Затварянето на протока Баб ел-Мандеб може да доведе до нова глобална икономическа криза, прекъснати вериги за доставки и сериозен удар върху европейската икономика
Протокът Баб ел-Мандеб е сред най-важните стратегически морски коридори в света, през който преминава значителна част от търговията между Европа и Азия. Всяка ескалация на напрежението в района поставя под риск глобалните вериги за доставки, енергийните пазари и международното корабоплаване. На фона на войната в Близкия изток все по-често се поставя въпросът дали този ключов морски път може да бъде блокиран и какви биха били последиците за Европа и световната икономика.
Началото на войната между САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари 2026 година показа, че международната геополитическа ситуация вече окончателно не работи по общоприетия начин, според който "великите сили" контролират и определят изцяло случващото се в света, без значение от различните мнения и позиции. Войната през последното десетилетие ни доказват все повече обръщането и противопоставянето на твърдението за така наречения "двуполюсен свят".
Анатомия на колапса: Как затварянето на Ормузкия проток парализира света
Затварянето на Ормузкия проток след началото на конфликта в Близкия изток постави световната икономика пред изпитание.
Ормузкият проток е не само един от най-ключовите петролни пътища в света, но и най-важният стратегически морски път за глобалната енергетика, свързващ Персийския залив с Оманския залив и Арабско море. През този проход преминават около 20% от световните доставки на петрол и значителни количества втечнен природен газ (включително почти целият износ на Катар). Геополитическото му разположение го прави ключова точка на напрежение в отношенията между Иран, държавите от Персийския залив и Запада.
Затварянето на протока не само доведе до икономическо сътресение в света, но и до катастрофа, която обърка най-добрия "всичко коз" на Израел и САЩ.
Блокирането на Ормузкия проток на 28 февруари 2026 г. доведе до безпрецедентен шок за световната икономика, изстрелвайки цените на суровия петрол тип Brent с над 35% до рекордните 125 долара за барел само в рамките на първите две седмици. Този енергиен трус моментално прекъсна доставките на близо 20% от глобалното потребление на петрол и една трета от втечнения природен газ, причинявайки логистичен хаос и скок в транспортните разходи с над 150% поради пренасочването на танкерите около Африка. В резултат на това глобалната инфлация се ускори рязко, а индустриалният сектор в Европа и Азия понесе преки загуби за стотици милиарди долари, изправяйки световните пазари пред най-тежката енергийна криза от десетилетия насам.
Иран и неговите съюзници: Кои са основните въоръжени организации в Близкия изток?
Нека не забравяме факта, че Иран има множество проксита в Близкия изток, които биват използвани не само за дестабилизация, но и за засилване на военната мощ на Техеран в региона. Иран официално отрича да контролира терористични организации, но в продължение на десетилетия е обвиняван от Съединените щати, Израел и редица други държави, че финансира, въоръжава, обучава и подпомага различни въоръжени групировки в Близкия изток чрез Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) и неговото елитно подразделение "Кудс" (Quds Force).
Сред най-известните организации, свързвани с Иран, е ливанската "Хизбула", която се счита за най-близкия съюзник на Техеран. Иран подпомага и палестинските "Хамас" и "Палестински ислямски джихад", като им предоставя финансиране, оръжие и обучение.
Освен това Техеран оказва значителна подкрепа на йеменското движение "Ансар Аллах", по-известно като хутите, като според западни разузнавателни служби им доставя оръжия, балистични ракети, безпилотни летателни апарати, разузнавателна информация и военно обучение.
Макар хутите да не са определени като терористична организация от всички държави, Съединените щати отново ги включиха в списъка на чуждестранните терористични организации през 2025 г.
Иран поддържа тесни връзки и с редица шиитски милиции в Ирак, сред които "Катаиб Хизбула", "Харакат Хизбула ал-Нуджаба" и други групировки от т.нар. "Ислямска съпротива в Ирак", както и с въоръжени формирования в Сирия, които действат с подкрепата и координацията на силите "Кудс".
Тези организации често са определяни като част от т.нар. "Ос на съпротивата" – мрежа от съюзнически въоръжени групировки, чрез която Иран разширява военното и политическото си влияние в Близкия изток.
Какво е протокът Баб ел-Мандеб и защо има опасност той да бъде затворен и какво означава това за Европа?
Протокът Баб ел-Мандеб се намира между Йемен на Арабския полуостров и Джибути и Еритрея в Африканския рог, свързвайки Червено море с Аденския залив и Индийския океан.
В превод "врата на сълзите" или "порта на плача" - Баб ел-Мандеб е изключително ключов за световната икономика, като след откриването на Суецкия канал през XIX век проливът става част от морския път от Европа към Южна и Югоизточна Азия и Австралия. Това прави протока не само един от най-натоварените водни пътища на Земята, но и един от най-ключовите и стратегически морски коридори.
Проливът е с дължина около 50 километра, а в най-тясната си точка е широк едва 26 километра. През него преминават около 8,7% от световната морска търговия по обем. Освен това през него се осъществяват 20% от световните контейнерни превози, 20% от морската търговия с автомобили, 15% от търговията с петролни продукти и 13% от превозите на суров петрол. Това показват данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) от 2024 година. Това превръща протока в една от най-натоварените транспортни артерии в света наред с Ормузкия и Малакския проток.
През него преминават средно около 4,2 милиона барела суров петрол и петролни продукти дневно. Преди ескалацията на кризата в Червено море през 2023 г. този обем е достигал около 9,3 милиона барела дневно, което ясно показва мащаба на трафика и отражението на конфликта върху световната енергийна логистика.
Какво е значението на протока за Европа?
Протокът е ключов за цялостното ежедневие в Европа, защото през него преминава голяма част от контейнерите с електротехника, автомобили, машини, текстил, химически продукти и потребителски стоки, идващи от Китай, Япония, Южна Корея, Индия и останалите държави в Азия.
При евентуално затваряне на протока корабите биха били принудени да заобикалят цяла Африка през нос Добра надежда, което удължава плаването с около 10-15 дни, увеличава разходите за гориво, застраховки и екипажи и води до много по-високи цени на превозите. В крайна сметка тези разходи се прехвърлят върху европейските потребители под формата на по-скъпи стоки, по-високи цени на горивата и риск от нови прекъсвания във веригите за доставки. Именно поради това всяка ескалация на напрежението в района на Баб ел-Мандеб трябва да се следи внимателно както от европейските правителства, така и от международните пазари.
Уроците от кризата през 2023 година: Възможна ли е нова блокада на Червено море?
През есента на 2023 година блокадата на Червено море бе наложена от йеменските хути, които започнаха масирани атаки с дронове и ракети срещу търговски кораби в знак на солидарност с Хамас във войната срещу Израел. Ключов момент от ескалацията стана зрелищното отвличане на кораба Galaxy Leader през ноември, което принуди най-големите логистични компании в света да спрат преминаването през стратегическия пролив Баб ел-Мандеб.
В резултат на това световният контейнерен трафик бе пренасочен по много по-дългия маршрут около нос Добра надежда в Южна Африка. Това доведе до сериозни последици, сред които забавяне на доставките между Азия и Европа с до две седмици, рязко скачане на цените на горивата и застраховките, както и до пагубен спад в приходите на Суецкия канал. Кризата принуди САЩ и техните съюзници да стартират международна военна операция за охрана на региона, което превърна търговския път в зона на активен военен конфликт.
Какъв е рискът от блокиране на протока Баб ел-Мандеб днес?
В момента има сериозна ескалация в Червено море, като дни наред хутите обстрелват саудитската нефтена индустрия.
На 20 юли йеменските хути, свързани с Иран, обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, откривайки нов фронт срещу САЩ и техните съюзници във войната с Иран и разширявайки атаките срещу танкери, превозващи глобална енергия и други доставки до води отвъд Персийския залив.
През юли лидерите на хутите обявиха блокада на кораби близо до пролива Баб ел-Мандеб, които са идвали от или са преминавали през пристанища в Саудитска Арабия. Ходът дойде след нарушаване на прекратяването на огъня по време на войната с Иран и възобновяване на блокадата на САЩ върху кораби близо до Ормузкия проток, които са идвали от или са преминавали през ирански пристанища. Движението на хутите е тясно свързано с Иран като член на Оста на съпротивата и преди това е изпращало ракети и дронове към Израел по време на войната. От 2015 г. то е в конфликт със Саудитска Арабия, което прави саудитските кораби цели, които силите на хутите могат да атакуват, без непременно да провокират нова голяма ескалация.
Рискът от затваряне на протока Баб ел-Мандеб е пряко свързан с евентуална ескалация на конфликта в Близкия изток. Ако напрежението между Иран, САЩ и Израел прерасне в по-мащабен военен сблъсък, а Техеран реши да използва своите регионални съюзници за оказване на натиск върху Запада, е възможно да поиска от подкрепяното от него йеменско движение на хутите да блокира корабоплаването през протока. Това не би станало чрез формално затваряне на морския път, а чрез масирани нападения с противокорабни ракети, безпилотни летателни апарати, морски дронове и други средства срещу търговски кораби. При подобна заплаха голяма част от международните корабни компании вероятно ще прекратят преминаването през Баб ел-Мандеб поради невъзможност да гарантират безопасността на екипажите и товарите си, което на практика би довело до фактическо затваряне на протока.
Подобно развитие би имало тежки последици за световната икономика. Блокирането на един от най-важните морски търговски коридори би нарушило веригите за доставки между Азия и Европа, би принудило корабите да заобикалят Африка през нос Добра надежда, което удължава пътуването с около две седмици и значително увеличава транспортните разходи. Последствията биха били поскъпване на петрола, природния газ, горивата и редица потребителски стоки, недостиг на суровини за индустрията и силен инфлационен натиск. При продължително блокиране на Баб ел-Мандеб съществува реален риск от сериозно забавяне на световната търговия и възникване на нова международна икономическа криза, тъй като през този маршрут преминава значителна част от морския стокообмен между Европа и Азия.
Изводите, които остават, са, че тепърва се задава "перфектната буря" за европейската икономика. С всеки ден се убеждаваме, че войната не върви към своя край, а напротив - ескалира и за съжаление това се усеща в джоба на всеки.
