Снимка: БТА

Инвестираме в машини, пренебрегваме хората

Преди десетилетия един млад офицер обясняваше с тиха усмивка как двегодишната му дъщеря казва на себе си, когато го вижда да излиза вечер с униформата: „Тате ме пази и ще спинкам спокойно“. Впоследствие длъжността му беше реформирана, много неща се промениха, детето порастна, а възторгът от работата на този военен беше заменен с несигурност и ранно пенсиониране. Реформа.

Десетилетия наред реформата в армията се възприемаше като техническо попълване на таблици, покупка на нова техника, преобразуване на отделения, звена, батальони без дългосрочна оценка на последиците. Сякаш всичко се свеждаше до изписване на графи с единици въоръжение и техника, на квадратчета с числа за личен състав, стандарти за съвместимост, образование, звания… 

Множество мъже, преминали военните училища попаднаха след запетайката на реформите и търсеха работа. Единици бяха тези, които приеха да работят на по-ниска длъжност. Някои приеха поканите от добреплатени нови бизнесмени. Други се чувстваха унижени. И наред с подмятанията за 20 заплати, зелени чорапи и пр. обществото ни не успя да получи максимума от хората, в които е инвестирало - 5 години обучение по военна и цивилна специалност, специфичен опит, дисциплина. Някои от тях можеха да развиват техническа наука. Реална наука. Но тя, за жалост, също не се ценеше.

В строгите документи, които отчитаха високи резултати, рядко се е споменавало за тенденциите, повлияни от народопсихологията, манталитета, демографските, културните  особености на обществото. На моменти изглеждаше, че целта е реформа заради самата реформа. Без да се отчита как всичко се отразява върху мотивацията, общата кауза, зачитането на човека. Сякаш боеспособността е само техническо измерение. Имаше План 2004, последван от План 2015 – прекрасни документи, но реалността сякаш се разминаваше с отчетността. И днес 2025-а се оказва, че отчитането на изпълнение на подобни стратегически документи доведе до реално, не тактическо, а съвсем реално разминаване между цели и тяхното постигане. 

Ако преди години ироничният мотив в армията (че и не само там), беше: "Пари няма, действайте", днес слогънът е: "Хора няма, действайте"! А хора няма по доста и по различни причини - и демографски, и бюджетни, и дори мантатитетни - като елементарно зачитане на достойнството и изискванията на професионалиста, като човешко отношение и възможност за баланс между личния и професионалния живот. Но тези "специфики" не попадат в извисените доклади на министри, експерти, социолози и други наблюдатели на обществения и политическия живот.

През годините мнозина, озовали се на управленски възвишения, говореха високопарно - сякаш политическите фрази могат да решават с магическа пръчка недостига, демотивацията, неефективността на нееднородната техника, корупцията. Като да бяха забравени принципите, по които се избира новият вид въоръжение и техника за армията, а и не само. Сякаш хората и машините, които помагат на тяхната дейност се намираха на различни планети и формулите, които се учат за подобни дейности, са напълно непознати за ведомствата, които трябва да ги прилагат.

Измерваме състоянието на армията с покупката на изтребители, кораби, различни системи, без да изчисляваме, че и най-добрата техника се нуждае от хора, които да я управляват, поддържат, ремонтират, пригаждат към тукашните условия. Демографските данни, ниската функционална грамотност на учениците, липсата на мотивация за военна кариера, променените ценности на младежите – всичко това дава отражение върху желанието им да служат, не само в армията, а на обществото, на близките си дори.
Колко хиляди млади сънародници не работят и не учат? Какъв процент от децата отпадат от училище още в началото? Какво е тяхното бъдеще?

Предстои подготовка на Бюджет 2026, предстои определяне на бюджетна рамка за ресор "Сигурност" - перото, за което отиват най-много средства. За какво се харчат тези пари? Само заплати, осигуровки и техника ли? Къде е връзката с останалите сфери, така че всяка една стотинка да бъде не толкова разход, колкото инвестиция? И най-вече - поетите международни ангажименти за увеличаване бюджета за отбрана. Кой ще управлява машините, които се купуват с нашите пари? 

За да има армия, ни е нужна здрава нация, обединена от своя идеал – дали ще е икономически просперитет, дали – културно развитие, основано на исторически корени, дали технологичен прогрес и най-вече - добри условия за младите, – какъвто и да е идеалът, той трябва да обединява хората. В общество, където сигурността и почитта към учителите и към лекарите е застрашена – какви резултати и какво развитие може да очакваме? Откъде да внесем отговорни хора, които решават проблеми, създават блага и са готови да инвестират в бъдещето?

Манталитетът на индивидуализъм е добре използван от политиците, но той не е печеливш в свят на глобализация. Във време, когато Европа отделя все повече пари за въоръжение, когато процентът от БВП за сигурност се увеличава, не можем да си позволим да губим опита на военните специалисти, на оръжейниците, на хората, натрупали специфични знания и умения. Лошото отношение към кадрите, неглижирането на наличните ресурси струва скъпо. Но тази поука вече я има в българската история. Само че често всеки управляващ смята, че времето (често и науката), започват имено с неговото появяване на небосвода.

Подобно недоглеждане, несъответствие, надежда, че "може и така", не започва от днес. Трагедията във вилно селище "Елените", където загинаха четирима души, не е прецедент, за жалост. Въпросът е кое е поредното слабо звено, където немарливостта може да ни струва скъпо. 

Преди около 20 г. самолетът, презвозващ тогавашния началник на Генералния щаб беше претърпял авария във въздуха. Само добрата реакция на пилотите, които овладели машината и успели да я приземят, доведе до щастлива развръзка. Оказа се, че проблемът е предизвикан от част, на цена от … 20 лева. Вероятно техниците са си свършили работата, вероятно са заявили тази резервна част, но не е имало бюджет, доставка, план. Вероятно някой е решил за какво по-приоритетно нещо да се изхарчат тези 20 лева, които можеха да струват няколко човешки живота. 

За жалост, подобно отношение не е оставено в историята. Този манталитет води политиците ни и в днешния ден, когато говорят прекалено самоуверено, без познаване на детайлите. Защото и най-добрите специалисти не могат да нарисуват липсващите резервни части, нито могат да спрат неразумното харчене на пари, безперспективността. И не е нуждо да споменаваме гордостта на българската военна авиация - изтребителите F -16 BLOCK 70.

Когато в мирно време без бедствия или конфликт, инфраструктурата на една страна е в окаяно състояние, лицето на столицата и на големите градове е потънало в прах и недовършени улици, когато казината и заложните къщи са в центъра на столицата и са повече от книжарниците, магазините със собствена продукция и културните обекти, а призивите за лек живот са навсякъде, - какъв пример и каква мотивация могат да имат младите хора? Дори да не са  униформа?

Според данните, от 2022 г. насам българските ученици водят класацията за най-неграмотни сред връстниците си в Европейския съюз. Със своите 417 точки страната ни е под средния резултат от 472 точки в това изследване. Децата, които са мотивирани да учат, често избират да продължат образованието си в чуждестранни университети. Понякога, дори да искат да учат в страната ни, нямат тази възможност. Някога мечтата да бъдеш военен пилот беше изключителен мотив за момчетата и имаше много тестове на входа на това училище.  После - 18 години Военновъздушното училище в Долна Митрополия беше затворено, имаше авиационен факултет. Цяло едно поколение пилоти загуби шанса си да наследи приемствеността в професията. Имахме пилоти, които години наред се обучаваха само на тренажори, без реална летателна дейност. И в момента военните ни асове оцеляват с недостатъчно нальот. Как тази реалност се вписва в прекрасните речи на хора, случайно попаднали в политическото пространство? Колко от тях си дават сметка, че цената на подобни решения с нисък хоризонт е множество човешки животи? Малко ли военни пилоти загубихме в мирно време? Или трябва да вярваме на видни политически фигури, които побързаха да кажат, че могат да изпратят и изтребители на лов за дронове?

Покупката на изтребителите F-16 BLOCK 70 (Боен сокол) води до нови предизвикателства пред военното ръководство – обучение на личен състав, обучение на наземен състав, който да осъществява техническата поддръжка, резервни части, снаряжение, пригодяване на пистите и техниката към използването на този тип самолети, съвместяване с наличната ни авиационна техника – задачи, които изискват финанси, дългосрочно планиране и ясни параметри. Решението на всички тях лежи на плещите на хората с униформа, не само на тези с ромбчета на пагона, а често на тези, които все още се изкачват по кариерната стълбица.
Може да имаме най-съвременните системи за ПВО, самолети, дронове и кораби, но няма ли кой да ги управлява – сякаш нямаме нищо. Хората с морал са най-голямата ценност и в армията, и в цивилния живот, а тях не можем да ги внесем. Дали днешните деца на бойците ни спят спокойно – вече зависи от всеки от нас. Реформата е чудесно средство за подобряване на ефективността, но когато обхваща всички сфери, когато е балансирана, реална и цели израстване, не просто отчитане на квадратчета. 

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова