Парламентът прие нови правила за бюджетното планиране, опозицията предупреди за риск от по-висок дълг
Мартин Димитров от „Демократична България“ разкритикува премахването на националните корективни механизми за бюджетния дефицит
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, внесени от Министерския съвет, които предвиждат въвеждането на нови правила за бюджетно планиране. Законопроектът получи подкрепата на 117 народни представители, 55 гласуваха против, а въздържали се нямаше.
Депутатите отхвърлиха две предложения на Божидар Божанов от „Демократична България“. Те предвиждаха създаване на методика за разпределение на общинските бюджети и задължение Министерството на финансите да публикува данните за изпълнението на бюджета по предварително обявен график.
С приетите промени се запазват основните ограничения на европейския Пакт за стабилност и растеж по отношение на бюджетния дефицит и държавния дълг. Въвежда се и проследяване на ръста на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на ЕС план за България.
За първи път се предвижда национално финансираните инвестиции да бъдат включвани в бюджета след предварителна оценка и определяне на приоритетите.
Друга промяна дава възможност на държавата да рефинансира дълга си както на вътрешния, така и на международните пазари, когато Законът за държавния бюджет не е приет навреме. Мярката обхваща както главницата, така и лихвените плащания и цели да ограничи ликвидния риск.
Законопроектът предвижда и въвеждането на два нови документа – Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка. Те ще заменят досегашните конвергентна програма и Национална програма за реформи.
Критики и спорове в парламента
Мартин Димитров от „Демократична България“ разкритикува премахването на националните корективни механизми за бюджетния дефицит. Според него това създава риск от задълбочаване на проблемите с публичните финанси.
„Правите следната комбинация за перфектна буря – първо правите високи дефицити, а после премахвате ограниченията, които би трябвало автоматично да ги коригират“, заяви Димитров. Той подчерта, че страната не може да разчита единствено на европейските механизми за контрол.
На противоположна позиция застана Константин Проданов от „Прогресивна България“. По думите му промените представляват преминаване от един механизъм към друг, като новият е по-ефективен.
Той сравни досегашните правила със „сламена шапка“, която не е успяла да предотврати дефицит от 4% през 2025 г., докато новият механизъм е „каска“, която осигурява по-добра защита.
Теменужка Петкова от ГЕРБ също изрази притеснения относно законопроекта. Тя обърна внимание на възможността служебно правителство да поема нов дълг, когато няма приет държавен бюджет.
Според нея това може да подкопае стабилността на публичните финанси. Петкова постави въпроси и около критериите за одобряване на публичните инвестиции, като предупреди за риск от недостатъчна прозрачност.
Като проблем тя посочи и отпадането на т.нар. извънредни обстоятелства като основание за допускане на дефицит над 3%. По думите ѝ при положение че България е в процедура по свръхдефицит, подобно облекчаване на ограниченията е притеснително.
Айтен Сабри от ДПС също заяви, че предложеният текст не осигурява необходимия баланс. Според нея парламентът трябва да разполага с ясна информация за предстоящите плащания, наличните средства и размера на недостига, който налага поемането на нов дълг.
Тя подчерта, че гражданите трябва да знаят кога и с какви мерки държавата ще се върне в рамките на допустимите разходи, ако ги е надхвърлила.
