Ако Доналд Тръмп беше оказал натиск върху режима на Путин, трайно и последователно, то сега резултатите, към които той се стреми в Иран щяха да са много по-достъпи за него и вероятно щяха да се случат много по-бързо.

Преди един месец започна военната операция на САЩ и Израел срещу Иран. Тогава президентът Доналд Тръмп заяви, че точно такъв период от време ще е необходим за приключване на военните действия.

Днес, когато това време вече е изтекло, не се виждат резултати въз основа, на които да може да се предположи, че Иран се променя, че страната ще престане да обогатява уран и ще прекрати агресивните си нагласи към Израел и други държави от региона на Близкия изток.

Не че липсват резултати. В рамките на операцията беше ликвидиран аятолах Али Хаменей, както и военни командири, най-вече от революционната гвардия. Очевидно е, че САЩ и Израел разполагат с добро разузнаване, както и с добре развити умения за използване на разузнавателната информация.

Проблемът обаче е там, че тези резултати нямат функционален характер. На мястото на премахнатия аятолах се появи друг (негов син) и Иран остана държава с ислямски режим. На местата на ликвидираните военни командири се назначават нови и командната структура на революционната гвардия се запазва. Това е важен фактор, който възпрепятства иранците да протестират и да подкопаят режима на моллите отвътре.

Доналд Тръмп многократно заяви, че съпротивителните сили на Иран са ликвидирани. И това най-вероятно е вярно, но не съвсем. Ислямската република все още има способности, чрез които да създава огромни проблеми в Ормузкия пролив, да представлява заплаха за околните държави, както и за американските военни и техниката, която участва в операцията. Иран продължава да разполага с ракети и особено с дронове, които може да използва рационално и ефективно.

Дори и военните способности на Иран да бъдат цялостно ликвидирани, това не е гаранция, че ислямският режим ще падне и страната ще тръгне по различен път на развитие. Срастването между режима и държавата в Иран е на идеологическа основа, а не на материална, както във Венецуела. Двата случая не са еднакви и затова сравненията между тях са нерелевантни и не могат да доведат до никакви устойчиви изводи.

Режимът на аятоласите трудно може да бъде победен само с военни средства. За неговото сваляне трябва да се работи триизмерно. Освен военното, другите две измерения са свързани с идеологическата му база вътре в страната и с подкрепата отвън. Само преди няколко дни иранският президент Масуд Пезешкиан благодари на Владимир Путин за вдъхновението, което страната му черпи от Русия във войната със САЩ.

Именно това изказване на Пезешкиан в социалните мрежи най-ясно показа стратегическата грешка на Доналд Тръмп, която той прави в международните отношения след второто си влизане в Белия дом. Американският президент следва характерната за републиканците твърда линия срещу авторитарните и тоталитарните режими. Когато обаче става дума за режима в Кремъл, той е склонен на компромис и винаги го прави.      

Режимът на Путин обаче все още служи като образ и вдъхновение за много от останалите недемократични режими по света. Един от тях е именно режимът в Техеран. Думите на Пезешкиан не оставят ни най-малко съмнение в това.

Ако Доналд Тръмп беше оказал натиск върху режима на Путин, трайно и последователно, то сега резултатите, към които той се стреми в Иран щяха да са много по-достъпи за него и вероятно щяха да се случат много по-бързо.

В момента режимът в Кремъл е способен информационно и технически да помага на режима в Техеран. Русия може да предава разузнавателна информация на управлението в Иран. Освен това е възможно да има и трансфер на дронове, ирански модел, произвеждани в Русия.

Двата режима могат взаимно да се подпомагат и на идеологическо ниво. Могат да говорят пред поданиците си как ги пазят от „заплахите” на свободния свят и неговите постижения. Могат да засвидетелства уважение помежду си и така да оставят впечатление, че не са в изолация, а имат някакви свои принципи и ценности, които следват и защитават. 

Измерението, свързано с подкрепата отвън, има пряко отношение към идеологическата база вътре в страната. Наличието на външна подкрепа води до повече стабилност на режима на аятоласите в самия Иран.

Ако режимът в Кремъл беше под натиск и в ясно изразено отстъпление във войната срещу Украйна, то той определено нямаше да може да служи като вдъхновение за Иран във войната срещу САЩ и Израел. При такава ситуация управлението на аятоласите щеше да е много по-самотно и във военно, и в идеологическо отношение.

Доналд Тръмп обаче неглижира дори конкретното взаимодействие между Иран и Русия. Той казва, че е възможно Иран да получава подкрепа от режима в Кремъл, но тя била ограничена и нямала решаващо значение. Това определено е ирационално и доста странно поведение за лидер, който е започнал определена военна операция и се стреми да постигне определени резултати с нея.     

Нещо повече – украинският президент Володимир Зеленски казва, че администрацията на Тръмп отново оказва натиск върху страната му за териториални отстъпки в Донбас, за каквито руската страна настоява. Американският президент вероятно не се досеща, че това е в разрез с неговите интереси. Особено сега, когато се опитва да наложи волята си на управлението в Иран.

Ако Украйна отстъпи точно сега, това много сериозно би засилило режима на Путин. Така подкрепата, която той ще може да оказва на управлението на аятоласите в идеологическо и във военно отношение, ще стане далеч по-устойчива и последователна.

Затрудненията, които САЩ срещат в Иран, са резултат най-вече от неправилно подреждане на приоритетите при противодействието на заплахите за международната сигурност. Още повече, че при организирането и провеждането на операцията срещу Иран, не са предвидени възможностите за оказване на подкрепа на режима на аятоласите, както и не е предвидено блокирането на Ормузкия пролив.

По чисто географски причини то може да се осъществява с много малък военен капацитет. Докато разблокирането изисква далеч повече военни способности във формата на техника и жива сила.

Изходът от тази сложна ситуация, в която Тръмп се постави след началото на военната операция срещу Иран, не е в нейното разширяване чрез сухопътни действия! Изходът е в засилването на настиска срещу режима в Кремъл и възстановяването на подкрепата за Украйна.

Ключови съюзници на САЩ в Близкия изток – Саудитска арабия, Катар и ОАЕ, подписаха споразумения с Украйна в сферата на отбраната. Това е ясен знак към администрацията на Тръмп, който тя трябва да разчете и анализира. Тези държави не са вземали страна в руската война срещу Украйна преди да започнат ударите на САЩ и Израел по Иран.

Ситуацията на Тръмп в момента определено изисква правилна преценка и вземане на решения на експертна основа. Без съмнение и в Държавния департамент, и в Пентагона експертизата е достатъчно добра и достатъчно мащабна, за да обхване цялостно обстановката в международните отношения и средата на международна сигурност.

Проблемът обаче е на политическото равнище, където се вземат решенията и се преценява как да се използва експертното ниво. Решенията могат да са добре аргументирани, но могат и да са емоционални. В случая сякаш Тръмп и хората му по-скоро клонят към второто.  

Още по темата

Игра на ултиматуми: Тръмп отново заплаши да извади САЩ от НАТО

Причината - страните не искали да му помогнат за Иран

Още

Убийство в Техеран: тихото съгласие между Мосад и Пасдаран

Ефектът от елиминирането на Али Лариджани – хомогенизацията на политическия процес около Пасдаран и неутрализирането на стратегическата вертикала на страната, която да й придава гъвкавост – ще доведе до последваща милитаризация на режима, което автоматично стеснява пространството за дипломация. Aко това е в интерес на Израел, доколкото Нетаняху е мотивиран да води тази война от гърба на Тръмп колкото се може по-дълго, то интересите на американския президент не предполагат още по-голямото мащабиране на конфликта и „затъване“ в него

Още

Кин Чен-ун до Путин: Пхенян винаги ще бъде на страната на Москва

Според западни разузнавателни служби Пхенян е изпратил в Русия артилерийски снаряди, ракети и хиляди сухопътни войски, разположени предимно в Курска област

Още

"До 2 или 3 седмици": Тръмп каза, че САЩ ще се изтеглят от Иран, но зависело от това дали има сделка

Трябвало да е сигурен, че Техеран няма да може да създава ядрено оръжие с години

Още

Нетаняху: Израел ще продължи да "смазва" иранския режим

Премиерът заяви, че войната с Иран не е приключила, въпреки сигналите от Техеран за желание за край на конфликта

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Евгени Кръстев