Който и да дойде на власт в България, се придържа към утвърдена концепция за Македония, тоест към студията, която е специално изработен документ още през 2008 г., подписан от двайсетина учени, сред които и настоящият председател на Българската комисия по история Ангел Димитров.

Това заяви президентът Гордана Силяновска-Давкова в интервю за Македонското радио. Тя подчертава, че реакциите постфактум не помагат по отношение на това как Македония трябва да се позиционира пред конкретните политически изкушения, диктувани от официална София, а е необходима превенция и да се направи симулация какво ще се случи, ако искаме да вървим напред.

„Документът е от 2008 г. и на корицата му пише „Отношението на България към Македония“. И конституционните промени, и паспортите в Албания, и паспортите в Канада – всичко това е записано там. Ако към това добавите актовете на Народното събрание, декларацията, резолюцията, ще видите, че това е концепт, към който всички се придържат, без значение кой е на власт“,  изтъква Силяновска-Давкова.

Президентът казва още, че въпреки че има сърдечни и коректни колегиални отношения с бившия президент, а сега премиер на България Румен Радев, не може да предвиди дали той ще отстъпи от своя проект за промяна на македонската конституция.

„Представете си някой да поиска от вас да промените Конституцията. Нямам проблем утре да отворим процедура за промяна на Конституцията, за да вкараме глава, която да се отнася до отношението между европейското право и македонското национално право. Защото това е на линията на Копенхагенските критерии. Но да отворите Конституция за област, която не е част от европейското законодателство… ЕС няма обща малцинствена политика. Две държави, Франция и Гърция, дори не са подписали ключовите документи, каквито са Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, не ги подписват. По-нататък, в Източна Европа и скандинавските държави нямат разпоредби, които конкретно се отнасят до малцинствата. При нас, първо, от преамбюла не могат да се черпят конкретни права, тъй като това е философията на Конституцията, ние имаме член 48, имаме поправка 8, където точно са изброени всички права, независимо дали някой е споменат в преамбюла или не. Така че условието от Копенхагенските критерии, зачитането на човешките права, включително и малцинствените, ние го изпълняваме. Отворете българската конституция, ще намерите разпоредба, че са забранени партии на етническа и религиозна основа“, каза президентът на РСМ.

Тя подчерта, че с евентуалното вписване на няколкото общности в Конституцията, сред които и българската, страната ще се „кипризира“ (т.е ще се стигне до блокаж по модела на Кипър).

„Никой не казва какво ще се случи дори и след евентуалното вписване на няколкото общности в Конституцията. Спомням си предложението, което дойде от Министерството на правосъдието. Комитетът за отношения между общностите в най-лекия вариант ще наброява 42 членове. В Закона за комитета е записано, че той може да заседава, ако има две трети мнозинство. Пресметнете колко е това. Че решенията се вземат с абсолютно мнозинство. Погледнете списъка със закони, които се приемат с това мнозинство. Ние ще се кипризираме. И забележете кога и откъде ще идва блокадата. Имаме едно решение, което гласи следното: ако в комитета някои общности нямат свои депутати, тогава те ще бъдат определени – с една смешна, лаишка формулация, за да не кажа друга дума – след предварителни консултации с релевантните фактори от омбудсмана (народния правозащитник). И забележете сега – избраните депутати с изборен легитимитет и тези, които ще бъдат назначени от омбудсмана, ще имат еднакъв легитимитет да вземат решения в Комитета за отношения между общностите. Това е разликата, която обяснявам на моите колеги в Хърватия. Казвам им, че ситуацията е различна. Да, вие изброихте първо автохтонните, а след това и всички, които са били в Бивша Югославия заради съвместния живот. Но при вас няма комитет, който да взема решения по този начин. Защо се появи кипърският проблем? Защото процесът на вземане на решения се парализира. А това няма нищо общо с малцинствените права. Малцинствените права са гарантирани. Те са в Конституцията и важат за всички. Казвам това само за да напомня на гражданите, че реакциите постфактум не помагаат. Ние трябва да действаме превантивно и да направим симулация какво ще се случи, ако искаме да вървим напред“, коментира Силяновска-Давкова.

Президентът си дава сметка, че Балканите винаги са били лакмус за новите концепции, затова двустранното изостряне (билатерализацията) на наложения спор с България, по думите ѝ, би имало домино ефект и върху цялостната европейска картина.

„Този прецедент, феноменът на билатерализация, който не е обвързан с Копенхагенските критерии, ще се мултиплицира и може да застраши процеса на разширяване, който вече не е въпрос само на Европейския съюз, но и на сигурността“, завърши тя.