Най-драматичният момент от военната му биография идва при битката при Волтурно
Историята познава личности, чиито имена остават свързани не само с една държава или един народ. Те преминават границите на времето и мястото, защото идеалите им са по-големи от личната съдба. Сред тези необикновени личности е Стефан Дуньов – банатски българин, революционер, юрист и военен, останал в историята като първия българин, достигнал чин полковник.
Стефан Дуньов е роден през 1815 г. във Винга, в семейство на банатски българи католици. Макар родното му място да се намира извън пределите на днешна България, той носи българския си произход като част от своята идентичност. Получава добро образование и завършва право, след което работи като адвокат в Арад. Животът му обаче не остава посветен единствено на професията. Времето, в което живее, е време на революции, национални движения и стремеж към свобода.
През 1848 г. Дуньов се включва в Унгарската революция. Идеите за национална независимост, равенство и политическа свобода го привличат силно. Той участва в революционните структури в Арад, а впоследствие поема военен път. Служи в унгарската революционна армия, участва в сражения и се издига във военното звание. Именно тогава проявява качествата, които по-късно ще го превърнат в легендарна фигура – смелост, решителност и готовност да поеме личен риск за кауза, която смята за справедлива.
След разгрома на революцията съдбата му става тежка. Дуньов е заловен и осъден на смърт от австрийските власти. Присъдата обаче е заменена с дългогодишно затворничество. Дори преживяното преследване не успява да сломи неговия дух.
Години по-късно Дуньов отново избира пътя на борбата. Този път съдбата го отвежда в Италия, където се включва в движението за обединение на страната. През 1860 г. той се присъединява към армията на Джузепе Гарибалди и командва доброволчески отряд, в който участват унгарци и банатски българи.
Най-драматичният момент от военната му биография идва при битката при Волтурно. Дуньов и неговите бойци се оказват в изключително тежко положение, но не отстъпват. Самият той е тежко ранен и губи левия си крак. Историята ще го запомни като първия етнически българин, получил военното звание полковник.
Дуньов е българин, който воюва за Унгария и Италия, но неговата история принадлежи и на България. Тя ни напомня, че смелостта няма граници, а истинските герои не се нуждаят от голяма държава зад гърба си, за да оставят голяма следа в историята.
Стефан Дуньов остава в историята като герой на четири държави – България, Румъния, Унгария и Италия. Българин по произход и роден във Винга, днес в Румъния, той посвещава живота си на борбата за свобода и справедливост. Неговият живот е необикновен пример за смелост, саможертва и вярност към идеала за свобода, превърнал го в личност, надхвърляща границите на една държава.
