Ангел Найденов пред Таралеж: Българските фабрики могат да са по-активни в модернизацията на армията ни
На практика офсетните програми под някаква форма са забранени в рамките на ЕС, каза той
Какъв е образът на Българската армия, който иска да види един бивш военен министър - може да гледате в интервюто на Весела Веселинова с Ангел Найденов.
Ето някои от акцентите в разговора:
"Многофункционалните модулни и патрулни кораби са един от трите големи проекти за Българските въоръжени сили, наред с придобиването на новите изтребители F-16 и машините за Сухопътни войски Styker ("Страйкър"). През годините сме придобивали кораби "втора ръка" - с определен изтекъл ресурс за тяхната експлоатационна годност. Това бяха т.нар. Белгийски фрегати, а в последните години - минни ловци. Тази година трябва да бъде пуснат на вода вторият кораб - "Смели", първият е "Храбри" и да започне оборудването им с въоръжение. Те повтарят имената на предишни военни кораби", каза Ангел Найденов.
"Кораборемонтния завод "Флотски арсенал" е годен за ремонт на кораби, изработени по времето на бившия СССР, той трябва да бъде дооборудван, за да може да ремонтира новите кораби", обясни Найденов.
По думите му за 2025 г. некомплектът на Българската армия беше намален до 27%. "Това означава, че има недостиг в редовете на армията. Най-голям беше процентът при войниците и в сержантския състав. Имаше момент, в който имаше и по-малко кандидати за военните училища, отколкото са потребностите на армията ни. След като стартовата заплата беше обвързана със средното брутно тримесечие на предходната година, се увеличиха кандидатите. В края на 2025 г. имаше вече четирими кандидати за едно свободно място", обясни бившият военен министър.
В най-голяма степен от недостиг на кадри страдат Сухопътни войски, каза той. "Допълнителен стимул за набиране на кадрови войници е придобиването на нова техника", каза Найденов.
"Модернизационните проекти обхващат широк набор от въоръжение и бойна техника. Те биха довели до ново ниво, включително и технологично", каза бившият военен министър.
"В Годишните доклади за отбраната лесно могат да се видят оценки, които говорят не само за техническа, но и за технологична пропаст в състоянието на Българската армия в сравнение с армии от НАТО", заяви Ангел Найденов.
"От политическите ръководства на държавата зависи армията ни да е модерна. Политиката за отбраната се реализира и чрез финансиране- не само за заплати, а и за учения и капиталови разходи (придобиване на ново въоръжение и техника и поддържането на инфраструктурата на МО). Дълго време бюджетът за отбрана беше около 1,3 - 1,5% от БВП. Когато бях министър имах около 1,060 млрд. лева. Сега се очаква бюджетът за отбрана да да бъде около 2,25% от БВП - 2,028 млрд. евро, което е над 5 млрд. лева", обясни бившият депутат и бивш военен министър.
"Много неща биха могли да бъдат компенсирани в по-тясното сътрудничество между армията и отбранителната промишленост, за да се преодолее тази пропаст за модернизацията на армията ни", смята Найденов.
Като пример той даде индивидуалното въоръжение и екипировка на войниците.
"Модернизацията на автомат "Калашников", индивидуалните защитни средства, анти-дрон системите. Български предприятия участват и в разработките и предоставяне на оптични прибори, в това число - за нощно виждане. Български предприятия са участвали в асамблирането на машини за нашите специални части. Българско предприятие участва в построяването на патрулните кораби. Наше предприятие - във Велико Търново, участва и в асамблирането на бойните бронирани машини "Страйкър". За това беше осигурено и финансиране", заяви Найденов.
Не са изчерпани всички възможности за участие на предприятията от отбранителната индустрия за модернизация на Българската армия, заяви Найденов.
"Един от добрите примери беше опресняването на боеприпасите за армията ни - за над 350 млн. лева", обясни той.
"Част от слабостите на проектите за модернизация е не толкова видимото участие на българските предприятия в модернизационните проекти - т.нар. офсетни програми", каза Найденов.
"На практика офсет не се прилага, под някаква форма е забранен в рамките на ЕС, но това е включването на предприятията в модернизационните проекти", обясни Ангел Найденов.
Той не е оптимист за скорошно приключване на войната в Украйна.
Повече от разговора с Ангел Найденов гледайте във видеото.