ФИДЕС и Виктор Орбан вече са извън управлението на Унгария. След 16 години в страната има ново парламентарно мнозинство. То принадлежи на ТИСА и Петър Мадяр. Унгария ще има млад и енергичен министър-председател, който очевидно държи на националните интереси на страната си, но ги разглежда и ги разполага в европейски и натовски контекст.

Без съмнение Унгария при Мадяр ще е много различна в сравнение с времето на Орбан и особено неговия последен мандат. Унгарските промени обаче няма да са незабавни. Те ще се случват плавно и внимателно по време на новото правителство и мнозинството на ТИСА.

Петер Мадяр вече заяви, че страната му ще продължи да разчита на руски енергоносители, просто защото, за да се промени това е необходима диверсификация, за каквато управлението на Виктор Орбан въобще не е работило. Друг негов важен акцент, още преди изборите, беше изказването му, че Унгария не се нуждае от проукраинско, а от проунгарско правителство.   

Така Мадяр изрази и подчерта обстоятелството, че проруското правителство на Орбан не е в унисон с националните интереси на Унгария, а точно те трябва да са водещи при формирането на унгарската позиция по отношение на руската война срещу Украйна. Никак не е случайно, че първото посещение на новия унгарски премиер ще е във Варшава. А срещата, която той ще има там с полския си колега Доналд Туск, без съмнение ще включва задълбочени разговори върху кремълската агресия срещу Киев.

Мадяр и Туск най-вероятно ще опитат да рестартират Вишеградската четворка. В момента определено съществува шансът Унгария, Полша, Чехия и Словакия да се превърнат в ядро на истински конструктивен европейски консерватизъм. В Чехия и Словакия управляват правителства, които намираха опора в стила и говоренето на Виктор Орбан.

Или казано с други думи, те просто следваха орбановия популизъм, представян от властовата машина на вече бившия унгарски премиер, като консерватизъм и грижа за националните интереси. Сега Фицо (Словакия) и Бабиш (Чехия) остават без опора и без модел, който да следват.

Орбан е отхвърлен от унгарските граждани. Така използването на неговите позиции в Чехия и Словакия губи всякаква легитимност. Бабиш и Фицо ще имат нужда от нова опора и най-вероятно участие в една обновена Вишеградска четворка ще представлява интерес за тях.

Конструктивната консервативна политика предполага не противопоставяне и блокиране на механизмите на ЕС, а активно участие в работата на неговите институции и търсене на най-малкото общо кратно по въпросите, които имат както национален, така и общоевропейски характер.      

Националният суверенитет е ключова консервативна ценност. Ето защо точно от консервативни позиции би следвало да идва най-активната и категорична подкрепа за Украйна. Страната се бори точно за националния си суверенитет срещу опасен агресор.

Ако Фицо и Бабиш възприемат това, то те ще могат да презаредят с легитимност своите правителства, което ще ги стабилизира и ще им осигури добра възможност да продължат мандатите си. Както Унгария прави преход от популистки към конструктивен консерватизъм, така могат да го направят и Чехия и Словакия, при това без да сменят своите правителства.

Както вече стана дума, Петер Мадяр няма да бърза. Той на първо време ще трябва да работи за възстановяване на доверието към Унгария в ЕС и НАТО.

Ако новият унгарски лидер изиграе позитивна роля за възстановяване на Вишеградския формат и активизирането му в европейски и натовски контекст, то оттам нататък би му било значително по-лесно да се утвърждава като държавник на национално и на европейско равнище.

Най-вероятно унгарското вето върху заема за Украйна (90 млрд) скоро ще отпадне. Разбира се, това не означава автоматично, че страната активно ще се включи в тази финансова операция.

Петер Мадяр не може да си позволи да даде шанс на руската пропаганда. Ако новият унгарски кабинет се включи във финансирането, това би била много рязка промяна във външната политика на страната. Кремълските дезинформатори веднага ще облъчат унгарските граждани, че още с встъпването си на власт, новото правителство е дало техните пари на Украйна.

Едни по-внимателни промени на Мадяр ще дадат възможност и на Бабиш и Фицо да се променят плавно и постепенно. Преходът от популистки към конструктивен консерватизъм е възможен, но той може да се окаже сериозно предизвикателство за тези, които го правят, а Бабиш и Фицо със сигурност не желаят това.

Смяната на управлението в Унгария определено е повод да се обърне внимание и на властовия модел в страната, който беше изграден от Виктор Орбан. Чрез конституционните мнозинства, с които разполагаше, той промени основния закон, ограничи политическото представителство и промени избирателната система.

Сега трансформирането на гласовете в мандати в Унгария дава сериозни отклонения и силно облагодетелства първата политическа сила. На малките партии пък не дава почти никакъв шанс. Новият парламент включва само три партии – ТИСА с около 136 мандата, ФИДЕС – около 57 и само една малка формация с шест места.

Електоралната разлика между ТИСА и ФИДЕС е около 16%, но мандатите на партията на Мадяр са два пъти и половина повече. Така стояха нещата и по-рано, когато ФИДЕС беше първа политическа сила и Орбан постигаше своите конституционни мнозинства. Победите на бившия премиер също не са били с огромна разлика, но доминацията му в парламента беше безапелационна.

Сега Мадяр победи Орбан по неговите правила и ролите се обърнаха. Това прави победата на новия лидер още по-ценна, но той трябва да реши какво ще прави с този избирателен модел, който опредено е доста проблематичен.

Мадяр вече заяви, че ще предложи премиерските мандати в Унгария да бъдат ограничени до два. Това може и да е добра идея, но със сигурност има и други положителни реформи, които ако бъдат направени, в унгарската политика ще настъпи повече справедливост.

Само седмица след изборите в Унгария са и изборите у нас. Едва ли бихме могли да говорим за преки влияния по отношение на резултатите, които можем да очакваме при нас. Избирателната активност там беше 80%, тук вероятно ще е горе-долу наполовина.

В някои български партии, включително от големите, имаше сериозни симпатии към Виктор Орбан. През последните няколко години той е бил канен да види как се пази нашата граница, гостувал е на парламентарни групи, гостувал е и в президентството, в края на 2024 г. В момента обаче не изглежда да има някой, който би искал да си спомня за това.

Много политици у нас искаха да са като Орбан, а никой не е заявявал, че иска да е като Мадяр. Сега обаче някои, които се стремяха към Орбан вече опитват да се асоциират с победата на Мадяр.

В политиката да търсиш начин да блестиш с отразена светлина не е добра идея. В нея печели оригиналът. Кога ще го имаме в България? Ето това е въпросът! И той със сигурност надхвърля хоризонта на предстоящите избори.