Свят

НАТО в Ормузкия проток? Не, Тръмп ще жъне това, което е посял

17 март 2026, 10:45
Евгени Кръстев

AP/БТА

Президентът на САЩ игнорира всички външни и вътрешни фактори и започна войната срещу Иран с високо ниво на увереност и убеждение, че всичко ще приключи бързо и безпроблемно

Минаха две седмици и повече от началото на ударите на САЩ и Израел срещу Иран. В началото американският президент Доналд Тръмп заяви, че всичко ще продължи около четири седмици. Първоначалната цел беше сваляне на режима на аятоласите.

Междувременно Тръмп няколко пъти каза, че победата е постигната и Иран е останал без военни способности в т.ч. и без военноморски флот. Американският лидер дори реагира негативно на изказване на британския премиер Киър Стармър, твърдейки че включването на Великобритания във военната операция вече не е необходимо.

Според Тръмп не било необходимо британците да се включват, само за да се окичат и те с победата, след като всичко е свършило. Президентът на САЩ игнорира всички външни и вътрешни фактори и започна войната срещу Иран с високо ниво на увереност и убеждение, че всичко ще приключи бързо и безпроблемно.

Сега обаче, две седмици по-късно, е очевидно, че при подготовката на военната операция са допуснати някои слабости, които имат своята рефлексия върху целия свят, включително Европа и САЩ. Иранският режим се възползва от тях и принуждава Съединените щати да концентрират повече сили и да разходват повече ресурси в започнатата война.

И тъй като всичко това трябва да се случи в движение, то няма да може да постигне високо ниво на ефективност. Корабоплаването в Ормузкия проток ще продължи да е силно проблемно, а цената на петрола се повиши, задържа се над 100 долара за барел и може да продължи да нараства.

Проблемът тук е, че дори и военните способности на Иран да бъдат ликвидирани, това не гарантира падане или някаква по-приемлива промяна на режима. Не гарантира и възстановяване на сигурността в Ормузкия проток. Там проблеми могат да бъдат създавани дори само с дронове, с каквито режимът в Техеран разполага в големи количества. А също така разполага и с доста сериозен потенциал за тяхното производство.

След като вече е ясно, че най-голямата слабост при войната в Иран е невъзможността да се контролира Ормузкия проток, Доналд Тръмп започна да търси съюзници, които да се намесят с военна сила и да премахнат пречките пред търговското корабоплаване.

Основна държава, към която американският президент се обръща е именно Великобритания. Същата страна, която отново според Тръмп, не беше нужно да се включва във военната операция, защото победата вече беше постигната и бе излишно да се появява някой, който просто да се присламчи към нея.

Подобна непоследователност никак не е добър съветник в условията на война. Когато става дума за икономически въпроси и мита непоследователността може и да не представлява прекомерна опасност. При военна обстановка обаче тя може единствено негативи да доведе след себе си.

След като влезе за втори път в Белия дом, Доналд Тръмп възприе идентично отношение както към съюзниците на Америка, така и нейните противници. Ето това е основният проблем, с който американският президент се сблъсква в момента.

Той лично започна да предизвиква хаос в международните отношения и сега жъне това, което е сам е посял. Предвид неговия подход във външната политика, той може да разчита във войната срещу Иран единствено на военните способности на САЩ и на Израел, който е пряко заинтересован.

Доналд Тръмп не се стремеше към укрепване на доверието с американските съюзници, а го рушеше. Доверието е основен и най-ценен капитал в отношенията между държавите и народите.

Липсата му може да блокира функционирането на системата на международните отношения и да постави определени правителства и държавни глави в изолация, дори и това да изглежда като ирационални действия и решения.

След като Тръмп беше пренебрегнал въпроса за доверието, можеше да се предположи, че по време на неговия мандат САЩ биха били способни да решат всеки един въпрос, с който се ангажират, напълно самостоятелно, без ничия подкрепа или съдействие. Най-вероятно самият президент е бил напълно сигурен в това.

Съединените щати са силна и влиятелна държава със солидни икономически и военни способности. Най-вероятно това е накарало президента да смята, че може да става дума за самодостатъчност, която да бъде в основата на всички решения, включително и свързаните с военни въпроси.

Наличието на способности обаче на една държава носи позитиви, когато е ориентирано и се използва за укрепване на международните отношения. Само тогава те могат да служат за положителни каузи и за превръщането на съответната страна в още по-силна.

Дори сега, когато Доналд Тръмп се нуждае от подкрепата на съюзниците, той продължава да игнорира необходимостта от изграждане на доверие. Фактът, че само в рамките на 3-4 дни показа коренно различно отношение към Великобритания сочи именно в тази посока.

Това неминуемо кара съюзниците да бъдат въздържани. За тях Тръмп е непредвидим. Не е ясно, ако изпратят свои сили в Ормузкия проток, в какво точно се включват, защото следващите ходове на американският президент са загадка.

Той може, например, да започне да възприема себе си като ръководител на всички сили в региона и така да се опита да изолира партньорите от процеса за вземане на решения и от преценката как да се провеждат военните операции на терен.

Опитът на Доналд Тръмп да ангажира НАТО в Ормузкия проток няма как да бъде приет от останалите членове на алианса. Киър Стармър вече изрази ясна позиция в тази посока. Липсата на реакция от генералния секретар Марк Рюте също е много показателна.

НАТО е организация с отбранителна философия. Основната й функция е да осигурява взаимна отбрана на членовете си при нападение срещу някой от тях. НАТО може да изпълнява и мисии извън зоната на отговорност, но затова е необходимо решение на Съвета за сигурност на ООН. Нещо, което на този етап едва ли може да се осигури.

Засега не изглежда, че за Ормузкия проток ще може да се формира дори коалиция от желаещи с участието на европейски страни и техни партньори. А това в още по-голяма степен означава, че европейските лидери ще държат НАТО далеч от всякакво въвличане във военните действия около Иран.

Тръмп призовава и Китай да се включи в гарантиране на сигурността в Ормузкия проток. Китай е съюзник на Иран и няма причина да участва във военни действия около тази държава.

Още повече, че поне засега Пекин продължава да получава петрола, който внася от Иран. Или с други думи, между Си Дзинпин и режима на аятоласите не са настъпили никакви промени. Следователно няма да има промени и в действията помежду им.

За момента ситуацията в Ормузкия проток няма ясно решение и Тръмп ще трябва да се понапрегне. Този път няма да стане само с активно говорене. Истинската война не е като митата, които могат да се налагат, да се оттеглят, пак да се налагат и това да продължава до безкрай.

Сега американският президент се нуждае от нещо истински работещо, защото и в САЩ цените на горивата нарастват. Иранската война е непопулярна сред американците, а предварителните избори, преди междинния вот през ноември, вече започнаха.