-        Проф. Тагарев, толкова години имаше процес на реформа в Българската армия. Докъде стигнахме?

Реформата не е еднократен акт. Всяка една организация трябва да се адаптира към променящата се среда. Това е безкраен процес, а не еднократно действие. Струва ми се, че сме доста далеч от изискванията на съвременната война – в Украйна виждаме не само дронове и много нови технологии. Това са нови доктрини, тактически действия и процедури за вземане на решение, подготовка, създаване на нови организационни структури - много нови неща, към които ние не се придвижваме достатъчно бързо.

 -        От кого зависи да се учим и да се развиваме?

Преди всичко от военното ръководство. Говори се, че едва ли не само от политиците зависи как ще се променя армията, но това е погрешно схващане. От години се говори, че са нужни само пари, че професионалистите в системата знаят всичко, но не е така. Нужно е системата да се адаптира към съвременните условия с ресурсите, които обществото е готово да ѝ предостави. Обществените лидери са готови да заделят повече средства от предните години, но само пари не решават проблемите. Изисква се експертиза, решителни действия – особено, когато трябва да бъде преодоляна известна инерция. Ако има и организационна съпротива, тя трябва да бъде преодоляна, за да се адаптира армията по най-добрия начин. За съжаление, не виждаме подобна инициатива в последните години. Говори се или за пари, или за инвестиционни проекти, но това само по себе си няма да направи армията ни адекватна на съвременните изисквания.

 -        Кое прави една армия боеспособна?

Разбиране на заплахите и начините, по които да им се противодейства, създаване на материални и човешки предпоставки за изграждане на необходимите способности. Това означава да имаме материалната основа – въоръжение, техника, боеприпаси, които ще ни дадат възможност за действие в съвременните условия. Нужно е да имаме достатъчно хора и те да са физически и психически годни и да са подготвени по възможно най-добрия начин. Може би най-важното е да има нагласата, че изискванията постоянно се променят и е нужна непрестанна адаптация към тях – няма еднократен акт на реформа и постигане на готовност. Украинците ни дават пример, че иновационният цикъл е кратък. Ако една оръжейна система и начина на нейното използване днес са достатъчно ефективни, може да се разчита на тяхното предимство в рамките на 3 до 6 месеца и отново трябва да се адаптират – и техника и въоръжение, и подготовката на хората, и структурите, и системата за командване и управление. Това става в непрекъснат процес на промени, на иновации. В нашата армия сякаш най-много ни липсва този елемент.

 -        Промените и иновациите?

Да. Иновация не е само да купиш ново въоръжение. Иновация е да добиеш такива способности, които да превъзхождат способностите на противника и това да става постоянно, защото противникът също се развива. Преглеждайки проектите по програмата SAFE в рамките на тези 3,2 млрд. евро, които България ще получи като част от този заем, видях, че има малко за дронове, но останалите са за въоръжение, с което трябваше да сме снабдени преди години. И придобиването на радарите, и на артилерия по натовски стандарти – 155 мм – и едното, и другото можеше да се случи през последните две години. Същото е и за придобиване на ракетни системи за залпов огън – това е класика, не са иновации. Това е придобиване на минимално необходими способности. Много малко в тези проекти се говори за дронове, като не е ясно откъде и как ще получим ноу хау за тези нови дронове. Много страни имат хора на фронтовата линия в Украйна, които наблюдават, имат разработчици в украинските заводи, които развиват инициативи заедно с украински предприятия на собствена територия. Такова нещо не виждаме у нас.

 -        Какво искате да кажете – да изпратим наши специалисти на мястото на бойните дейсия или в предприятията?

Да, да пратим. Това ноу хау е уникално. Много страни го правят, всички, които искат да са на ниво на съвременен начин на производство на тези дронове, са в Украйна. Откъде другаде да го добием?

 -        Кои страни са изпратили свои специалисти?

САЩ, Великобритания, Полша. Румъния изгражда съвместно предприятие на своя територия, ще инвестират 200 млн. евро. Балтийските страни (Литва, Латвия, Естония) със сигурност са там – много страни го правят. Литва, заедно с някои други страни, е водеща в доставките на дронове за Украйна.

 -        Преди години имаше ИПИО – Институт за перспективни изследвания в отбраната. Какво стана с него?

ИПИО в малък състав е част от Военна академия „Г. Раковски“. Освен това има Институт по отбрана в състав от около 100 души, преди години бях директор. Там по-малко от половината са на научни длъжности и се занимават с изследвания. Това е крайно недостатъчно за новите условия. Не е задължително този институт да расте, важно е на национално ниво да имаме знанията, експертизата и да подпомагаме превъоръжаването и развитието на армията. Това не става непременно със структури в състава на Министерството на отбраната.
Т.нар. иновативна екосистема в Украйна, както и в други страни, ангажира огромен брой институции – повечето са извън армията. Това са университети, развойни центрове, високо технологични фирми, военни, които консултират процесите и дават решения с обратна връзка. Това става с много високи темпове. 

-        Какво стана с институтите и кадрите, които България е имала преди? Един специалист не се изгражда за два дни или с една магистратура.

Това не е свързано само с отбраната. Работил съм с колеги по проекти - в Германия има държавно субсидирани институти като „Фраунхофер“ и DLR – мрежа от над 20 института за аерокосмически изследования, която постоянно обновява и разширява своята база, наема нови хора. Много от институтите извършват изследвания в интерес на отбраната или с двойно предназначение.

 -        Защо при нас като става въпрос за отбрана се говори само за пари, има едно усещане за недостиг, за нужда нещо да се достигне?

Въпрос на нагласи, на лидерски умения е да се промени системата, и на умение да се учиш. Някои се смятат за най-големите експерти и очакват политиците е да им осигурят пари. В живота не става така. Сега наблюдавам – тенденцията е „какво ново ще купим, колко пари ще похарчим и колко пари още ще бъдат дадени“.  Въпроси като какво стана с изтребителите F-16 седем години, откакто се сключи договора, пет години вече се обучава летателен състав, първите самолети пристигнаха преди повече от една година.

 -        Когато се прави подобна покупка, нали според правилата, е нужно огромно съгласуване и то не само технически и финансово, а още много неща. Някой ползва ли знанията, които учат висшите военни за подобни решения?

Би трябвало. Това, което се вижда, показва, че или плановете не са достатъчно добри, или не се изпълняват по добър начин. Факт е, че седем години след подписване на договора за първите осем американски изтребители F-16 и цялостното му плащане, и година след като имаме самолети тук, се надяваме, че на парада на 6 май ще бъде показан такъв самолет.

 -        Осигурихме ли наземната логистика за изтребителите F-16?

Според публичната информация, все още не е готова цялата инфраструктура и то – седем години след сключване на договора.

 -        Как стои въпроса с фрегатите за военноморските сили?

За пръв път ще разполагаме с изцяло нови кораби от по-висок клас, построени за българските ВМС. Десетилетия карахме с втора ръка фрегати, те още са на въоръжение. Същото беше и по времето на бившия Съветски съюз – получавахме кораби втора ръка от Съветския флот. Сега за пръв път имаме нови патрулни кораби. Те ще са от най-модерните в Черно море. Би трябвало първият вече да е в оперативна готовност с екипаж и всичко нужно за действие.

 -        Относно Сухопътни войски?

Там също има един много голям проект, чието изпълнение върви. Трябваше 61-а Стрямска бригада да получи първите бойни машини през октомври миналата (2025-а) година, но това все още не се е случило. За мен е интересно и че никой не пита защо се забави изпълнението на тези проекти. Но въпросът не е само в доставката – машините ще дойдат. Въпросът е, че този некомплект от 20% военнослужещи, който е основно в Сухопътни войски, няма как да се реши изведнъж. Това трябва да изясни професионалното ръководство на Министерството на отбраната. Увеличиха заплатите, но това не реши пребломе с недостига на кадри.

 -        Наскоро заговориха за връщане на наборната военна служба.

Питайте началника на отбраната (адмирал Емил Ефтимов - б.а.), той трябва да обясни как ще бъде окомплектована армията – и за мирно време, и да бъде създаден нужния резерв и мобилизационен капацитет. Конфликтът в Украйна показа, че действащата армия само започва войната. Оттам нататък всичко е свързано с активиране на резерв, мобилизация, допълнителна подготовка. В нашата армия заплатите бяха вдигнати, но решение на проблема не видях. Професионалистите трябва да предложат реалистично решение.

 -        Възможно ли е връщане на казармата?

Моля да зададете този въпрос на висшето военно ръководство. Аз започнах разговор като министър на отбраната. След като бях сменен, разговорът заглъхна. Предполагам, че са намерили друго решение. Трябва да ни кажат какво е то.

 -        Какво става с т.нар. „поуки от практиката“ – опита на нашите контингенти в Ирак, Афганистан, Косово?

Това бяха операции за мироопазване, стабилизация и реконструкция. Но днес близо до нас – в Украйна, има пълномащабна война, която изисква бързото изличане на тези уроци от практиката и внедряването им – за седмици и месеци, а не за години. Не зная да имаме такава система в момента.

 -        Какви са прогнозите Ви за войната в Украйна?

Рисковано е да се прави прогноза за военните действия. Виждаме, че Украйна не само удържа руската военна агресия, но дори само удържайки на тази агресия, може да се каже, че е постигнала победа, като не даде на Владимир Путин да постигне целите си в Украйна. Киев вече изпреварва Москва с тази своя иновативност, дори в последните месец-два може да кажем, че Украйна държи инициативата. Виждаме качествени промени от количественото въвеждане на голям брой дронове – въздушни, наземни, морски дронове. Виждаме, че Украйна много напредна с ударите си в голяма дълбочина – 1700-1800 м от Украинска територия. На петата година от войната Путин моли Тръмп да осигури примирие, за да може да си проведат парада на 9 май, защото нямат защита от украински удари. Това показва, че постепенно Украйна иззема инициативата. Ако Европа продължи подкрепата си за Украйна, ако САЩ не свалят санкциите, войната отива в полза на Украйна.

 -        Какво включва Споразумението на България с Украйна и защо така странно беше подписано без знанието на президента Илияна Йотова?

Нищо странно няма в подписването на този документ. Това е една инициатива, която тръгна през 2024 г. Първо от Великобритания, която беше страна по Будапещенския меморандум, който трябваше да даде гаранции за независимостта, териториалната цялост, суверенитета на Украйна срещу предаването на ядрените оръжия и техните носители. Друг гарант беше Русия. Третият гарант бяха САЩ.
Великобритания подписа 100-годишно споразумение. По този път тръгнаха и другите страни от НАТО, ЕС. До края на 2024 г. много страни бяха подписали такива рамкови споразумения.  Имаше насрочена среща между служебния премиер Димитър Главчев и президента на Украйна Володимир Зеленски, но това споразумение не беше подписано през 2024 г. Тогава Главчев реши да се подсигури и да поиска одобрение от Народното събрание и тогава ГЕРБ го бламира.
Затова България подписа тази година споразумението. Тези споразумения се подписват, защото става ясно, че Украйна няма да бъде поканена в НАТО и се търсеха алтернативни гаранции за нейната сигурност като тези двустранни споразумения. Четох подписаното от служебния премиер Андрей Гюров и украинския президент Зеленски споразумение. Това е рамков документ, който определя общи интереси и цели, области за възможно сътрудничество и приоритетите на това сътрудничество. То е много широко, започва от военна помощ и обмен на информация във военната област и стига до училища, изграждане на инфраструктура, възстановяване. То не води до конкретни ангажименти за нито една от двете страни.

 -        Защо се подписва тогава?

То е политически знак и основа на бъдещи конкретни действия и решения. Очаква се за всяко последващо действие, проект или инициатива да поставя конкретни цели, срокове и финансови ангажименти. В самия документ се казва, че той не попада в обхвата на Виенската конвенция за международните договори – т.е. това не е международен договор и в този смисъл няма нужда от неговата ратификация.

 -        Каква е ситуацията в Иран?

Иранският режим, въпреки че разполага с балистични ракети и дронове, изглежда изпитва много сериозни затруднения след блокадата на Ормузкия пролив. Не е ясно как финансово ще удържи.

 -        На Гергьовден обикновено си спомняме някои от известните личности, свързани с Българската армия. Кои са за Вас хората, които биха мотивирали бойците?

Българската военна история е пълна с изключителни примери за военен професионализъм, подготовка и военни успехи. Говоря само за Третата българска държава. Нужно е техният опит, не само тяхната тактика да се изучават – начина, по който са готвили армията, отговорностите, които са поели. Трябва да се изучава примера на командири, които са подготвили и са водили армията в успешни бойни действия.