Ударът в покрайнините на Санкт Петербург създава обстоятелства за допълнително загряване на къкрещата критиката срещу Владимир Путин, налична в специфични среди в Русия. В момента има две основни направления на такава критика срещу руския президент: едната е, че над четири години по-късно Русия не е изпълнилна целите на „специалната си военна операция“, другата – че чрез тези удари зад тила Украйна успява да придаде едно допълнително измерение на войната, така че тя да не е само новина в руските медии, но да може да се усети и на руската улица
Украински дронове поразиха ключови енергийни обекти в Санкт Петербург рано тази сутрин. Нападението бе потвърдено както от украинския президент Володимир Зеленски, така и от руските регионални власти. То бе част от по-голяма украинска атака, която порази и други цели цели във военноморската база в Кронщад и промишлено предприятие в Тамбовска област.
Операцията е била проведена съвместно от Службата за сигурност на Украйна, силите за безпилотни системи, силите за специални операции и Военното разузнаване на Украйна. На базата на наличната към момента информация, Киев е използвал за атаката си далекобойния дрон камикадзе „Лютий“ (Liutyi).
Най-знаковата от поразените цели обаче остава споменатият петролен терминал в покрайнините на Санкт Петербург. Това е така поради причини от политическо и стратегическо значение.
По отношение на политическото значение на украинския удар трябва да се има предвид, че той се случва на фона на откриването на Международен икономически форум в Санкт Петербург (известен като „руския Давос“). Това е 29-тото издание на събитието, което по принцип служи като рекламна витрина за руската икономика. На него e планирано да присъства и руският президент Владимир Путин.
С тази атака по тази цел и по това време Киев изпраща сигнала, че в Русия няма безопасно място, дори и когато се предприемат допълнителни и превантивни мерки за сигурност от страна на Москва, каквито са характерни при провеждането на подобни форуми и присъствието на Путин на тях.
Ударът в покрайнините на Санкт Петербург създава обстоятелства за допълнително загряване на къкрещата критиката срещу Владимир Путин, налична в специфични среди в Русия. В момента има две основни направления на такава критика срещу руския президент: едната е, че над четири години по-късно Русия не е изпълнилна целите на „специалната си военна операция“, другата – че чрез тези удари зад тила Украйна успява да придаде едно допълнително измерение на войната, така че тя да не е само новина в руските медии, но да може да се усети и на руската улица.
Повишаването на мерките за сигурност, които предприема ръководителят на Кремъл спрямо собствената си физическа обезпеченост, трябва да се се мислят не само като превенция срещу възможна операция на украинските сили, но най-вече като реакция срещу възможни брожения в самата Русия.
Стратегическото измерение на украинския удар по петролния терминал край Санкт Петербург има двояко значение.
Първото е лесно за посочване. Украински дронове са преминали около 1100 км във въздушното пространство на Русия (освен ако пак не става дума за идентична на операцията „Паяжина“, осъществена в средата на миналата година, когато безпилотни летателни апарати бяха изстреляни към руски цели от руска територия, но засега няма информация в тази посока) и са ударили цел, която е на 17 километра от конгресния център „Експофорум“, където се провежда „руския Давос“. Това не е дупка, а яма в руския военно-въздушен щит.
Второто стратегическо измерение на въпросната украинска атака касае кондицията на руската енергийна инфраструктура. Нефтеният терминал край Санкт Петербург е петролен хъб в балтийския регион и като такъв функционира като логистичен център (макар значението му да не може да се сравнява с капацитета на пристанището в Приморск). Терминалът в Санкт Петербург има възможност да обработва до 12,5 милиона тона горива годишно.
Този удар е част от периодичните атаки по ключовите пристанища Уст-Луга, Приморск, Новоросийск. Вследствие на тях до 40% от капацитета за морски износ на Русия е пострадал. Ударите доведоха и до сриване на възможността за рафиниране на петрол в Русия до 4,58 милиона барела на ден през май 2026 г., което е най-ниското ниво от 2009 г. насам.
От началото на текущата година украинските удари са нанесли щети на 16 големи рафинерии, включително на 8 от 10-те най-големи в страната (като тези в Туапсе, Волгоград, Рязан и Нижни Новгород). През тази пролет общото производство на суров петрол в Русия е намаляло с около 460 000 барела на ден спрямо миналата година, показват данните на МАЕ и ОПЕК.
Тези удари в дълбочина на Украйна няма да повалят Русия, но ще изобличат пропуските в нейната сигурност, ще повишат цената за водената от нея война и ще подложат руския президент Владимир Путин под допълнителен натиск от вътрешни за страната среди.