От началото на 2026 г. се забелязват някои промени във военните действия между Русия и Украйна. Това са малки стъпки, които бавно и постепенно формират една все по-ясно изразена и устойчива тенденция. Украйна вече е значително по-стабилна срещу руската агресия. За последните месеци тя е възстановила повече територия, отколкото е загубила.

Русия може и да държи инициативата на някои места от фронта, но опитите й за атаки като цяло биват пресичани и въпреки огромните жертви, стратегически резултати липсват. По украински данни, само за последния месец, армията на Кремъл е загубила около 35 000 бойци (убити и ранени).

В икономически план нещата също не стоят добре за Русия. Военните разходи непрекъснато нарастват. Хора излизат от реалната икономика, за да отидат на фронта. Получава се един омагьосан кръг, от който де факто няма изход.

Икономиката се нуждае от хора, а фронтът се нуждае от военна техника. Хората са на фронта, за да воюват, а техниката е в заводите. За да бъде сглобена тя и транспортирана към линията на съприкосновение, са необходими хора, а те липсват, защото вече са там.

Украйна пък, от своя страна, прави войната все по-високотехнологична. Това се превръща в ребус за Русия, на който тя няма отговор. Чрез по-развитите технологии Украйна се нуждае от по-малко хора директно на линията на съприкосновение и от повече в тила. Там където е сигурно и на практика не се дават жертви.  

Всичко това означава, че при продължаващите военни действия, жертвите от украинска страна все повече ще намаляват, а от руска – все повече ще нарастват. Посоката, в която се върви е тази, че руските войници съвсем реално ще започнат да се срещат, на бойното поле, с украински машини и естествено ще остават без отговор в такива ситуации.

На фона на тези перспективи Русия проведе невиждано скромен парад на 9-ти май. Официалното обяснение е, че това се налага от оперативната ситуация. Каквото и да означава тази обща формулировка, тя единствено потвърждава проблемите, които Русия има както на фронта, така и в икономиката.

Всъщност формулировката може да означава основно две неща. Или липсва военна техника до степен, че няма нищо читаво, което да става за показване на парад. Или в Кремъл са оценили риска като прекомерно висок, защото украинските дронове вече доказаха, че за тях почти няма недостъпни места в Русия.

По-скоро е първото, тъй като президентът Володимир Зеленски пое ангажимент (с американско посредничество), че руският парад няма да бъде атакуван. Зеленски дори издаде указ по този въпрос и това не е хумористично хрумване на бивш комедиен  актьор. Това е доказателство, че поетите ангажименти трябва да се спазват, подход непознат за Русия нито в миналото, нито сега.

Там някъде обаче около говоренето за победата във Втората световна война и парада руският президент Владимир Путин заяви, че войната срещу Украйна върви към края си и че са възможни разговори между Русия и ЕС за уреждане на конфликта. Путин дори предложи основна фигура в разговорите да е Герхард Шрьодер, бивш германски канцлер и високопоставен служител в руския енергиен сектор.

Шрьодер нито веднъж не е осъдил руската агресия срещу Украйна и не разполага с доверието нито на кабинета на Фридрих Мерц, нито на Европейската комисия. Точно в този дух бяха реакциите както на управляващите в Германия, така и на Кая Калас, върховният представител на ЕС по външните работи и сигурността.     

Въпросът за разговори с ЕС, който Путин повдига е нов момент в неговото говорене. Най-вероятно това е предизвикано от променящите се тенденции във войната. Досега по темата за Украйна руският президент беше готов да разговаря единствено с президента на САЩ Доналд Тръмп.

Разговорите с Тръмп и екипа му обаче вече са изчерпани. След като прекрати подкрепата си за Украйна, американската страна загуби възможността да влияе върху този конфликт. Закупуването на оръжия и боеприпаси от САЩ продължава, но това вече не е помощ, а търговия.

На това Тръмп определено няма да се противопостави. Военнопромишленият комплекс е може би единствения сектор в американската икономика, който работи така както президентът би искал. Той произвежда в САЩ, създава работни места там и плаща данъци на хазната. Закупуването на американски военноотбранителни продукти с европейски средства де факто е инвестиране в икономиката на САЩ и Тръмп вероятно е много доволен от това.

Със заема от 90 милиарда ЕС осигури украинската отбрана до края на 2027 г. и почти напълно компенсира американското оттегляне. Без съмнение в Кремъл виждат това и разбират, че вече съществения фактор е ЕС, а не САЩ.

И в тези разговори обаче (ако се стигне до тях) руската страна ще настоява на своите претенции. Точно за това говори предложението Герхард Шрьодер да е основна фигура в тях. Европа е наясно и точно поради тази причина европейският отговор беше така ясен и категоричен.

ЕС показва, че няма да играе играта на Путин. Нещо което Тръмп и хората му бяха допуснали и известно време правеха. Всъщност руският президент търси европейския еквивалент на Стив Уиткоф. Преговарящ, който възпроизвежда говоренето на руската страна и се позиционира като част от пропагандата на Кремъл.

Видно е, че няма промяна в подхода на руската страна. Винаги щом се заговори за дипломатически контакти с цел спиране на военните действия, успоредно с това Русия провежда мащабни удари срещу цивилни райони и цивилна инфраструктура в Украйна. Така беше и сега, в нощта на 11 срещу 12 май, в Киев.

Това, както и положението на фронта, не носи никакви стратегически резултати на Кремъл. Помощта, която Русия получаваше от Северна Корея и Иран също вече е изчерпана. Северна Корея няма как да поддържа огромните количества боеприпаси, които изпрати на руската армия. Колкото до иранските дронове „Шахед”, които сега се произвеждат в Русия под друго наименование, то те нямат технологичното ново на украинските и по-скоро представляват количество, отколкото качество.

И така! Най-вероятно все по-често ще ставаме свидетели на руски симулации с желание за край на войната. Техният адресат вече няма да е Америка, а ЕС. Почти е сигурно, че има кръгове вътре в Русия, които усещат изтощението и искат спиране на военния конфликт. Така че тази дезинформация - ние искаме, но Европа не иска - е ориентирана и към тях.

Демонстрирането на знаци към ЕС говори за появата на някаква динамика сред елитите в Русия. Ако тези знаци продължат, това би означавало, че динамиката се засилва.

Засега на Путин му се иска да играе на котка и мишка с Европа. ЕС обаче отказва и оставя топката в полето на Русия. Всички средства и възможности за спиране на войната срещу Украйна са в руски ръце.

Ако Кремъл пожелае може да прекрати конфликта веднага. Това е ясно за всички в Европа. Тук наивността на Тръмп я няма. Ето защо в Европа няма да има римейк на ситуацията с американския президент и неговия специален пратеник Стив Уиткоф. ЕС може да влезе в някакви дипломатически отношения с Русия само ако види сериозни намерения от отсрещната страна.