност на хората?
Медицинската комисия на НОИ има право да обжалва решение на ТЕЛК - пет години след установяване на решението. Ако някой получи 50% нетрудоспособност или инвалидна пенсия, до 5 години НОИ ще има право да оспори това решение от днешна дата напред. Може да го оспори на втората, на третата година след като е отменено. Дава се право на НОИ да го оспори дори след като е изтекло, защото повечето решения са за една, две или три години, с изключение на пожизнените.
Кои заболявания попадат в тази група?
Има наредба за медицинската експертиза. Това може да е за мозъчно-съдова болест, сърдечна недостатъчност, диабет с усложнения - всички хронични заболявания. Нетрудоспособност може да има и при загуба на зрение, загуба на слух, трайна увреда на крайници, неврологични заболявания, които ограничават движенията - много са. Всички онкологични заболявания имат право на над 50% нетрудоспособност.
Ако този текст бъде приет, колко хиляди българи ще засегне?
Около 250 000 души годишно. На първо място това означава огромна правна несигурност. До сега самите освидетелствани лица, работодателите им и комисиите на НОИ имаха право да обжалват актовете на ТЕЛК до 14 дни след приемането им. Това е стандартно за всички административни актове. След като актът е влязал в сила, той вече не може да бъде оспорен. В този случай човекът вече е започнал да получава своята пенсия. В същото време решението е влязло в сила. Ако актът бъде отменен, изплатените за този период пари на човека с увреждане, ще бъдат върнати на НОИ, но не от него, а от лекарите в ТЕЛК комисията, заедно с лихвата.
Това предложение е по-скоро заплаха за лекарите - да не издават решения от страх, че те може да бъдат отменени и да се окаже, че те трябва да изплатят на НОИ десетки хиляди лева за издаване на такива решения. С тези промени в ДОО, може да се окаже, че лекар от ТЕЛК комисия трябва да връща след 5 години по 20-30 лева само по едно решение. Ако бъдат отменени 3-4-5 от взетите от него решения? Може да се стигне до няколко стотин хиляди лева, защото това са години наред изплащани пенсии. Така един лекар ще трябва да връща пари на НОИ за решения, които най-вероятно не си спомня, защото минават десетки случаи.
Кои са вносителите на този текст в Закона за ДОО?
Вносител е социалният министър (Борислав Гуцанов) и Министерския съвет. През преходните разпоредби на Закона за Държавното обществено осигуряване се правят изменения в Закона за здравето. Здравният закон е част от здравното законодателство и при внасяне на предложения за промени в него това по правило се прави от министъра на здравеопазването, отново през Министерския съвет. В този случай министърът на здравеопазването е заобиколен. Министърът на труда и социалната политика прави такава поправка, която е внесена от Министерския съвет и тя вече е приета на първо четене в Народното събрание. Това е в противоречие с Конституцията. Създаването на правна несигурност и на административен акт, който хем е влязал в сила, хем може да бъде обжалван е в противоречие с чл. 4 от Основния закон, който гарантира правова държава. Народното събрание, ако одобри тази поправка, ще приеме и противоконституционен текст.
Ако това решение бъде прието, как хората биха могли да защитят своите права? Някои от тях нямат дори физическата възможност да стигнат до съдилищата, да не говорим за финансовата, правната емоционалната, психологическата възможност?
Текстът е насочен към две групи - едната са хората с увреждания, другата - лекарите от ТЕЛК комисиите. И без това много трудно се намират медици за тези комисии, сега вероятно ще станат още по-малко. Много от тях ще разберат какво им се случва, чак когато получат първите разпореждания да връщат пари. Те не четат закони. Аз бих ги посъветвал да се обърнат към омбудсмана, към главния прокурор или към президента - само те имат право на Конституционна жалба и да поискат отмяната на това решение като противоконституционно.
Срокът за внасяне на предложения в Закона за бюджета беше съкратен. Знаете ли за предложения, които да спрат тези текстове?
Законът за бюджета беше внесен твърде бързо, целта е хората да не разберат какво има в него. А когато разберат - ще бъде твърде късно.
Има и други случаи, при които се действа така. Според Закона за нормативните актове, е нужно един закон да се публикува за едномесечно обсъждане преди да бъде приет. Има такъв сайт за обществено обсъждане на нормативните актове. В последно време на голяма част от актовете се ползва една процедурна вратичка, която дава възможност при изключителни случаи Законът да се придвижва от 1 месец на 14 дни. Голяма част от проектите за нормативни актове все се оказват изключителни случаи - общественото обсъждане е сведено до 14 дни.
Забелязва се и друга любопитна подробност - ако погледнете датите на качване на проекти за обществено обсъждане - те винаги са в петък вечерта. Така петък се брои за първия ден за обсъждане, събота и неделя, които са почивни, за следващите дни от срока за обсъждане. Ако в понеделник евентуално видите предложението, то вече ще е четвърти ден за обсъждане. Подобни хватки и трикове наблюдавам в последната година. Целта е да се изолира общественото мнение, да се предпазят от публичност, което означава, че има скрити намерения. Ако намеренията са чисти, няма да ги криеш, ще ги покажеш.
Юлиан Войнов: Три поредни години имаме спад на производството в България
Възможно е през 2027 да започне бюджетна процедура, прогнозира той пред ТАРАЛЕЖ
Станислав Попдончев: Не се вижда цел в Бюджет 2026
Финансовата рамка залага на потреблението, каза той
Васил Велев за Бюджет 2026: Нужни са реформи, за да спре свободното падане на ЕС
Отчитаме фалшив ръст на БВП, заяви председателят на УС на АИКБ пред ТАРАЛЕЖ
Добрин Иванов: Нашето поколение няма да върне сегашните заеми, ще ги оставим на децата си
В България има 990 000 инвалидни пенсии на 6,5 млн. души население, каза той
Решенията за ТЕЛК ще могат да се отменят до 5 години след издаването им
До сега Медицинските комисии на НОИ, работодателите и освидетелстваните лица можеха да обжалват решенията на ТЕЛК и НЕЛК в 14 дневен срок
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)