Христо Чернопеев – войводата, който става депутат и загива за освобождението на Македония
Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.
Снимка: БТА
154 години от рождението на храбрия и обичан български командир полк. Борис Дрангов
„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор!
С каква вещина и леснота преплиташе в речта си философски сентенции с народни умотворения, епизоди из живота на велики пълководци с късове от Вазови песни за родината! След дълги изнурителни походи, когато чувствуваш как пушката се забива в рамото и раницата тегне, сякаш е пълна с олово, той ще ни спре да починем, ще се качи на някой камък и ще ни издекламира някое стихотворение с такова чувство и проникновение, че забравяхме и жажда, и умора, и всичко.
Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник…Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше, без съмнение, личният пример.“
Много силно и лично описание на полковника Борис Дрангов от големия български писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който е един от неговите възпитаници в Школата за запасни офицери в Скопие.
Полковник Борис Дрангов е едно от най-ярките имена в българската военна история – смел, честен и всеотдаен както към войниците си, така и към Родината. Роден е на 15 март 1872 г. (3 март по нов стил) в Скопие, в българското семейство на Стоян и Гюрга Дрангови, които го възпитават с любов към България и силно чувство за справедливост. Завършва педагогическата гимназия в Скопие. След конфликт с местния бей е принуден да напусне града и с малко хляб и дипломата в торбата преминава в България. Първоначално се установява в Земенския манастир с намерението да стане свещеник, тъй като там има духовно училище. По-големият му брат, който работи като чиновник в Министерството на просветата, го убеждава да поеме друг път.
Така, през 1891 г. Борис Дрангов постъпва във Военното училище в София. От този момент започва неговият военен път. Там бързо се откроява като ученолюбив, дисциплиниран и отдаден курсант, като едновременно проявява и лидерски качества. Във Военното училище учат и други бъдещи известни личности, сред които е и Гоце Делчев. По време на обучението си Дрангов участва в кръжоци, в които се обсъждат идеи за освобождението на Македония и други социално-политически теми. Заради тези дейности и спор с висшестоящ той временно е изключен от училището, но по-късно успява да се върне и да завърши. През 1895 г. е произведен в чин подпоручик и е изпратен в Пловдив, в Трети конен полк, където се отличава с майсторство в ездата и отлични умения във волтижировката - сложни упражнения на кон. Няколко години по-късно се извършват нови рокади във войската и Дрангов е изпратен във Втори конен полк в Лом, като за всеотдайната си работа през 1899 г. е повишен в звание поручик.
Там Борис Дрангов среща бъдещата си съпруга – своята любима Райна Попова, потомка на знаменит и заможен български род. Раждат им се пет деца, като най-голям от тях е Кирил – който също като баща си обрича своя живот на делото за освобождението на Македония и българската кауза и се превръща в един от видните дейци на ВМРО.
По време на Илинденско‑Преображенското въстание през 1903 г. Борис Дрангов доброволно напуска службата, за да се отправи към бойните полета на родната си Македония — в момент, когато съпругата му очаква третото им дете. Това негово решение предизвиква критики и злословие в обществото, но нищо не е в състояние да спре неговия родолюбив устрем към свобода и справедливост за македонските българи.
Емблематично и вълнуващо е писмото, което Борис Дрангов пише до обичаната си съпруга на път за Илинденското въстание:
„Мойта невеста,
Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по-усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов.
Аз заминавам, мойта драга невеста!
В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая,
поставям Отечеството по-високо от семейството,
неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.
Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят. Бъди разумна, живей економично, тури си за цел в живота- да отгледаш децата- и ти ще намериш в това щастието си.
Целувам теб и децата най-горещо.
Борис“
След неуспеха на въстанието Борис Дрангов е изпратен да учи в най‑престижното военно училище в Русия — Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1907 г. Там той усвоява най‑съвременните принципи на стратегия, тактика и военна педагогика.
През 1912 – 1913 г. участва и в Балканските войни, като началник-щаб на 1-ва бригада на Първа пехотна Софийска дивизия, където проявява голяма храброст и талант като командир. Печели славни победи при Гечкенли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.
След ключовите победи в Балканската война, Дрангов се противопоставя на висшестоящи при разбора на битките, заявявайки: „Не нам, господа офицери, не Вам, Ваше Величество, а на обикновения български войник се дължат чутовните победи.“ Цитатът се помни и предава като символ на честта, скромността и предаността към българската армия.
В редица статии младият офицер публично критикува военното ръководство на България — включително военния министър генерал Иван Фичев, заради което е изправен пред военен съд, но по-късно е оправдан.
Дрангов е признат като първия български военен теоретик на тактиката, автор на много военно‑научни статии и учебни ръководства, които впоследствие оформят структурата на обучение във войската. Неговата книга „Помни войната“ се превръща в морален и практичен наръчник за всички български офицери.
По време на Първата световна война през 1915 г. е назначен за командир на 5-и пехотен Македонски полк, част от 11-та пехотна Македонска дивизия, съставена почти изцяло от необучени българи. Дрангов води войниците си в тежки битки срещу сръбските противници при Калиманци, Кочани и Щип, а през 1916 г. – в района на Беласица и Петрич. Неговата храброст, стратегическо мислене и човечност се превръщат в пример за поколения български офицери.
И до днес се разказват легендарни примери от историята, като този при който върху скала в Беласица, където неговите войници са воювали, стоят изсечени с нож думите: „Аз служих при Дрангов!“ Това е не просто надпис, а израз на огромно уважение, признателност и гордост от това да служиш под командването на полковник Борис Дрангов.
Големият брой жертви, които дава офицерският състав на българската армия, налага необходимостта през пролетта на 1916 г. да се създаде прочутата Скопска школа за запасни подпоручици с началник именно полковник Дрангов. В училището за подготовка на млади офицери обучението е много строго, но и вдъхновяващо. Дрангов учи курсантите не само на военни умения, но и на чест, дълг и любов към Родината.
Той винаги поставя живота и безопасността на войниците си над собствената , мотивира ги с личен пример и се грижи за тях като за свои синове. Неговото кредо, че „ Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан !“ е израз на вярата му в достойнството и бойния дух на войската.
След като училището е закрито през септември 1916 г., Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия и в продължение на половин година се сражава по бойните полета на Добруджа срещу румънските и руските войски. Сърцето му обаче неудържимо го тегли към Македонския фронт — към поробените български земи и братя в Македония.
През март 1917 г. Борис Дрангов поема командването на 9-и пехотен Пловдивски полк, отбраняващ район при кота 1050 при Завоя на река Черна, на територията на днешна РС Македония. Два месеца по-късно, на 26 май, при френски артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен и умира от раните тази вечер.
България губи един от най-храбрите си и обичани български командири. Пример за висок морал, достойнство, самодисциплина, грижа за войниците и преданост към Родината.
Загива за свободата на Македония и обединението й със Свободна България. Самопожертвал себе си в името на Отечеството и националния идеал.
Последните му думи са: „ Колко много исках още да служа на България “.
Дълбок поклон и вечна памет на героя!
Помни полковник Борис Дрангов!
Автор: Мария Цветкова, журналист с над 20-годишен опит в новини и публицистика, автор на военноисторически филми
Главният редактор на The Washington Outsider пред ТАРАЛЕЖ: Конфронтацията с Иран не може да се разглежда като военен обмен, а като епизод с големи последици за международния баланс
Новата ескалация между Иран, Съединените щати и Израел отново постави Близкия изток на ръба на регионална криза
Македонският Левски - Дамян Груев, забравеният водач на ВМОРО
Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.
145 години от рождението на Тодор Александров: Некоронованият водач на македонските българи
„Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ“ – заветът на легендарния ръководител на ВМРО.
Редактор
Коментари (0)