Политика

Изборите идват и си отиват. Но ще има ли правителство?

24 март 2026, 11:59
Евгени Кръстев

БТА

Сега коалицията на Румен Радев се опитва да монополизира темата за борбата срещу олигархията и да я превърне в свое знаме, обяснявайки че решаването на този проблем ще премахне всички пречки пред българите и българското общество. Става дума обаче за знаме, а не за програма. Разликата тук е много съществена, пише Евгени Кръстев за ТАРАЛЕЖ

Започна предизборната кампания във връзка с предсрочните парламентарни избори на 19 април. Това се случва за пореден път през последните няколко години и тази е причината, поради която това явление не привлича много внимание от страна на обществото и не се превръща в център на публичния живот в страната.

Честите предизборни кампании водят до изхабяване на политическите послания. Налага се да бъдат излъчвани все нови и нови такива, което сериозно затруднява формациите, стремящи се да спечелят доверието на избирателите и да изпратят представители в Народното събрание.

Партийните формации у нас не са особено добри във формулирането и излъчването на послания. Техният творчески потенциал е ограничен, а и политическата среда не може да се промени толкова съществено за няколко месеца или една година, така че самата тя да изиска и наложи нов тип комуникация между партиите и избирателите.

Независимо, че в тази кампания се включиха нови участници, които бързо станаха разпознаваеми, по всичко личи, че нейният характер няма да е същностно различен от това, което сме виждали в последните няколко случая. Най-ярко изразеното явление сега, разбира се, е формацията на Румен Радев – „Прогресивна България”, която е с огромен шанс да излезе на първо място и това най-вероятно ще се случи.

Не всичко ново обаче се изчерпва с Радев. Коалицията на Николай Попов – „Сияние” също може да се окаже сред явленията на предстоящите избори. Социологическите сондажи ясно показват, че тя набира електорален потенциал и вероятно може да събере някъде между 3 и 4 процента. Едва ли ще спечели парламентарни мандати, но определено ще има повече шансове на следващите избори, особено ако те се проведат скоро след вота на 19 април.

Различна предизборна кампания може да има не в резултат на появили се нови играчи, а в резултат на нов стил, възприет от участниците. Ето това е нещото, което липсва и точно тази липса обрича кампанията на сивота, скука и летаргия.

Говоренето за борба срещу корупцията и олигархията въобще не е ново за българската политика. Ако се върнем, например, 20 г. назад във времето, ще го открием в почти същия вид, в който съществува и днес.

Нулевата толерантност към корупцията и заявките за решаване на проблемите в съдебната система са част от политическите обещания от десетилетия, включително и на формации, които отдавна не присъстват в партийната система у нас. Някои от тях вече са забравени не само от обществото, но и от политическите анализатори и експерти.

Сега коалицията на Румен Радев се опитва да монополизира темата за борбата срещу олигархията и да я превърне в свое знаме, обяснявайки че решаването на този проблем ще премахне всички пречки пред българите и българското общество. Става дума обаче за знаме, а не за програма. Разликата тук е много съществена.

Кампанията на „Прогресивна България” беше открита с помпозно събитие в НДК. Там представиха икономическия екип и бяха споделени някои принципни постановки от икономическата теория. Не стана ясно обаче как точно те ще бъдат вложени и използвани в българския контекст, така че да осигурят резултати тук и сега. Останалото по време на откриването в НДК беше отново борба срещу олигархията и връщане на държавата обратно на хората.

Два дни по-късно своята кампания откри и другата голяма формация – ГЕРБ. Това стана с провеждане на национална конференция, на която бяха преизбрани председателят – Бойко Борисов и зам.-председателите – Даниел Митов и Томислав Дончев. Други ключови фигури пък, като Делян Добрев, бяха утвърдени в изпълнителната комисия на партията.

Очевидната цел на ГЕРБ е да покажат пълна консолидация и единство в периода непосредствено преди изборите. Борисов акцентира върху членството на България в Шенген и еврозоната, което говори, че тези резултати най-вероятно ще бъдат използвани активно от ГЕРБ в същинската фаза на предизборната кампания.

Много важен момент в събитието на формацията на Борисов беше подкрепата от Европейската народна партия (ЕНП), партийната фамилия от Европа, в която ГЕРБ членува. Тази подкрепа следва да се разглежда поне в два аспекта.

Единият е свързан със Съвета за мир на Тръмп. Европейските страни, в които има силно присъствие на формации от ЕНП, като цяло, не приемат тази организация и предпочитат да стоят настрана от нея.

Кабинетът „Желязков” обаче подписа включването на България, а след това от ГЕРБ подкрепиха и искането за ратификация в Народното събрание, което все още не се е случило. Очевидно, въпреки същественото разминаване в международната политика, от ЕНП запазват позитивното си отношение към ГЕРБ. То ще е такова, каквото е било и по време на предишните парламентарни избори у нас.

Другият съществен аспект на подкрепата по линия на ЕНП е свързан с говоренето на Румен Радев срещу олигархията. Посланието на Борисов тук е, че щом умерената европейска десница го подкрепя, тя не го смята за част от олигархията. Това е важна легитимация, която Борисов може да използва и по време на кампанията, и след това, когато започнат разговорите за съставяне на правителство.

Останалите формации, с шанс за парламентарно представителство, подходиха по-скоро формално към откриването на техните кампании. Отникъде не излезе нищо интересно, което да привлече внимание към една или друга от тях.

Ако такова нещо се беше случило, то съответната формация щеше да има шанса да задържи това внимание във времето до изборите и така да подобри резултата си. Сега обаче трудно бихме могли да имаме такива очаквания.

Ясно е, че големи надежди към предизборната кампания не може да има. Тя ще тече като река, която променя поведението си само при извънредна ситуация – буря, бедствие и т.н.

Буря или бедствие в предизборния период може да се появи, например, при разрастване на войната в Близкия изток, което пряко да засегне страната ни. Такова развитие е малко вероятно, така че спокойната и летаргична кампания е практически гарантирана.

Големият въпрос е ще има ли редовно правителство след 19 април? На този етап може да се каже, че три са формациите, от които основно ще зависи това – „Прогресивна България”, ГЕРБ и ППДБ.

Приема се, че формацията на Радев и ППДБ имат сходство по отношение на промените в съдебната система. Разликите между тях обаче са много големи във външнополитически план, а това е важно предвид силно усложнената среда на международна сигурност.

Би било възможно Радев и ППДБ да направя тактическа коалиция с органичен мандат. Споразумяват се да осъществят промени в съдебната сфера, по които имат съгласие, след което разпускат коалицията и отиваме отново на предсрочни избори.

Възможно е и по-трайно управление, но за целта ППДБ трябва да получат управлението в сфери като външните работи и отбраната. Градските десни със сигурност ще настояват за активно участие на България в ЕС и НАТО и не биха приели изолационистко поведение като при някои от служебните кабинети на Радев.

Съвместно управление между „Прогресивна България” и ГЕРБ също не е напълно изключено, но би било много сложно за сглобяване и легитимиране. Привържениците и на Радев, и на Борисов няма да са доволни от подобно решение.

Такова взаимодействие ще е нестабилно и ще носи непрекъснат риск от разпад и нови предсрочни избори. А ако Радев отиде на избори след като е бил във взаимодействие с Борисов, то той ще загуби много.

Разбира се, провал на преговорите след 19 април и нов бърз предсрочен вот също е много възможен вариант. Той още ще се засили ако се окаже, че за редовно управление са необходими не две, а три парламентарни формации.

В подобна ситуация основната възможност за правителство ще е между „Прогресивна България” и ГЕРБ. А между този вариант и вариантът за следващи предсрочни избори е по-вероятно да се реализира вторият.