Имотна измама: Служителка на полицията в Сливен придоби апартамент на умираща възрастна жена (Документи)

Служителка на сливенската полиция е придобила по съмнителен начин апартамент от смъртно болна възрастна жена, за това ни алармира Калина Христова, която е пряк наследник на имота, тя е бивш полицай със специалност “Защита на националната сигурност”.

На 15 август 2020 година Калина Митева най-случайно научава, че майка й – Димка Христова Димитрова е починала преди пет дни – на 10 август, а малко по-късно разбира, че на 28 юли е починала и нейната леля - Кунка Христова Великова, сестрата на майка й Димка. 

Калина е роднина на двете възрастни жени и по закон техен пряк наследник, но не е уведомена официално от институциите за настъпилите трагични събития.

Калина Христова споделя още, че след смъртта на леля й Кунка Великова, от Дирекция “Социално подпомагане” – към община Сливен на Агенцията за социално подпомагане издават удостоверение до общинското предприятие “Обреден комплекс”, в което се казва, че Кунка е починала, няма близки и роднини, които да поемат разходите по погребението й и се налага това да направи градската администрация. На практика това удостоверение, по смисъла на закона е документ с невярно съдържание, издаден от държавна административна структура.

И до днес остава неясно защо пряката роднинска връзка между Калина и починалите жени е останала скрита за тях, защото обичайната практика при подобен смъртен случай е той да бъде поет от полицията, която да издири и уведоми законните наследници.

Оказва се, че лелята Кунка Великова е била подопечна на общинската Дирекция социални дейности, здравеопазване и спорт”, като ползвател на патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания. По дадените сведения (по преписка 1185/21 – ГДНП) от ръководителката на проекта за патронажа по онова време – Радина Христова, след като социалният помощник е открил мъртвата Кунка, на два пъти е съобщено в полицията за смъртта й с цел да се установят близки и роднини.

В показанията пише, че докато разпитвали, социалните работници са разбрали, че Кунка има сестра, която е в критично състояние в хирургията на областната болница - и въпреки това се появява удостоверение, според което роднини и близки няма.

Според Калина остава напълно необяснимо защо полицията в Сливен не е реагирала адекватно и не е открила роднинството между починалите жени и нея, която тнаучава за смъртта на леля си в случаен разговор със съседи.

"Зад това се крият различни мотиви и неслучайни обвързаности на редица хора", смята Калина.

Всички тези неуредици карат Калина да се опита да научи всичко, свързано със смъртта на своите близки.

Към онзи момент тя не е в близки отношения с майка си, защото "имат различно виждане за живота".

Калина разказава, че от 2003 година майка й Димка съжителства с по-младия Данчо Стефанов, който в Сливен се представя за нейн съпруг, но според Калина и свидетелски показания той е женен, в законен брак и поддържа контакти със законната си съпруга и двете си деца в друг град (което се доказва в свидетелски показания и на разпит пред съдия по гражданско дело №86/21 на Окръжен съд – Сливен). Заедно с това става ясно, че лицето е осъждано от Военен съд през 2004 година, като ефективната присъда, след обжалване, през 2006 е заменена с изпитателен срок. 

Калина е на мнение, че въпросният човек, с който майка й е живяла, има сериозна роля в настъпилите по-късно събития около смъртта й.

Като пряк наследник на майка си и леля си, Калина започва да събира информация и с огромна изненада научава, че апартаментът, в който майка й Димка живее, и в който самата Калина е пораснала, е прехвърлен на Светозара Иванова. 

Това се случва на 4 юни 2020 година – 2 месеца и шест дни преди възрастната жена да почине.

Според документите - Димка е дала жилището си на Светозара срещу гледане, издръжка и кремация. Калина започва да разпитва съседи и познати, защото познава въпросната Светозара като дъщеря на колега на баща й, а по-късно е работила и служебно с нея, но двете никога не са били близки, нито пък семействата им.

Става ясно й, че Светозара Иванова е служител на сливенската полиция и работи там като системен администратор в сектор “КАПОЧР” с достъп до класифицирана информация. 

В официални документи по съдебни дела, името на Светозара Иванова се споменава от мъжа, с когото починалата Димка е живяла.

По гражданско дело №86/21 на Окръжен съд – Сливен, самата Светозара твърди, че посещавала жилището на Димка всяка сутрин от 6.30 до 7.40 часа преди да отиде на работа и след това, след 17.30, когато приключи работния ден. В същото време, в протокол за разпит пред разследващ полицай в РУ на град Нова Загора, по досъдебно производство с входящ номер №1002/23, пор №106/23 на Окръжен съд – Сливен, Светозара заявява, че “ангажиментите ми се състояха в това – два-три пъти седмично за по няколко часа да посещавам дома на Димка, когато имам възможност или пък когато Димка има някаква спешна нужда от мен.”

Данчо Стефанов, който живее с Димка, в съдебен протокол от 24.06.21 г. по гражданско дело №86/21 на Окръжен съд – Сливен твърди: “Аз Светозара я видях за първи път приблизително през 2015 година, когато я сварих вкъщи при Димка на гости. Някой се обадил по телефона на Димка, тогава върлуваха телефонни измамници и й казали, че дъщеря й катастрофирала. Димка повикала Светозара. Светозара се обадила на колегите си да проверят дали има такъв случай. След като се прибрах, заварих Димка и Светозара да пият кафе и тогава се запознах със Светозара. Светозара идваше всеки ден сутрин и вечер. Сутрин идваше за половин час, а вечер оставаше за един-два часа.”

В протокол за разпит по досъдебно производство №358/23 по описа на РУ МВР – Нова Загора с вх. №1002/23, пор №106/23 на ОС – Сливен, пред разследващ полицай Данчо Стефанов казва нещо по-различно: “През есента на 2019 година, тъй като Димка физически доста отпадна и не можеше да изпълнява задълженията си в домакинството, се наложи да ангажираме жена, която да се грижи за Димка. Тази жена се казва Светозара Иванова и лично Димка си я избра. Тя се грижи за нея. Аз тази жена, докато не дойде у дома в апартамента, не я познавах. Тя се оказа добра позната на семейството на Димка и Калина.”

Калина Христова вече е подала множество сигнали както в полицията, така и в прокуратурата.

Дъщерята на Калина, която е универсален наследник, е завела гражданско дело, защото има тежки съмнения за начина, по който Димка е прехвърлила жилището си на Светозара срещу гледане. Оказва се също, че майка й е имала сериозна сума пари в банката от продажба на наследствени имоти (100 000 лева), които в последствие изчезват, а нито полиция, нито прокуратура се опитва да проследи пътя им. 

Интересен факт е, че вече терминално болната от карценом в последен стадий Димка, намираща се в хирургията на сливенската болница под въздействието на три сериозни опиата – морфин, лидол и трамалгин, които да облекчават болезненото й състояние, на дата 27.07.2020 година подписва пълномощно на Данчо да се разпорежда с финансите й, депозирани в известна българска банка.

Пълномощното е заверено от помощник-нотариус Мирела Заркова. Димка Димитрова напуска този свят 14 дни по-късно на 10.08.2020. Банковите й сметки вече са празни.

На съдебно заседание по гражданско дело №86, през 2021 година, пред съда, като свидетел съседката Радка Петрова разказва, че след като се разболява, Димка й е отправила "странна молба".

"Помоли ме, ако нещо се случи с нея, да се обадя на бившия й зет Галин и да му кажа, че има направено завещание за внучката й Десислава. Попитах я защо не помоли Данчо, тя се обърна и с повишен тон ми каза: “Не, в никакъв случай, Данчо не трябва да знае това. Ти си нямаш представа, ако с мен се случи нещо, каква война ще започне между Данчо и Калина”.  

В показанията си по досъдебно производство №306 ЗМ 358/23 по описа на РУ Нова Загора личният лекар на Димка – д-р Тодорка Стоева заявява следното:

“При възникнала необходимост от промяна на приема, е необходимо да бъде извършена консултация с КОЦ Стара Загора. Само те могат да изменят дозата, тъй като лично аз не бих поела такъв ангажимент. В случая с Димка, до колкото аз зная, не е била променяна дозата на прием на морфин от първия ден на приема до смъртта й. Никой не ме е известявал и ако е била променяна, аз поне не зная. Все пак тя изкара няколко дни на морфин в домашни условия, което не предпоставя промени в състоянието й. Доскоро не знаех дори кое медицинско лице е поставяло морфина на Димка и в какви дози на ден е бил поставян. Аз разбрах за точната дозировка, предписана от КОЦ – Стара Загора – 2 пъти по 1 ампула морфин от 2%, едва когато започнах да давам показания в полицията. Преди това никой не ме беше уведомил. Не отговаря на истината твърдението, че съм писала бележка с дневните дози морфин, които Димка трябва да приема. Такава бележка не съм писала и не съм предоставяла на този човек, който се грижеше за Димка до последно”.

В показанията си по досъдебното производство Данчо и Светозара твърдят, че пенсионираната медицинска сестра на име Жечка Генова, която е позната на Димка от квартала, е поставяла инжекциите с морфина. Медицинската сестра обаче заявява, че е посетила дома на Жечка само два пъти – в два различни дни е сложила по една ампула морфин дневно за 24 часа, а не както е било предписано два пъти по една. 

"Поставила съм само две инжекции морфин на Димка. По една в два последователни дни около 16 часа следобед. Други инжекции не съм поставяла и никога не съм ходила вечер в дома на Димка”.

Тя обяснява, че “до дома ми дойде човек, който не ми се представи по име, но заяви, че съпругата му Димка има нужда от медицинска сестра, която да поставя инжекции с морфин, тъй като е тежко болна на легло.” Аз се съгласих, но поисках да ми донесе предписание от личния лекар, от което да е видно че трябва да се поставя морфин и да е посочено в какви дози. На следващия ден той дойде в дома ми и донесе такава бележка. Аз отидох с него в дома им, където Димка лежеше. Положението й беше тежко. Тя се гърчеше. Беше на легло. Беше много слаба, почти като скелет. Не беше контактна и само стенеше. Поставих й първата инжекция. На следващия ден поставих втората. Но се разбрахме със съпруга й, че повече не желая да продължавам да й поставям морфина. Изпитах ужас от състоянието й и поради това се отказах. Повече не ме потърсиха и Димка не съм я виждала. От съседи научих, че е починала не много време, след последната ни среща”.

За тези твърдения Данчо Стефанов заявява, че не отговарят на истината и че именно Жечка е поставяла морфина на Димка включително и в деня на смъртта й. Тази теза подържа и служителката на полицията Светозара Иванова. 

Димка Димитрова напуска този свят четири дни, след като е изписана от болницата. На 10.06. 2020 година тя почива в апартамента си.

Според сестрата Жечка са поставени само две ампул морфини. Данчо и Светозара обаче твърдят, че именно Жечка е поставила на Димка 12 ампули от морфина за въпросните четири дни.

Калина Христова, която продължава да търси информация за смъртта на майка си, всъщност първа се натъква на тези противоречия около дозите морфин. И иска от прокуратурата всичко да бъде разследвано. Образувано е досъдебно производство, което е изпратено до РУ на МВР – Нова Загора и по което излизат посочените по-горе данни и разминавания. Окръжна прокуратура Сливен обаче не намира нещо нередно в случилото се и прекратява образуваното на 20.06.2023 година наказателно производство.

Според това производство, на 06.08.2020 година д-р Николай Арабаджиев от КОЦ – Стара Загора е предписал 60 броя ампули морфин 2% за Димка, спазвайки установените за това правила. Лекарят е назначил с рецептурна бланка дозата от 2х1 ампули на ден. В постановлението си прокурор В. Калайджиева от Окръжна прокуратура – Сливен отбелязва, че “Спорно от фактическа страна, от приобщените доказателствени източници, е в каква доза е била прилагана обезболяващата терапия с морфин. В показанията си Данчо Стефанов е заявил, че Жечка Генова е поставила инжекциите, а дневната доза била уточнена от личния лекар д-р Стоева, която на откъснат лист била написала, че трябва да поставят морфина през 8 часа по една инжекция. Което Жечка направила на датите 6, 7, 8 и 9 август. Същото се потвърждава от свидетелката Светозара Иванова, която заявява, че през съответния период на Димка са поставени 12 ампули с морфин 2%. Разпитаната Жечка отрича да е поставяла морфина в посочените дози и през посочения период.

С оглед изясняване на причината за настъпилата смърт на Димка Димитрова, по делото е назначена комплексна съдебномедицинска и токсикохимическа експертиза, по която вещите лица е следвало да отговорят на въпроса съществува ли предозиране, тоест причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на Димка Димитрова и приетите от нея за периода 06.08. – 10.08. 12 броя дози морфин – по една ампула с 2% разтвор на морфин на всеки 8 часа.”

Такава експертиза трудно би доказала нещо конкретно, защото тялото на Димка Димитрова е било предадено на сливенска погребална агенция още в деня на смъртта й - 10.08. 2020 година - тя е превозена и кремирана в Пловдив на 12.08., два дни след смъртта й. 

Не е известно да е правена аутопсия, никъде по преписките и досъдебните производства не излизат документи показващи или доказващи наличието на аутопсия.

Калина Христова е категорична, че няма да се откаже и ще продължава да търси истината за смъртта на майка си и начина, по който е прехвърлен апартамента й.