Европа навлиза в отоплителния сезон 2026–2027 г. с нов риск от поскъпване на енергията
Европа навлиза в отоплителен сезон 2026–2027 г. отново с риск от поскъпване на енергията. Цените на природния газ достигнаха най-високите си стойности за годината, а данните сочат, че запасите в европейските хранилища са значително под обичайните нива. Да не забравяме и че напрежението в Близкия изток затруднява доставките на втечнен природен газ.
Затова логично европеецът си задава въпроса какви сметки за отопление да очаква през следващите няколко месеца, традиционно у нас това значи поне до края на март.
Рискът от по-високи разходи е реален, особено за домакинствата, които се отопляват с природен газ. Но през последните години ЕС се постара да не зависи изцяло от този ресурс като фокус беше поставен върху алтернативни доставки и по-малка зависимост на електроенергийния сектор от изкопаемите горива в редица държави от Общността.
Природният газ поскъпна тройно от началото на кризата в Близкия изток
В средата на октомври цената на природния газ на европейския пазар достигна над 88 евро за мегаватчас – най-високото равнище за годината. Това е приблизително три пъти повече спрямо стойностите преди началото на войната с Иран през февруари, показват пазарни данни, цитирани от Financial Times.
За сравнение, по време на енергийната криза през 2022 г. борсовите цени за кратко надхвърлиха 300 евро за мегаватчас.
Следователно настоящата ситуация все още е далеч от най-тежките моменти на предишната криза, но поскъпването вече създава натиск върху енергийните компании, респективно - и потребителите.
Причината е, че Европа продължава да разчита в значителна степен на вносен природен газ. Прекъсванията на доставките от Катар и Обединените арабски емирства, свързани с конфликта в Близкия изток, започнал февруари, ограничиха предлагането на втечнен природен газ на международните пазари.
Така европейските купувачи трябва да се конкурират с държави от Азия за наличните количества, което допълнително поддържа цените високи.
Газовите хранилища са запълнени на около 74%
Един от най-сериозните проблеми пред Европа тази зима е количеството съхраняван природен газ.
Според Gas Infrastructure Europe към 1 октомври европейските газохранилища са били запълнени на 72%, като в тях са се намирали приблизително 74 млрд. кубически метра газ.
За сравнение, година по-рано запасите са били около 85 млрд. кубически метра, а през октомври 2023 г. запълването е достигало приблизително 98%.
Към 19 октомври нивото на европейските резерви е около 74%, като ситуацията е особено тревожна в Германия, където хранилищата са запълнени приблизително на 61%.
Защо това е важно?
През зимата потреблението на газ рязко се увеличава. Домакинствата включват отоплението, предприятията използват повече енергия, а при продължителни студове нуждите могат да нараснат значително.
Хранилищата позволяват тези пикове да бъдат покривани, без да се разчита единствено на нови доставки.
По данни на европейските газови оператори през миналата зима съхраняваният газ е осигурил около 26% от потреблението в ЕС.
По-ниските резерви не означават непременно недостиг, но правят европейския пазар по-уязвим при продължителни студове или нови прекъсвания на доставките.
Колко по-скъпо може да излезе отоплението?
Последните данни на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) показват, че европейските домакинства продължават да плащат значително повече за енергия в сравнение с периода преди кризата.
През 2025 г. средните годишни разходи на домакинство в ЕС са достигнали:
-
1170 евро за природен газ
-
840 евро за електроенергия
Това са средни стойности, които не представляват универсална сметка за всяко домакинство. Реалните разходи зависят от размера на жилището, начина на отопление, климата, потреблението и националните тарифи.
Според ACER цените на природния газ за домакинствата все още са близо 70% по-високи от равнищата преди енергийната криза.
Дори умерено ново увеличение би натоварило семейните бюджети.
Например, ако едно домакинство харчи 1200 евро годишно за газ, поскъпване на крайната цена с 10% би означавало допълнителни 120 евро при непроменено потребление. При увеличение от 20% допълнителният разход би достигнал 240 евро.
Това са примерни изчисления, а не прогноза за действителното увеличение на сметките.
Защо цените са толкова различни в отделните държави?
Не всички европейци ще усетят поскъпването по еднакъв начин.
В държави като Германия, Нидерландия и Италия природният газ има съществена роля в отоплението и енергийния сектор. Затова повишаването на борсовите цени може да се отрази по-осезаемо върху крайните разходи.
Във Франция значителният дял на ядрената енергия ограничава зависимостта на електропроизводството от природния газ. Испания също е намалила влиянието на газовите централи върху формирането на цените на електроенергията.
Според анализ на Financial Times в Испания природният газ вече определя цената на електроенергията през приблизително 20% от времето, докато преди този дял е достигал около 80%.
Разликите се дължат и на данъците, мрежовите такси, държавните компенсации и вида на договорите с доставчиците.
Затова поскъпване на газа на европейските борси не означава автоматично същото процентно увеличение на сметките за отопление.
А какво означава всичко това за България?
България е в различна ситуация от много западноевропейски държави, тъй като значителна част от домакинствата използват електроенергия, централно отопление или твърди горива вместо природен газ.
Това обаче не означава, че страната е защитена от сътресенията на европейските енергийни пазари.
При отоплението с природен газ влиянието на международните цени е най-пряко. При парното връзката също е съществена, тъй като природният газ е основно гориво за редица топлофикационни дружества.
При електрическото отопление ефектът зависи от регулираните тарифи, енергийния микс и решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Според Националния статистически институт през първата половина на 2026 г. цените на природния газ за битовите потребители в България са се увеличили слабо спрямо втората половина на 2025 г. – с до 1,5% в някои потребителски групи.
В същото време цените на електроенергията за домакинствата са отбелязали лек спад в разглежданите групи, достигащ 1,4%.
Тези данни показват, че движението на международните цени не се пренася незабавно и в еднакъв размер върху сметките на българските потребители.
За българските домакинства ключовият въпрос е не само колко струва газът в Европа, но и дали поскъпването ще бъде отразено в регулираните цени на природния газ, парното и електроенергията.
