Най-заможните 20% от населението получават седем пъти повече от най-бедните, а над 1,3 млн. души живеят под прага на бедност
България отново заема първото място в Европейския съюз по неравенство в доходите. Най-заможните 20% от населението получават седем пъти по-високи доходи от най-бедните 20%, а всеки пети българин живее под прага на бедност. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г., представени в репортаж на bTV.
Коефициентът на Джини, който измерва неравенството в разпределението на доходите, достига 37,7 пункта в България при средно 29,2 за Европейския съюз. За сравнение, най-ниско неравенство е отчетено в Словакия, където показателят е 23 пункта.
Въпреки че страната ни остава начело на негативната класация, данните показват леко подобрение спрямо предходната година. През 2024 г. коефициентът на Джини е бил 38,4 пункта, което означава намаление с 0,7 пункта през 2025 г.
Над 1,3 млн. души, или приблизително 20% от населението, живеят под линията на бедността. Разликите в доходите се отразяват пряко върху възможностите на домакинствата да покриват ежедневните си разходи, да спестяват и да планират бъдещето си.
Според изчисленията на експерти необходимият нетен месечен доход за издръжката на тричленно домакинство достига 1516 евро, докато за един работещ човек са необходими 842 евро.
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочва, че един от основните проблеми в България е недостатъчно развитата средна класа.
По думите му страната се характеризира със значителна концентрация на населението в големите градове и селата, докато средноголемите градове постепенно се обезлюдяват. Това се отразява и върху структурата на пазара на труда.
"Тук някак си липсва междинният сегмент на пазара на труда – среднопроизводителните работници, а дребните предприемачи са относително малко“, коментира Николов пред bTV.
Според икономиста големите различия в заплащането между отделните сектори допълнително задълбочават неравенството. Сред дейностите с високи възнаграждения той посочва информационните технологии, банковото дело и застраховането, както и част от публичния сектор.
В същото време значителна част от работещите получават минимална или близка до минималната работна заплата. По данни, цитирани от Николов, около 500 000 души работят за минимално възнаграждение, а през предходната година приблизително един милион души са получавали под 1000 евро.
Икономистът обръща внимание и на начина, по който държавата разпределя социалната подкрепа. Според него голяма част от мерките са насочени към широк кръг от хора, вместо да бъдат концентрирани върху домакинствата с най-ниски доходи.
"Повечето социални мерки са много хоризонтални. Даваме по малко на всички. Но това не води до някаква много сериозна промяна в доходната структура“, посочва Николов.
Данните, представени в материала, показват, че социалните трансфери имат съществено значение за ограничаването на бедността. За 2025 г. делът на хората под прага на бедност намалява от 45,4% преди социалната подкрепа до 21,2% след нейното получаване.
От Министерството на труда и социалната политика съобщават, че в проекта за Бюджет 2027 са предвидени над 300 млн. евро допълнително за пряка подкрепа чрез социални помощи за семейства с деца. Планирано е и увеличение със 114 млн. евро на разходите за подкрепа на хората с увреждания.
Сред дългосрочните цели на държавата е до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее с близо 800 000 души.
Въпреки отчетеното леко свиване на доходното неравенство през 2025 г., България продължава да се откроява с най-големите различия между най-богатите и най-бедните в Европейския съюз.
