Фискалният съвет предупреди: Бюджетът за 2027 г. разчита на надценени приходи и крие риск от по-висок дефицит

Проектобюджетът за 2027 г. не осигурява достатъчно гаранции, че България ще успее да ограничи бюджетния дефицит и да се вмести в европейските фискални правила. Това е основният извод в становището на Фискалния съвет за финансовата рамка за следващата година и прогнозата до 2029 г.

Въпреки че съгласува проекта, институцията отправя редица критики към заложените разчети. Според експертите приходите са надценени, а предвиденото ограничаване на разходите не е подкрепено с достатъчно конкретни действия. Затова съветът препоръчва правителството да предприеме допълнителни мерки за трайно намаляване на харчовете с около 1,4 млрд. евро още през 2027 г.

Дефицитът ще остане над европейския праг до 2029 г.

Според бюджетната прогноза дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще достигне 5,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. За 2027 г. е заложено понижение до 4,3%, през 2028 г. – до 3,5%, а едва през 2029 г. се очаква показателят да падне под европейската граница от 3%, достигайки 2,8%.

Фискалният съвет обаче предупреждава, че заложеният резерв е недостатъчен. Дори умерено забавяне на икономиката или по-слабо събиране на приходите може да попречи на изпълнението на тези цели.

Има риск и от неспазване на ограниченията за нарастване на държавните разходи. За 2027 г. допустимото увеличение е 3,4%, но според изчисленията на експертите реалният ръст ще достигне 4,4%.

Приходите от данъци са надценени

Една от съществените забележки в становището е свързана с очакваните постъпления от данъци и осигуровки. Правителството планира те да достигнат близо 42 млрд. евро през 2027 г.

Фискалният съвет обаче смята, че прогнозата е завишена с между 290 и 350 млн. евро. Според оценката на експертите вероятността планираните приходи да бъдат събрани е едва 40–42%.

Особено големи разминавания има при очакваните постъпления от еднократния данък върху т.нар. свръхпечалба. Министерството на финансите разчита на 800 млн. евро от този налог, докато изчисленията на Фискалния съвет показват възможни приходи от около 211 млн. евро. Разликата е близо 590 млн. евро.

Според експертите подобни еднократни постъпления не трябва да служат за покриване на постоянни държавни разходи. Ако данъкът бъде въведен, приходите от него следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит.

Намаляването на разходите е предимно привидно

В бюджетните разчети е предвидено държавните разходи да се свият от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. Фискалният съвет обаче оспорва извода, че това е резултат от реално ограничаване на държавните харчове.

Според анализа основната причина е приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и увеличаването на номиналния БВП.

Разходите, финансирани с европейски средства, намаляват с 3,5 млрд. евро. В същото време плащанията от националния бюджет нарастват с 2,7 млрд. евро, или с 5,5%.

Това означава, че спадът в общия дял на разходите не отразява действително ограничаване на средствата, които държавата харчи от собствения си бюджет.

Държавният дълг и лихвите продължават да растат

Фискалният съвет обръща внимание и на очакваното увеличение на държавния дълг. Според прогнозата той ще нарасне от 29,9% от БВП до 36,9% през 2029 г.

За същия период разходите за лихви на сектор „Държавно управление“ се очаква да се увеличат почти три пъти.

Допълнителен проблем е, че планираните ограничения на разходите за 2028 и 2029 г. не са подкрепени с достатъчно конкретни мерки. При неблагоприятно развитие на приходите и разходите дефицитът може да остане между 3,4% и 4,4% от БВП дори в края на прогнозния период.

По-малко служители в администрацията и ограничаване на субсидиите

Сред проблемите, посочени в становището, са и разходите за държавната администрация. Според Фискалния съвет законовите ограничения върху средствата за персонал не се спазват вече 16 поредни години. За изпълнението на бъдещите разходни тавани ще бъде необходимо намаляване на броя на заетите в администрацията с около 8%.

Прогнозата предвижда също реално свиване на разходите за образование с 12% до 2029 г., както и ограничаване на публичните инвестиции.

Като възможни мерки за подобряване на бюджетната рамка Фискалният съвет посочва преглед на числеността на администрацията, съкращаване на разходите за издръжка, преоценка на субсидиите за държавните предприятия и по-добро насочване на социалните плащания към хората, които имат реална нужда от подкрепа.

Основната препоръка е още през 2027 г. да бъдат предприети постоянни мерки за ограничаване на разходите в размер на около 1% от БВП, или приблизително 1,4 млрд. евро. Съветът настоява и за по-реалистични прогнози за приходите и по-голям резерв, който да предпази бюджета при неизпълнение на заложените цели.