Вече всичко е ясно! „Прогресивна България” (ПБ) на Румен Радев печели много голямо мнозинство и в най-скоро време страната ни ще има еднопартийно правителство с най-вероятен премиер самият Радев. Разговори с ППДБ ще бъдат необходими единствено във връзка със смяната на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) и някои конституционни въпроси, в случай, че такива възникнат сред хората от екипа на Румен Радев.

По време на предизборната кампания възникна перфектната буря в полза на новопоявилия се политически субект на бившия президент. След оставката на правителството на Росен Желязков, в края на миналата година, някои от процесите в държавата излязоха от контрол и започнаха да протичат във формата на свободно падане.

Например, регулаторите никога не биха могли да работят толкова организирано и последователно при служебно правителство, колкото при редовно. Това доведе до необосновано увеличаване на цените на отделни стоки и създаде усещането, че левът и еврото са се изравнили. Такова нещо, разбира се, няма, но усещанията са ирационални явления и не могат да бъдат опровергани чрез рационален подход.

По време на кампанията това работеше за формацията на Румен Радев. По време на управлението обаче то ще работи срещу нея. Единствения вариант за новото правителство е да подобри работата на регулаторите. Но и този ход едва ли ще даде търсения резултат от гласоподавателите на ПБ. Те със сигурност няма да останат дълго на 100% доволни от бившия президент, както са били по време на кампанията. 

Друг елемент от перфектната буря в полза на Румен Радев е свързан с нарастващите цени на горивата. Проблем, породен от блокадите в Ормузкия пролив. На национално равнище не може да се направи нищо по този въпрос, но хората търсят сигурност и търсят субект, който според тях може да им я осигури.

Румен Радев е припознат именно като такъв субект, така че отговорността, която му възлагат 1.5 млн. избиратели е доста сериозна. Той хем не разполага с никакви инструменти за намиране на решение, хем решението ще е очаквано само и единствено от него.

Тук най-вероятно бившият президент ще използва говоренето за отношенията с Русия. Той вече каза, че тези отношения трябва да са прагматични, особено ще се отнася до осигуряването на енергоносители. Проблемът е, че руският петрол не може да намали цената на тази суровина. В Сърбия, например, където няма никакви санкции срещу Русия, цената не е по-ниска, а тази на колонка по бензиностанциите дори е по-висока.

В България към момента не се полза петрол, чийто транспорт е зависим от преминаване през Ормузкия пролив, но цените се увеличават както навсякъде в Европа и в Америка. Тази суровина се търгува в глобален мащаб и точно това обстоятелство е определящо колко да струва тя.

Известно време Радев ще може да успокоява последователите си с говоренето за прагматични отношения с Русия. Това обаче едва ли ще може да продължи особено дълго. По-скоро говоренето за прагматични отношения с Русия трябва да се трансформира в търсене на прагматичен подход, чрез който цените на горивата да бъдат овладени и българските граждани облекчени.      

Това може да стане чрез намаляване на акцизите и данъчната тежест, както и чрез осигуряване на компенсации за отделни социални групи или за цялото население и бизнеса. Най-вероятно още с встъпването си в длъжност правителството ще трябва да се захване с въпроса за бюджета, така че времето е изключително подходящо да се помисли за прагматични решения за наболелите въпроси, свързани с цените на горивата за гражданите и фирмите.

Тема, за която ПБ със сигурност ще имат необходимост от партньорство, е тази за състава на парламентарната квота на ВСС. Ако ППДБ помогнат на формацията на Румен Радев мнозинството от 160 гласа ще е налице и във ВСС ще могат да влязат нови хора. Всъщност това е крайно необходимо действие, тъй като става дума за магистрати с отдавна изтекъл мандат, което създава главоболия и проблематизира функционирането на цялата съдебна система.

Въпросът за смяната на парламентарната квота на ВСС е един от малкото или направо единствения, по който ППДБ държат някакви карти в 52-то Народно събрание. Интересен е начинът, по който ще решат да ги използват.

ВСС е кауза и за ППДБ. Възможно е те бързо да се договорят с ПБ и да дадат подкрепа. Възможно е обаче да предоставят един по-широк пакет от искания към формацията на бившия президент и едва след това да се включат активно по темата за ВСС. 

Със сигурност ППДБ ще имат идеи при формирането на бюджета на държавата и могат да поискат те да бъдат взети предвид от мнозинството на Радев. Ако се стигне до това обаче, то няма да е никак лесен въпрос. От думите на Асен Василев по време на предизборната кампания пролича, че по отношение на публичното бюджетиране има сериозни разминавания между ППДБ и ПБ.

В този смисъл отношенията между двете формации може и да не се развия по очаквания начин, а да се окажат в доста трудна и сложна ситуация.

Допълнителни затруднения може да възникнат и от големите различия, които съществуват между Радев и градските десни по отношение на външната политика.

Въпросът за ВСС не е съдебна реформа. Той по-скоро, след като бъде решен, ще отвори вратата към започването на тази реформа. Едва тогава тя ще може да стартира или съответно да не стартира и всичко да си остане по старо му, просто с нов състав в парламентарната квота на ВСС.

Ако от ППДБ имат задълбочено отношение по темата, то те задължително трябва да мислят по всички тези въпроси. А също и да си осигурят начин за участие или влияние върху реформирането на съдебната система, не просто да се окажат в ролята на инструмент за смяна на състава на ВСС.

От коалицията на градските десни заявяват, че ще бъдат гарант за европейския път на България. Предстои да видим какво точно ще означава това в тази конюнктура, в която формацията на Радев ще разполага с повече от 130 мандат на Народното събрание. ППДБ много трудно биха могли да имат някакво влияние върху поведението на страната ни в европейските институции и най-вече в съвета на ЕС.

Може би не е съвсем изключено ППДБ да поискат някакви гаранции относно действията, които евентуално ще предприемат съвместно с ПБ. Да речем едно министерско кресло би могло да изиграе своята роля в този контекст. Пък и времената са трудни, Радев може и да склони да сподели с някого отговорността за управлението на държавата.

Отделен въпрос е как това би се приело вътре в средите на „Прогресивна България”. Там със сигурност има много групи от хора, които биха искали да вземат връх. Така че външен екип може и да не бъде добре приет. Последната дума обаче по всяка вероятност ще е на Румен Радев.