Стойчо Кацаров: Правителствена болница може да стане Детска, защо да харчим още 1 млрд. лева
Болниците да станат частни, така ще се регулира системата на здравеопазването, смята бившият здравен министър
Снимка: Личен архив
Бившият здравен министър разказа пред ТАРАЛЕЖ как начинът ни на живот вляе върху нашето здраве
В България през 2025 г. за пръв път гласа си обединиха студенти и дипломанти по медицина с настояване за достойно заплащане и възможност за развитие. Младите казаха истини, говорени с години "под сурдинка". След множество протести и обещания, след падане на правителството на Росен Желязков, гласът им сякаш заглъхна. Остана едно крещящо мълчание и неяснота - след 5, след 10 г. кой ще ни лекува, кой ще работи в новите болници. Защо се налага дори за изследване човек да има болничен престой? Защо онкологичните заболявания са така често срещани?
Потърсихме мнението на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов, който има опит в страната и в чужбина, бил е в министерското кресло и е виждал здравната система от различни страни. Ето отговорите, кото той даде за читателите на ТАРАЛЕЖ.
Д-р Константинов, какво виждате в здравната система на България в последните години? Бяхте казал, че дизайнът е счупен. Може ли да се поправи този дизайн?
Имам вяра, че нещата могат да се подобрят, но не може да изолираме здравеопазването от всички процеси, които виждаме. За съжаление, всички пороци в другите сфери, присъстват и в здравната сфера, може би са по-ограничени, но ги има. Въпреки това, медицината е доста хуманна професия, в която професионалистите идват с идеята, че ще направят нещо добро за ближния. Да, може да се подобри нашата здравна система, която страда от недъзите на нашето време.
Ежедневно има призиви за финансова помощ за лечението на деца. Възможно ли е държавата да осигури пари за децата със специфични здравни проблеми?
Трудностите пред пациентите и пред обикновените лекари и медицинските сестри са едни и същи. Най-сложният аспект от моята работа са финансовите въпроси – когато пациентът запита: „това какво ще ми струва“. Много бих искал аз като лекар да работя своята работа, да получавам адекватна заплата, която не е свързана с броя операции, да съм в помощ на хората, които имат нужда. За съжаление, нашата система е изцяло търговски ориентирана. От години слушаме само обещания. Лекарите са поставени в условията, че ако искат по-високо заплащане, трябва по някакъв начин да го изкарат от пациентите. Директно или например с медицински консумативи, които често са 10 пъти над реалната цена. Причината е, че по веригата на снабдяване с тези консумативи има много звена, за които трябва нещо да остане.
Основната заплата на лекар с 30-годишен стаж е около 1100 евро. Откъде би могъл да има по-високи доходи? Вероятно от пациента. Ние сме хора, не кожодери. В много болници мениджърите целенасочено натискат медиците. Ако един лекар си позволи да направи операция, за която той да не иска избор на екип от пациента, много вероятно е неговите началници да му държат сметка защо тази процедура е пропусната. Болниците трябва да се издържат по някакъв начин.
От години се говори за реформа, при която болниците вече да не са търговски дружества.
Болниците дали да са регистрирани като търговски дружества или не е второстепенен въпрос. Нещото, което не се разбира е, че здравеопазването не може да се сведе до търговия – обикновено търсене и предлагане, дори само заради информационната асиметрия между пациента и лекаря. Това не е лютеница, която може да опиташ и да прецениш дали ти харесва. Когато пациент отиде при лекаря с болки в корема, например, причината може да са колики, които ще минат с хапче, но може да става въпрос и за животозастрашаващо заболяване. Пациентът се доверява изцяло на лекаря, който знае много повече за Вашето здраве, отколкото Вие самият. Това е информационна асиметрия. Взаимоотношенията се градят на доверие. Ако лекарят каже, че без операция има риск да умрете, Вие му вярвате изцяло. Това е причината лекарската професия да не е просто търговско предлагане на услуги. Обаче Без допълнителни регулации може да се появи стимулите за печалба могат да изкривят поведението. Затова са множеството безсмислени изследвания, хоспитализации , понякога интервенции. Стигна се дотам, че много внимавам дали да препоръчвам лекар при нужда на близък.
Свидетели сме как лекари в общинските болници работят в кошмарни условия при мизерно заплащане.
Когато лекарите са изправени пред дилемата как да осигурят приличен живот на своето семейство, те го правят като търсят повече пациенти, трябва по някакъв начин да осигурят доходи от тях. Ако хората плащат на лекарите, които ги лекуват, никой не плаща на медицинските сестри, които помагат на лекарите. Стигаме до ужасяващите условия в някои болници, до ситуация, в която лекарите са повече от сестрите. Често се случва да няма дежурна сестра и млади лекари специализанти, студенти по медицина да поемат дежурство като медицинска сестра. Ако върви така, вече може би ще стигнем до ситуация, при която всеки, завършил основно образование, ще може да поема смяна като медицинска сестра. Това е резултат от липсата на държавна политика, някаква сбъркана представа за начина, по който функционира здравеопазването.
От кога започна тази тенденция? Кога болниците станаха търговски дружества, кога се закриваха лечебни заведения в малките населени места?
Болници не са се закривали. Не знам министър, който би си позволил подобно решение. Просто бяха докарани до там, че не можеха да просъществуват. Някои от тези болници бяха в такива места, където реално нямаше нужда от тях и нямаше достатъчно пациенти. Когато населението се концентрира в големите градове, когато се обезлюдяват села и градове, болниците, предвидени да обслужват 100 000 души, а и изведнъж останат една трета от живущите там, защо да бъдат държани в изкуствена кома? По-добре да имаме по-малко болници, но те да са на ниво, да предоставят качествено здравеопазване. Виждам, че пациентите предпочитат да пропътуват, примерно, 80 км и да получат качествена помощ. Този процес за достъпа до болнична помощ, не беше разумно премислен, всичко се оставяше на стихийните сили. По тази причина някои болници бяха самозакрити.
До 1989 г. имахме система, която беше поддържана, но тя не можеше да просъществува след това. През 90-те години беше момента на най-голямата емиграция, най-много медицински сестри и известна част лекари напуснаха България. След това – 2000-та година поставиха началото на здравноосигурителния модел и погрешно се прие, че това е напълно достатъчно – имаме една Каса и тя плаща. Оттук насетне оставяме болниците да правят каквото си искат, който където реши, може да прави болница и тя да задължително да получи финансиране от Касата. Това доведе до увеличение на хоспитализациите постепенно - от 2000-та година, ако са били около 1 млн. годишно, сега достигнахме около 2,5 млн. души на година с болничен престой. В същото време България е намаляла с около 1 млн. души за това време. Имаше моменти, когато желанието да се промени системата набъбваше, но тези, които не желаят това, се оказаха много силни.
Кои са те?
Това са хората, които правят пари от цялата тази работа. Здравеопазването е един добре гарантиран бизнес. Здравноосигурителната каса събира около 5 млрд. евро годишно. Нароиха се толкова болници, няма контрол върху доплащането. Освен това, когато хората се разболеят, те дават мило и драго за здравето си. Популистки потребителската такса за пенсионери беше намалена на 1 лв., но доплащания от 1-2 хиляди лева не се следят.
Това как може да се промени? Дали има прост механизъм, който да сработи? Вероятно има нещо много просто, което да сработи?
За съжаление, няма нещо просто, което да се промени. Промените в Здравната система трябва да са многопластови. Трябва да засягат Спешната, извънболничната помощ, Болничната помощ, социалните дейности, свързани със здравеопазването – например ТЕЛК-решенията трябва да са свързани в тази система. Нужда е ясна концепция за всички структури. В противен случай частичната промяна не води до дългосрочен ефект. Говореше се, че трябва да се увеличат парите за личните лекари, те се увеличиха през 2021 г. Какво се промени? Абсолютно нищо. Даваш пари, но не казваш какво изискваш срещу тях. Примерно, 2011 г. личните лекари недоволстваха, че трябва 24 часа да са на работа. С наредба се даде възможност да се комбинират или медицински центрове да поемат техните пациенти в почивните дни и нощем. Тогава се увеличи заплащането, но с условие – или го ползвайте сами и работете, или се комбинирайте и с увеличението плащайте на други , които да гарантират, че дори и нощем вашите пациенти ще има към кого да се обърнат. Тази идея сработи, на за съжаление не достигна времето да бъде развита. Без подобни промени, ако само повтаряме, че трябва контрол няма да имаме резултати.
Какво стана със заплатите на младите лекари?
Те бяха майсторски измамени. Исканията им отекоха в канала. Към тях беше приложена висша форма на административно двуличие. През 2025 г. имаше доста протести на млади лекари и нищо не стана.
Според просветния министър Красимир Вълчев в момента в България има нужда от 3 пъти повече медицински сестри. Как би могъл да се реши този въпрос?
Нужни са добри заплати на медицинските сестри. Сестра за 1000-1500 лева (500-600 евро), при условие, че минималната работна заплата вече е 1200 лева (600 евро) – предполага се, че е за човек, който никога нищо не е учил. Потърсете някой, който без образование по осем часа на ден да чисти – ще видите колко трудно е да бъде открит такъв човек. В същото време искаме за 1500-1600 лева (750-800 евро) една медицинска сестра да работи непрекъснато, да е събота и неделя на работа, да работи и нощем, да е усмихната, квалифицирана, да изслушва неволите на хората, техните проблеми. Необходимо е сестрите да бъдат по-добре заплатени, но от тук следва въпросът – щом даваме на сестрите по-висока заплата, колко ще дадем на лекарите. Заплатите на лекарите също са ниски. Ако се дадат тези пари, тогава колко ще получи лекарят, който специализира? В един момент системата се оказва, че не може да осигури тези заплати – толкова много болници има. Заплатите трябва да бъдат дадени като щатове, да са сигурни. Но така се губи контролът върху медиците и натискът да минават повече хора през болничната помощ. В един момент ще се разбере, че няма смисъл толкова пациенти да бъдат хоспитализирани. Голяма част от болниците ще тръгнат да фалират. Фалит на болница е нещо страшно – дори да е в най-затънтеното място или в град като София. За по-добри заплати в здравната сфера, са нужни реформи – да се пренасочат ресурси към извънболничния сектор, да се ограничи нарояването на болници, а наличните да бъдат преструктурирани.
Защо в България има толкова висок процент онкологични заболявания при пациентите?
На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото липсва статистика. Най-близките данни са от 2015-а година. Нямаме функциониращ раков регистър. През 2018-а година беше последното плащане към тогавашния регистър. След това се поддържа няколко години „на изкуствено дишане“, но информацията не се събира. Нямаме данни колко са онкологичните заболявания, каква е тенденцията. Имаме всички предпоставки за висока онкологична заболеваемост – начинът ни на живот, което не е свързано със здравната система. Тук няма значение колко добри болници и лекари имаме. Те могат да излекуват, да дадат съвет, но това, което си причиняваме сами, няма кой да го оправи. Единият фактор е бавното увеличение на продължителността на живота – когато хората остаряват, те се разболяват по-често. Това обективен факт.
Другият фактор – голяма част от българското население е обездвижено – липсва възможност за активно спортуване. Консумират се много храни със захар – наднорменото тегло е рисков фактор, който води до ред онкологични заболявания. В България е огромен процентът на пушачите, особено сред подрастващите. Голяма част от тях увреждат здравето и на непушачите, защото не се съобразяват. Пуши се на много обществени места. В страната ни липсва контрол за спазване на забраната за пушене. В Сингапур, например, за три дни видях само един-единствен човек да запали цигара, в парковете там е забранено да се пуши. Допълнително – приемът на алкохол, на мазни храни, стресът от негативните новини и от битовите неуредици, мръсният въздух допълват коктейла за заболеваемостта. Дори хората, които ръководят здравеопазването нямат нито публична, нито непублична статистика за онкологичните заболявания. Каква политика ще правиш, ако нямаш базови данни и не може да видиш тенденциите?
А тенденциите във Вашата лекарска практика?
Има промяна на гинекологичните заболявания – примерно, ракът на маточното тяло, ако е бил по-рядък от този на маточната шийка преди десетилетия, днес е обратното., а ракът на маточната шийка намаля по света благодарение на откриване на предрракови състояния и профилактични ваксини. В страната ни също има подобна тенденция, но не с такива темпове заради неясната профилактика. А увеличението на рака на маточното тяло е свързано също с промените ва начина на живот, преди 100 г. жените са раждали многократко, което има предпазен ефект, а сега имат по едно максимум две деца. Увеличи се затлъстяването, което предразполага за повишение на хормоните естрогени в организма. Те също са рисков фактор за рак на матката. Това са световни тенденции и ние не правим изключение.
Има ли нещо положително на фона на всички тези проблеми?
Положително е, че живеем във времето, когато може да получим информация от другия край на света и българската медицина се развива. Положително е, че като държава се развиваме нагоре, макар и бавно. Българите никога не са били по-богати от сега. Живеем в свободен свят и нещата могат да се променят. Като държава вървим напред. Стратегическите крачки на България са били правилни – влизането ни в НАТО, в ЕС, в Шенген, в еврозоната – улисани в ежедневието не виждаме тези стъпки. Това е много хубаво за нашите деца.
Стойчо Кацаров за ДОО: Искат да уплашат лекарите да не издават ТЕЛК
Около 250 000 души годишно получават ТЕЛК, каза бившият здравен министър пред ТАРАЛЕЖ
Боряна Ботева: Парите по ТЕЛК не стигат и за нужните медикаменти
Ако Селена Гомес беше в България, трябваше да легне на легло, за да получи помощ, разказа тя пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)