Победата на Петер Мадяр на парламентарните избори в Унгария е функция на две основни групи от причини – едната е свързана с икономиката и има потребителски характер, другата – с геополитическата ориентация на странaта. Въпреки че и икономиката, и геполитиката реферират към идеологията, тя сама по себе си не бе водещ елемент, опосредствал подането от власт на Виктор Орбан.

През последните години, особено ясно различимо от 2023-та година насам, унгарската икономика е в постоянна рецесия или стагнация, на фона на драстични амплитуди на инфлацията, чийто пик бе именно преди три години, достигайки 17,6% (за миналата година инфлацията в страната се „стабилизира“ на около 4,5%). Това имаше негативен ефект върху благоденствието и покупателната способност на всички унгарци, но не по еднакъв начин: най-уязвими се оказаха голяма част от собствения електорат на Орбан – пенсионерите и „сините якички“ (хората, които упражняват неквалифициран труд).

Структурни и специфични проблеми усложниха допълнително положението на унгарската икономика.

Структурните касаят кризата на германското автомобилостроене, която се пренесе в унгарските заводи за МПС.

Специфичните се отнасят до корупцията, която направи така че крайният потребител и местната индустрия не можаха да се възползват от по-ниските цени на закупуваните руски въглеводороди. Благодарение на корупцията енергоносителите имаха евтин вход и скъп изход в Унгария, спъвайки конкурентоспособността индустрията, която, за разлика от тези на другите държави от Висшеградската четврока, започна да се свива.

Друг специфичен проблем за унгарската икономика са замразените милиарди евро средства от ЕС по традиционни фондове и по механизма за възстановяване. Китайските инвестиции не успяха да компенсират блокирането на европейските средства, още повече, че при първите имаше един специфичен момент – китайските средства идваха с внос на нископлатена работна ръка от Азия, което бе използвано от Петер Мадяр срещу Виктор Орбан в рамките на изборите.

Стрелата в сърцето на социалния модел, изграждан от Орбан над 15 години, дойде от регистрираното от социолозите дразнение на местния електорат, обобщено от впечатлението на един респондент, който заяви, че не е нормално в страната да се строят стадиони, а здравните услуги да се влошават. Състоянието на икономиката пък бе посочвано като причина и за рекордния спад на раждаемостта в страната (тя е паднала до 1.31 деца на една жена през 2025-та година, а през 2010-та, когато Орбан се завръща на власт, тя е 1.25 на деца на жена; в този прозорец раждаемостта достига до пик от 1.61 през 2021-ва г.). Т.е. въпреки социално-демографския акцент в политическата конструкция на унгарския премиер, той не успя да прокара трайно държавата като „трети родител“, тъй като първите двама – майката и бащата – приеха, че общото състояние на икономиката неутрализира ефекта от конкрентните стимули за отглеждане на деца.

Втората основна група от причини, довели до сериозната загуба на Орбан, е свързана с геополитическата ориентация на страната.

В рамките на управленческата си хронология, Виктор Орбан се очерта като прът в колелото на Европейския съюз (ЕС) по три ключови направления.

Първото направление онагледи Орбан като саботьор на ЕС във политиката на съюза спрямо Русия/Украйна. Тук Орбан спъваше пакетите от санкции на Брюксел, налагани на Русия, както и плановете за финансиране на Украйна като текущия такъв на стойност 90 млрд. евро. Изтеклите разговори между Орбан и Путин, в които унгарският премиер казва, че мишката е готова да помогне на лъва, са просто етикет на цялостното съдържание на сътрудничеството между двамата.

Второто направление показа Орбан като диверсант на китайските и турски интереси в ЕС. Унгарският премиер се противопоставяше на митата на ЕС спрямо китайските електромобили, а когато те вече бяха факт – той отвори прозорец за Пекин за тяхното заобикаляне, като предостави територията на страната за китайското производство (което вече произвеждаше в рамките на единния пазар на ЕС). Будапеща се превърна и в европейската столицата, в която китайският шпионаж срещу ЕС се чувства най-комфортно.

„Отварянето на изток“ на Унгария при Орбан се видя и при приемането за наблюдател на страната в Организацията на тюркските държави (ОТД) през 2018-та година. Обвързването на Будапеща с доминирания от Анкара тюрски съюз даде като резултат не само безкритичния лобизъм на Унгария за Турция (било спрямо интегрирането на турския военно-промишлен сектор в европейския, било за членството й в ЕС), но създаде предпоставки за координация между тях спрямо Западните Балкани, където Будапеща и Анкара инвестират в постюгославски субекти, спъващи европейската интеграция на региона.

Третото направление, макар и имащо по-скоро символен характер, представи Орбан като пропагандатор на антиевропейската реторика на администрацията на САЩ. Последният пример за това се видя в предизборната изява на вицепрезидента Джей Ди Ванс в подкрепа на управляващите в Унгария, когато американецът снесе една съкратена версия на речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през миналата година.

Въпреки че идеологията сама по себе си да не бе водещ елемент в изборната загуба на Орбан, ценностният порядък все пак се антиципира в геополитическото ситуиране на Унгария под управлението на Орбан.

Унгарският премиер се опита да артикулира алтернативен европейски дневен ред, опирайки се на антиевропейски сили. Успоредно на ЕС, така и самите унгарците на изборите обаче показаха, че няма как да защитаваш суверенитета на Европа, когато служиш като саботьор на Русия, като диверсант на Китай и Турция, и като пропагандатор на САЩ. Тук Орбан бе в изключително карикатурна роля: говореше за християнството, а пробутваше Турция, говореше за европейската промишленост, а лансираше китайската, говореше за сигурността и отбраната на Европа, докато си партнираше с Русия.  

Колкото и да се опитваше да играе ролята на демократично избран лидер в сърцето на Европа срещу брюкселската администрация, всъщност Орбан беше изпълнител на авторитарни азиатски лидери.   

Това двуличие обаче бе наказано не само от ЕС, но и от самите унгарци. В Петер Мадяр неговите сънародници виждат един консерватизъм, но без корупцията и Путин. Консерватизъм без мишки.