Става дума за гражданин на Северна Македония, който притежава и българско гражданство и е кандидатствал за работа в горска служба. По информация и документи, с които разполагаме и  публикувани към материала, кандидатът е изпълнил всички законови и технически изисквания за заемане на длъжността.

Към документите по кандидатурата са приложени удостоверение за чисто съдебно минало, официален документ от съда, че лицето не е осъждано, както и удостоверение, че срещу него не се водят разследвания и няма образувани наказателни производства. Също е приложено и удостоверение от съда , че лицето няма влязла в сила присъда за забрана за извършване на дейност или заемане на длъжност.   Според наличната информация кандидатът разполага с необходимото образование, професионален стаж и квалификация, изисквани за позицията.

Въпреки това процедурата приключва с отказ, след като АНБ (Службата за национална сигурност на Северна Македония) издава отрицателно становище, в което лицето е определено като „опасност за националната сигурност“.

Особено внимание предизвиква фактът, че в документа на службата изрично е отбелязано, че кандидатът „освен гражданин на Северна Македония е и гражданин на България“. Според запознати именно този факт стои в основата на негативното становище.

Случаят поражда редица въпроси, тъй като същият човек от години притежава законно издадени разрешителни за оръжие от институциите на Северна Македония. По информацията, с която разполагаме, той има право да притежава пистолети, ловно и друго огнестрелно оръжие и реално разполага с регистриран арсенал, придобит по законов ред.

Така държавата се оказва в парадоксална ситуация – от една страна институциите преценяват, че лицето е достатъчно надеждно, за да му бъде позволено да притежава и използва огнестрелно оръжие, а от друга същите институции го определят като риск за националната сигурност, когато кандидатства за работа в държавна структура.

Според юристи подобна практика поставя сериозни въпроси относно критериите, по които се изготвят становищата на службите за сигурност, особено когато липсват данни за извършени престъпления, висящи разследвания или нарушения на закона.

Случаят се вписва в по-широкия контекст на напрежението около правата на българите в Северна Македония. През последните години представители на българската общност многократно сигнализираха за институционален натиск, откази за назначаване в държавната администрация, проверки, заплахи и обществено заклеймяване на хора, които открито заявяват своята българска идентичност.

Темата неведнъж е присъствала и в доклади на европейски институции и международни организации, свързани със защитата на човешките права и свободата на самоопределение. Въпросът за правата на българите остава и сред чувствителните теми в отношенията между България и Северна Македония по пътя на Скопие към членство в Европейския съюз.

Според представители на български организации подобни случаи показват тревожна тенденция граждани с българско самосъзнание да бъдат разглеждани с подозрение единствено заради своята идентичност или второ гражданство.

Очаква се случаят да предизвика сериозен обществен и политически отзвук, особено след публикуването на документите, които според засегнатата страна ясно показват, че отказът не е свързан с професионални качества или законови пречки, а с принадлежността на кандидата към българската общност.