Доналд Тръмп е във вихъра си! Критикува и едновременно с това опитва да се подиграва на френския президент Еманюел Макрон и на британския премиер Киър Стармър. Заканва се да извади САЩ от НАТО. А що се отнася до проблемите около войната срещу Иран, говоренето на американският президент е изключително разнопосочно и противоречиво.

Тръмп стартира военната операция в Близкия изток без да уведоми съюзниците на Америка в Европа, нито пък партньорите в Азия. Координацията на действията срещу Иран единствено с Израел постави тази операция в изолация, още откакто тя започна. Т.е. и успехите, и провалите, свързани с нея са актив или пасив само и единствено на Тръмп и Нетаняху.

Всъщност още от самото начало имаше предпоставки, че при изпълнението на военната операция могат да се появят редица проблеми, но независимо от това интерпретацията от гледна точка на Нетаняху ще е положителна, а от гледна точка на Тръмп – по-скоро отрицателна. За Нетаняху самото нанасяне на удари по Иран съвместено със САЩ вече е постижение и със сигурност се разглежда като позитивен резултат от много израелци.

Тук цената на петрола е без значение! Въобще, която и да е материална цена е без значение за Израел, защото Иран е непрекъсната заплаха за неговото съществуване. В този смисъл израелците биха понесли всякакви неудобства и затруднения стига Иран и неговите проксита да престанат да са опасност за тях и националната сигурност на Израел да бъде в по-голяма степен гарантирана.

От гледна точка на САЩ нещата въобще не стоят единствено по този начин. Ето защо ако за Нетахяну целта е само постигането на военни успехи срещу Иран, за Тръмп са важни още редица обстоятелства и детайли.

По отношение на блокажа на Ормузкия пролив, високите цени на петрола и сигурността на американските бази в Близкия изток, Тръмп е напълно сам. С Нетаняху те са партньори в ударите срещу Иран, но не и относно напосредствените следствия от тях и реакцията на иранския режим.

Това положение не е комфортно за Тръмп. Той активно търси с кого да сподели отговорността, която пое на плещите си с операцията срещу Иран, но желаещи няма. Другият вариант е да намери начин да се освободи от нея, но и това не е лесна задача.

Причината не е толкова в конкретната ситуация, а по-скоро в цялостната външна политика, която Доналд Тръмп провежда след повторното си влизане в Белия дом на 20-ти януари миналата година. Американският президент с нищо не показа, че държи на дългогодишните и проверени съюзи, в които САЩ участват и на партньорите, които те имат навсякъде по света.

Само преди няколко месеца Доналд Тръмп постави на изпитание европейските съюзници с позицията си относно Гренландия. В крайна сметка той се отказа от намеренията за присъединяване на територията, която принадлежи на Дания и има автономно управление. Това обаче се случи едва след като американският президент срещна добре организираната и стабилна позиция на Европа.

Или казано с други думи, в международните отношения Доналд Тръмп може да изглежда силен само ако не се намира в конкурентна среда. Има ли стабилна позиция срещу неговите намерения или пък алтернатива, която да го предизвика в конкурентно отношение, той губи ориентация.

А вече губи и самообладание, ако се съди по обидното му говорене към Стармър и Макрон. Обстоятелство, което със сигурност не му носи нищо позитивно. И по-скоро подчертава неспособността му да се справи със ситуацията около Иран, която сам създаде.

Тръмп беше заявил, че Америка може да се оттегли от операцията, дори и ако Ормузкият пролив остане блокиран. Освен това той подхвърли към страните, чиито петролни доставки зависят от корабоплаването в пролива, да отидат и сами да си ги вземат. Нещо, с което тя нямаха никакви проблеми преди 1-ви март, когато започнаха военните действия на Израел и САЩ срещу Иран.

Веднага щом Тръмп заговори за оттегляне обаче, британският премиер Киър Стармър стартира инициатива с общо 35 държави за намиране на дипломатическо решение за отварянето на Ормузкия проток. Т.е. Стармър формулира конкурентна позиция и показа, че разполага с международна подкрепа за нея. Това веднага накара Доналд Тръмп отново да заговори за разблокиране на пролива и да прекрати разказа за оттегляне от операцията преди осигуряването на възможност за свободно корабоплаване.

Тръмп иска да продава разказа, че други са причината за тази ситуация. Ето това е опита за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Великобритания не е изпратила самолетоносач, Франция също не е проявила интерес и въобще НАТО като цяло не е помогнало. А САЩ винаги са се отзовавали, когато е било необходимо. Това е представата на Доналд Тръмп.

Неговият разказ, разбира се, е насочен основно към вътрешната публика в САЩ. Там вече обстановката е предизборна. При това Тръмп изрази готовност да се ангажира лично с междинните избори. Нещо, което президентите почти никога не правят.

Положението, в което Доналд Тръмп се постави около проблема с Ормузкия пролив се усложнява за него от това, че постепенно се оформят алтернативи за намиране на решение, в които американският президент не участва. Освен инициативата на Киър Стармър, налице е и предложение от украинския президент Володимир Зеленски.

За реализиране на инициативата на Стармър е необходимо прекратяване на военните действия. Тръмп едва ли би ги прекратил, за да осигури възможност на британския премиер да постигне резултати. Подобно мислене не е в стила на американския президент, а и той може да претърпи имиджова щета при подобно развитие.

Ако бъде възприето предложението на Зеленски, това би означавало Тръмп да приеме украинския президент като равностоен партньор в операцията срещу Иран.

Американецът се намира в затруднено положение и Зеленски се притичва на помощ. Така би изглеждала отстрани ситуацията, ако започне реализация на идеята на украинеца. Такова нещо едва ли би могло да бъде прието от егото на Тръмп. И освен това, ако се тръгне в тази посока, всички опити той да продава собствените си разкази като смислени и автентични, незабавно ще пропаднат.

Нито една от възможните алтернативи не се вписва в стила на Доналд Тръмп. Извън тях обаче за него остава варианта с дълго задържане в конфликта срещу Иран. Това е точно обратното на обещанията, които Тръмп винаги е давал на вътрешната публика в Америка.     

А сега, макар и въпросът за Ормузкия пролив да е част от външната политика, той неминуемо навлиза и във вътрешната. Времето в САЩ е предзиборно, а цените на горивата там нарастват и то повече отколкото в Европа, в процентно отношение. Тема, по която американските граждани са доста чувствителни.

Всичко това няма как да се излекува нито с подигравки към Еманюел Макрон и Киър Стармър, нито с говорене, че НАТО е „хартиен тигър” и САЩ трябва да напуснат алианса. Тръмп не може да извади Америка от НАТО. За подобен ход няма и няма да има мнозинство в Конгреса, но това говорене определено не е в полза на международната сигурност.

Доналд Тръмп влезе за втория си мандат в Белия дом със заявката да бъде миротворец. До момента обаче той много повече е източник на напрежение и заплахи за системата на международните отношения.

Досега тези проблеми не са навлизали вътре в САЩ и не са били определящи за отношението на вътрешната публика към президента. Сега обаче това ще се случи. Интересно ще е как то ще се отрази на Доналд Тръмп и каква ще е неговата реакция.