Михаил Околийски беше служебен министър на здравеопазването в кабинета "Андрей Гюров". Той е доцент с дългогодишен професионален опит в областите на психичното здраве и международната здравна политика.  

Господин Околийски, с кое Ви беше трудно да свикнете по време на своя мандат в Министерството на здравеопазването. Какво бихте искал г-жа Катя Ивкова да продължи?

Знаех какво ме очаква, бях зам.-министър на проф. Хинков в служебния кабинет на Николай Денков. Ведомството е като центрофуга, от сутрин до вечер е интензивно. С настоящия министър Катя Ивкова сме "в една лодка" по темите за здравеопазването. Смятам, че тя ще продължи и надгради поставените основи на общественото здраве, майчиното и детско здраве, борбата със зависимостите. Очаквам да се продължи интензивната работа по Плана за възстановяне и устойчивост (ПВУ), за да не се рискуват средствата по програмите.
Приехме Наредба за хазартната зависимост - всички структури и НПО могат да кандидатстват за борба с тази зависимост сред младите хора. Отделно подобрихме условията за ограничаване на наркотичната зависимост сред младите хора. Започнахме работа по осигуряване на назален спрей Налоксон (Naloxone) - антодот на фентанил. Само през 2025 г. има над 70 смъртни случая по този силен наркотик, за който и МВР и митници трябва да имат този антидот.
Изпратихме указания как да се действа при съмнение за домашно насилие, за да може цялата здравна система да действа при подобни подозрения, защото жертвите са много. Направихме Национална програма за патронажната грижа, което ще позволи на медицински сестри и акушерки да посещават домовете на бременни жени и родилки на деца до 2-годишна възраст. Целта е да гарантираме ранното детско развитие, намаляване на детската заболеваемост и смъртност.
Оставихме едно добро наследство по ХЕМС - трябва да се построят шест хангара за медицинската помощ по въздуха. След интензивна комуникация с МВР те ни преостъпиха един терен край София, който е готов за строеж. Предстои да се довършат строителните работи по ХЕМС и за психиатричната дейност. Оптимист съм, защото Атанас Пеканов е много опитен.

Какво е необходимо да се направи, за да има адекватна помощ за хората с психиатрична нужда, както и за защита на техните близки и съседи?

Националната стратегия за психично здраве предвижда много дейности по деинституционализация на системата - заместване на стационарната дейност с услуги в общността. Ние направихме много стъпки - регламентирахме психотерапевтичната помощ, за да гарантираме национална компетентност. Разработихме изисквания, които дефинират професията психотерапевт в Националния класификатор. Така ще може да се гарантира качествено психотерапевтично лечение в здравните заведения. Осигурихме невролептици за психиатриите. Променихме Наредбата, която обхваща услугите за психиатричната помощ, които не бяха добре разписани. Надяваме се с всички тези промени да осигурим възстановяването на човека, за да може той да се върне в обществото. По ПВУ трябва да се довъшат ремонтите на психиатричните заведения, които не бяха завършени - болниците в Нови Искър и в Севлиево. Болницата от Нови Искър трябва да се премести в бившата сграда на Транспортна болница. Този модел - за преместване в градовете, ще бъде последван и от други психиатрични болници.

Когато има остри случаи, когато болен е опасен за себе си и за близките си, имаме няколко смъртни случая в последните години - какво може да се направи?

Няма проблем с нормативната база.  Има процедура за принудително лечение и тя функционира. Условията, при които са лекувани тези хора, не отговарят на модерните изисквания. Пациентите, които представляват опасност за себе си и за околните, са лекувани. В Ловешката болница са настанени болните, извършили престъпления, там получават много добро лечение. Този проблем се преекспонира заради стигмата.
Хората с психични заболявания стават жертви на физически покушения, на изземване на тяхното имущество, а те в много по-малка степен извършват престъпления поради тяхната невменяемост. Те не са отговорни и не са искали да направят тези действия. Тогава полицията се задейства. Има проблем с леглата, с острите състояния на хората, които изпадат в криза. Психиатричните клиники понякога не ги приемат по различни причини. Някои от тях избягват да приемат по-тежки случаи и казват, че нямат легла. Това трябва да се изчисти като процедура.
Правили сме стъпки, но нямахме време да го изчистим с информационна система, която да показва т.нар. спешни легла. Всяка една болница трява да поддържа такива легла както за спешни случаи, така и за психиатричните пациенти - те да могат да приемат такива пациенти. 

По време на Вашия мандат имаше случаи, в които едно и също лекарство беше закупувано за над 100% разлика в цената от различни болници. Какво е нужно да се направи, за да се спрат такива практики?

Променихме една Наредба, която визира начина, по който се разходват тези средства, особено за скъпо струващите лекарства. С нея вече прозрачно може да се проследява цената и причините, поради които се изписва това лекарство от съответната болница. Дори западни фирми ни потърсиха със сигнал, че цените на техните лекарства тук са в пъти по-високи, отколкото в Западна Европа. Те бяха готови да ни съдействат. Новият министър може да направи едно постоянно сравнение между цената на лекарството в определени държави и тези, които са в България. Като минимализират рисковете за завишени цени, на които се купуват тези медикаменти от седемте болници, където бяха открити скъпите лекарства.

В страната има доста болници, но те не са разпределени равномерно. Какво ще стане с общинските болници?

Това е много наболял проблем, който не се решава от години - с общинските и с областните болници. Нужен е преглед кои болници какви услуги предлагат. В момента всяко едно лечебно заведение може да заяви дейности, които са спрямо техните потребности, а не спрямо нуждите на местното население. Затова Здравната каса много трудно може да преценява с кои лечебни заведения да сключва договор - липсва т.нар. Здравна карта - колко оптимално могат да бадат услугите в даден регион. Не бива да има дискриминация към частните лечебни заведения, но те не бива да имат само желани пътеки като кардиохирургия, кардиология, онкология, но да развиват услуги като палеативни грижи, УНГ, неонатологични отделения, които не са атрактивни, защото не генерират високи приходи, но гарантират достъпа на населението до здравни услуги. 

Как може да добри има здравни грижи за хората в различните населени места?

Това е част от тази реформа, която може да направи настоящото министерство, което има 4-годишен хоризонт пред себе си. Основните партньори, които могат да се обединят и да решат бъдещето на общинските болници са БЛС, НЗОК, различни сдружения - на лекари и на помагащите професии в медицината. На базата на този консенсус е нужно да се вземе решение какви да са функциите на тези болници - долекуване, рехабилитация, не е нужно всяка една болница да бъде многопрофилна и да развива всички видове специалности.

Повечето общински болници са в малките населени места и това е единственото място, където хората от рядко населените региони могат да намерят медицинска помощ.

Това е така и не съвсем. Анализът на използваемостта на леглата показва, че те се ползват под 50%, някои от тях оцеляват благодарение на субсидиите. С това е свързана една инвестиция, например - 100 малки амбулатории, където хората от отдалечените места да получат медицинска помощ без да влизат в болница. За другите грижи може да се развие авиомедицинската помощ. Особено хората с хронични заболявания, възрастните, имат нужда от лечение не само на едно заболяване, а комплексна медицинска помощ. 

Какво става с регистрите за заболеваемостта, може ли да има ясна картина на здравето на населението?

Абсолютно. Една от добрите стъпки на здравната система е Националната здравноинформационна система (НЗИС), тя функционира добре, има и мобилно приложение "е-здраве". Голяма част от хроничните заболявания могат да бъдат проследявани като се ползва НЗИС. Допълнително направихме т.нар. Раков регистър - алгоритъм, в който лечебните заведения въвеждат данните на пациентите и на тази база се следи по проактивен начин лекуването, рехабилитацията, дали ще имат медицинска помощ в бъдеще. Често хроничните заболявания рецидивират. Това беше голямата разлика с Италия, оттам заимствахме тези правила и гъвкавост на Националния раков регистър на онкоболните пациенти. Други регистри не са необходими. В е-здраве има цялата налична информация за всички прегледи, болничен престой, имунизации.