Студентският клуб по роботика към университета съществува от повече от 15 години
Роботите все по-активно навлизат в ежедневието ни, а приложенията им надхвърлят образованието и индустрията. Те могат да подпомагат хората при изпълнението на различни задачи, да работят в опасни условия и да участват в научни изследвания. Наред с възможностите обаче възникват и въпроси за бъдещето на професиите, безопасността и необходимостта от регулации.
Ръководителят на катедра „Телекомуникации“ в Русенския университет проф. Пламен Захариев разказа пред БНТ за работата на студентите и изследователите с роботизирани системи, както и за предизвикателствата пред развитието на тази динамично променяща се област.
„Тук в тази лаборатория, както можете да видите, са разположени доста роботизирани системи. Със студентите по работика основно се занимаваме в рамките на студентския клуб по Роботика и със студентите сме участвали в редица регионални и международни състезания и сме печелили много от тях“, каза д-р инж. Пламен Захариев.
По думите му студентският клуб по роботика към университета съществува от повече от 15 години. Работата на екипа постепенно се разширява и към научноизследователската дейност.
„Освен образователните аспекти на роботиката, защото ние продължаваме активно да се занимаваме с образователна роботика, ние се занимаваме и с по-научните и изследователските аспекти на роботизираните системи“, посочи преподавателят.
Сред направленията, по които работят в лабораторията, са дигитализацията, създаването на дигитални двойници и разработването на алгоритми за компютърно зрение. Една от платформите, използвани в образователната дейност, е хуманоидният робот NAO. Чрез него децата се учат да програмират и да създават алгоритми, които управляват движенията и поведението на робота.
Целта е по достъпен и практически ориентиран начин да усвояват знания по математика, физика, програмиране и други научни дисциплини. Навлизането на роботите и изкуствения интелект вече променя пазара на труда. Според проф. Захариев част от професиите ще бъдат трансформирани, а някои дейности ще бъдат поети от автоматизирани системи.
д-р инж. Пламен Захариев, ръководител катедра „Телекомуникации“ в Русенския университет: „В момента сме част от една следваща вълна на индустриална трансформация. Както при всяка една индустриална революция и при тази след въвеждането на роботите, след въвеждането на изкуствения интелект и технологиите свързани с него всъщност това, което ще се случи е, че една част от професиите, които в момента се упражняват от хора на тяхно място ще влязат роботите.“
Преподавателят обаче подчерта, че това не означава непременно масова безработица. Очакванията му са много човешки дейности да се променят така, че да се извършват съвместно с роботизирани системи, а паралелно с това да възникват нови професии.
„Това не означава, че хората ще останат безработни. Една голяма част от човешките дейности ще бъдат трансформирани, така че те да бъдат извършвани съвместно с роботите, а ще бъдат развити нови професии, които ще бъдат обвързани с тези нови въведения“, заяви проф. Захариев.
В репортажа беше представен и друг хуманоиден робот, който гостува в Русенския университет. Той може да отговаря на въпроси и да демонстрира танцови умения, но амбицията на създателите му е да има и практическо приложение. Според представител на организацията, която притежава робота, подобни платформи могат да бъдат полезни най-вече на места, където присъствието на хора крие рискове.
Идеята е роботите да не бъдат просто атракция или средство за забавление, а да се използват за решаване на реални проблеми и подпомагане на човешката дейност.
Това поставя и въпроса за границите на автономността им. В репортажа роботът подчертава, че е подходящ за инженерни и научни експерименти в контролирана среда, но не замества човешката преценка и не изпълнява самостоятелно опасни задачи. Според проф. Захариев интересът към роботиката сред студентите е голям. Университетът обмисля и разработването на нови учебни програми, които да отговарят на развитието на иновативните технологии.
По отношение на регулациите той отбеляза, че законодателството трудно следва скоростта на технологичните промени.
„Темпът на създаването, приемането и прилагането на тези регулации е изключително бавен“, заяви преподавателят.
По думите му нормативните правила често се разработват за конкретен етап от развитието на технологиите, но до влизането им в сила самите технологии вече са напреднали значително.
„Докато тези регулации влязат в сила, всъщност технологиите вече са четири крачки напред и просто регулациите трябва да наваксат“, посочи проф. Захариев.
Според него е необходимо механизмите за регулиране да се адаптират по-бързо към новите реалности. Роботиката и изкуственият интелект предлагат значителни възможности за развитие на индустрията, образованието и научните изследвания. В същото време безопасността, отговорността при вземането на решения и влиянието върху пазара на труда остават въпроси, които изискват внимание. Основното предизвикателство е технологиите да се развиват така, че да подпомагат хората, без да се пренебрегват рисковете. А това изисква не само иновации, но и адекватни правила, подготвени специалисти и отговорно използване на новите системи.
