Клиничните пътеки са административните магистрали към неверните данни, каза той
Д-р Стефан Константинов e бивш здравен министър и бивш ръководител на Онкологичната болница в София. Той е акушер-гинеколог. Работил е и в Тунис. Сега се грижи за здравето на жените в столична болница.
Д-р Константинов, как се отчита увеличение на парите за здраве в Бюджета - пациентите доплащат, а медиците не получават достойно заплащане и все няма пари за здраве?
Бюджетът за болнична помощ т.г. ще се увеличи с 10%, но това е общият бюджет, който ще се раздаде на болниците. Не всички болници ще получат еднакво финансиране. Една болница може да получи 1%, друга - 20%. До работещите, най-вероятно, резултатът ще е нула. Техните заплати реално няма да се увеличат. Причината е в здравния модел, който сме си избрали, той е изцяло базиран на идеята за печалба.
Това не е станало в един момент. Моделът и начинът, по който през годините се менажира здравната система - в периода 2000-2004 г. е неминуемо да води до ситуацията, в която се разпределят печалбите. В този случай медицинските лица - лекари, санитари, са просто инструмент. Ако са изключително важни за реализиране на тази печалба, то някаква трохичка може да бъде споделена с тях под формата на бонуси, не като основни заплати. Като цяло системата няма интерес да поддържа хора с прилични заплати, които да са готови да се отзоват на нуждите на болното население. Системата има интерес от хора, които са гладни, недохранени, да пълнят болниците, да се въртят все повече пациенти през тази система и да генерира повече печалби. Това е най-опростенот, но абсолютно вярно обобщение за нашата здравна система.
Вие бяхте и министър на здравеопазването. Така ли е и в съседните нам страни?
Има различни модели, но в Европа ние сме първенец. Нямаме аналог. Тази седмица излязоха данните на Евростат. Ако в целия ЕС има тенденция за намаляване на болничните легла, при нас е точно обратното - безспорен първенец сме по брой болнични легла за болнично лечение, по хоспитализации. По този начин менажиране на здравната система мисля че в ЕС нямаме аналог.
Възможно ли е да има промени?
Възможно е. През годините е опитвано. Колкото повече се отлагаше тази промяна, толкова по-трудно става, до степен, че към момента аз съм песимист, че може да се промени чрез натиск - някой ще предложи нещо по-хубаво. Това няма да се случи. Системата ще се промени, ако финансово се сгромоляса. Това става като тумора. Той расте, расте и в един момент убива гостоприемника си, защото храната не достига. Давам си сметка, че това е брутално и може би - неподходящо сравнение за нашето здравеопазване. Десетки и стотици получават помощ. Системата ни трябва да се подобри. Ако някога се наложат радикални промени, те ще бъдат заради липса на финанси и ще принудят хората, които могат да направят промени, да ги направят.
Наскоро беше представена една платформа - "Диагноза България" на един млад човек. Вие какво видяхте в тази обобщена информация?
Леко съм раздвоен по отношение на тази платформа. От едната страна е доброто ми чувство към всеки човек - особено млад, който иска да допринесе нещо да се оправи. Хората виждат проблемите, всеки, зависимост от своите знания, се опитва да направи нещо. Колкото са по-млади, толкова по-чисти души са и имат добри помисли. Като цяло гледам с много добро око. Платформата технически и информационно е много интересна - да имаш огромно количество информация и да я предоставиш в сбит вариант е постижение. Шапка свалям на момчето, ако е направило всичко това само.
Ние страдаме от липса на прозрачност в здравната система. Изнесените данни се водят публични, но ако се опитате да ги намерите, ще видите, че не може да стигнете до тях. Трябва да напишете писмо до министерството, то да ви отговори, да ви поиска 1,2 лева за записващо устройство. Той си е направил труда и дава тези данни. Поставянето на въпросите винаги е от полза, защото инициира разговор. Това винаги е положително, защото в дебата излиза истината.
Ако погледнем глобално - първото нещо, което виждаме, че има едно внушение, че към 6-700 млн. само от държавните и общински болници може да спестим за година. Те някъде изчезват и даже са дадени примери с тези пари какво може да се направи, което много бързо стига до душата на човека. Хората виждат нещо нередно и всеки казва: "ми те се крадат парите".
Това е много дискотабилно (нещо, което подлежи на дискусия) по начина, по който е направено - дали изобщо е така. Информацията, която е представена като данни от Здравната каса, най-вероятно е вярна. Проблемът е, че тази информация е първично изкривена, защото работим по клинични пътеки. Клиничните пътеки са административните магистрали към неверните данни. Начинът, по който е организирано лечението, принуждава десетки и стотици медицински данни да бъдат вкарани в около 300 клинични пътеки, което води до големи компромиси с истинността на данните. Това не е крадене от медицинския персонал. Това е положен труд от медиците. Например - имате остри болки в корема, отивате на преглед, могат да ви направят изследвания. Представете си, че ви няма нищо - били сте в транзиторно състояние. Болницата е похарчила пари. Какво прави тогава? Може да ви помолят да стоите три дни. Ако колегите са добронамерени, може да ви кажат - отидете си у дома, елата на еди коя си дата и ще ви изпишем. Някой би ги упрекнал, че точат Касата, но това не е така. Вашият медицински проблем не попада в пълния набор от клинични пътеки. По начина, по който се финансира здравеопазването, макар и дълбоко сгрешен, трябва да ви се окаже помощ и тя да се осчетоводи. Диагнозата може и да не е съвсем вярна, но тя ще задоволява Касата, тя ще плати и болницата може да продължи да съществува и да Ви лекува. Това автоматически изкривява статистиката. През годините може да видим, че когато някоя дейност започва да се финансира, болниците се ориентират бързо към подобни клинични пътеки - стремглаво започват да нарастват случаите по тази пътека. Зад представените данни може да стоят измами, но може да стои и реален труд, който не е имало друг начин да се осчетоводи.
Голямата вреда, която трайно нанесоха клиничните пътеки на здравеопазването, освен мимолетните източвания, е, че вече има второ поколение доктори, които са работили само по тях и не знаят нищо друго. За тях маменето на Касата със задоволяването на това, което Касата иска, а не реалната ситуация. Оттук стъпката за големите измами.
Какво мисли за истинската профилактика - чистият въздух, спорта, поддържането във форма, какви са опасностите за жените-пушачки и какви тенденции в женското здраве наблюдава д-р Стефан Константинов - гледайте във видеото.
